Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. С. И., от гр. В. против решение № 10261 / 08.07.2013 г. по адм. дело № 3557 / 2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 177, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – министърът на вътрешните работи счита същата за неоснователна. Развива аргументи за правилността на съдебното решение в подробна писмена защита.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е съобразил относимата правна разпоредба на чл. 227, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 177, ал. 7 и чл. 177, ал. 3, т. 3 от ЗМВР и правилно е приел, че жалбоподателят е нарушил служебната дисциплина, като е извършвал търговска дейност, несъвместима със службата в МВР и оставането му на работа в системата на МВР, като не е подал декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР.

Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.

С решение № 10261 / 08.07.2013 г. по адм. дело № 3557 / 2013 г. Върховният административен съд е отхвърлил оспорването по жалба на Р. С....