Решение №8147/17.06.2010 по адм. д. №13882/2009 на ВАС

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК..

С решение № 1435 от 07.08.2009год., постановено по адм. д. № 1545/08год. Варненският административен съд, първо отделение, пети състав, е отменил ревизионен акт № 1800824 от 25.03.2008год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Р. в следните части: в която за данъчен период 2002год. е определен допълнително данък за общините в размер над 294лв. и съответните лихви и данък върху печалбата над 410, 42лв. и съответните лихви, в която за данъчен период 2003год. е определен допълнително корпоративен данък в размер над 61 986, 67лв. и съответните лихви, в която за данъчен период 2005год. е определен допълнително корпоративен данък в размер над 14 806, 74лв. и съответните лихви. С решението съдът е отхвърлил жалбата на „Домостроене”-АД-гр. Р. против ревизионен акт № 1800824 от 25.03.2008год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Р. и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д”ОУИ”-гр. В. сумата 5 843, 85лв. юрисконсулско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част, е подадена касационна жалба от „Домостроене”-АД-гр. Р., представлявано от изпълнителния директор Р. Н., чрез пълномощника му адв.М. Ч.. В същата се правят оплаквания, че решението на Варненския административен съд в обжалваната от дружеството отхвърлителна част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Варненския административен съд в отхвърлителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт и в останалата му част. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. В. не е взел становище.

Срещу така постановеното решение, в отменителната му част, е подадена касационна жалба от Б. Г. В. в качеството й на зам. директор на Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. В.. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд в обжалваната му отменителна част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение в отменителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на „Домостроене”-АД и в тази й част. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции.

Ответното по касационната жалба дружество „Домостроене”-АД-Р у. чрез своя процесуален представител взема становище, че касационната жалба на Д”ОУИ”-Варна против отменителната част на решението е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество тази на „Домостроене”-АД е неоснователна, а тази на Д”ОУИ”-гр. В. е основателна.

Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете са частично основателни.

С решението си Варненският административен съд е отменил ревизионен акт № 1800824 от 25.03.2008год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Р., потвърден с решение № 255-А/29.05.2008год. на директора на Д”ОУИ”-гр. В., в следните части: в която за данъчен период 2002год. е определен допълнително данък за общините в размер над 294лв. и съответните лихви и данък върху печалбата над 410, 42лв. и съответните лихви, в която за данъчен период 2003год. е определен допълнително корпоративен данък в размер над 61 986, 67лв. и съответните лихви, в която за данъчен период 2005год. е определен допълнително корпоративен данък в размер над 14 806, 74лв. и съответните лихви. С решението съдът е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата й част. Съдът е описал подробно установените факти и обстоятелства по време на ревизията, основанията на органа по приходите, поради които на дружеството не е признато право на данъчен кредит по определени фактури, както и е извършено преобразуване на финансовия резултат за съответните данъчни периоди и са определени допълнителни задължения за корпоративни данъци и лихви за забава. Съдът е разгледал и събраните в хода на делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи относно законосъобразността на издадения ревизионен акт. В тази връзка е прието, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на твърдяните от жалбоподателя съществени процесуални нарушения. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на „Гея 96”-ЕООД с предмет „дизелово гориво”, на „Консулт 99”-ЕООД с предмет обучение на служители и на „Билдстройинженеринг”-ООД с предмет резервни части административният съд е приел, че издаденият РА е законосъобразен. Изложени са подробни мотиви защо съдът приема, че липсват реални доставки по фактурите, както и че не са доказани останалите условия за възникване на право на данъчен кредит.

Решението на административния съд е правилно и законосъобразно в частта му относно непризнато право на данъчен кредит по фактурите на „Гея 96”-ЕООД,„Консулт 99”-ЕООД и „Билдстройинженеринг”-ООД. По отношение на тази част в касационната жалба се правят оплаквания за допуснато нарушение на закона и съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че съдът не е обсъдил всестранно всички събрани доказателства по делото, в резултат на което е направил неверни изводи както за липса на реални доставки, така и за отсъствие на останалите кумулативни условия за възникване на правото на данъчен кредит. Твърди се още, че съдът не е обсъдил и направените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения по време на ревизията, в резултат на което се е стигнало и до неправилно приложение на материалния закон. Направените оплаквания са неоснователни.

От данните по делото е видно, че в хода на ревизията е била извършена насрещна проверка на „Гея 96”-ЕООД, при която на деклариран данъчен адрес не е ил открит представител на дружеството и не е установено начисляване на данъка при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС отм. . На дружеството е било връчено искане за представяне в срок на доказателства във връзка с доставките, но в определения срок такива не са представени. По тези причини органът по приходите е приел, че липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 6 във вр. с чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС отм. и е отказал да признае право на данъчен кредит по всички фактури, издадени от дружеството. Към това основание в мотивите на решението на директора на Д”ОУИ”-Варна е добавено и наличието на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС отм. . По сходен начин стоят нещата и с непризнатото право на данъчен кредит по три броя фактури, издадени от „Консулт 99”-ЕООД предмет разработване и внедряване на СПК и СУК и по два броя фактури, издадени от „Билдстройинженеринг”-ООД. Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения по време на ревизията действително не са обсъдени от административния съд, но допуснато нарушение само по себе си не е от такова естество, че да опорочава крайния извод на съда за законосъобразност на РА в тази му част. От друга страна административният съд е дал много обстойно тълкуване на закона относно възникване на правото на данъчен кредит, както и обосновка на правилата от процеса, които определят в тежест на данъчно задълженото лице да докаже наличието на тези условия, респективно отсъствието на хипотези по чл. 65, ал. 4 от ЗДДС отм. . На база на анализ на събраните по делото доказателства е направен обоснован извод, че жалбоподателят не е установил както начисляването на данък от доставчиците, така и констатациите за липса на реални доставки. Направените в касационната жалба искания за събиране на допълнителни доказателства в тази насока от настоящата инстанция се явяват неоснователни, доколкото чл. 220 от АПК въвежда забрана за фактически установявания и задължава касационната инстанция да провери правилното прилагане на материалния закон от първоинстанционния съд само въз основа на фактите, установени от този съд в решението.

Като правилно и законосъобразно решението на административния съд следва да бъде оставено в сила в тази му част на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК.

С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на „Домостроене”-АД-гр. Р. и против частта от РА, с която на дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС по фактури издадени през м. 12/06год. към физически лица във връзка с прехвърляне на собственост върху недвижими имоти. След като е описал подробно фактическата обстановка по всяка една сделка административният съд е приел, че следва да се произнесе и по тази част от акта предвид направено искане за възстановяване. Посочено е, че по време на ревизията е установено, че са налице условия за намаление на данъчната основа по облагаемите доставки и на начисления ДДС, тъй като с РА те са определени за други данъчни периоди, в резултат на което декларирания ДДС за периода е намален от 60 848, 80лв. на 56 431, 66лв., като с надвнесената разлика от 4 417, 14лв. е извършено прихващане и е направен краен извод за законосъобразност на РА в тази му част. По съответната част от жалбата е налице отхвърлителен диспозитив, а в касационната жалба се сочи, че решението се жали от дружеството изцяло в отхвърлителната част. В същото време в жалбата не се излагат никакви оплаквания против тази част от първоинстанционното решение. При извършената служебна проверка на тази част от решението при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установява допуснато нарушение на материалния закон и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК решението на Варненския административен съд следва да бъде оставено в сила в тази му част.

Определените задължения по ЗКПО отм. ще бъдат разгледани по данъчни периоди с оглед на това, че спрямо тази част от решението са налице касационни жалби и от двете страни. По отношение на определените задължения за 2002год.

за корпоративни данъци административният съд е възпроизвел установената фактическа обстановка по време на ревизията, изразяваща се в това, че за нея година дружеството е декларирало облагаема печалба в размер на 134 095лв., върху която сума е деклариран данък общини в размер на 13 410лв. и данък печалба в размер на 18 103лв. С ревизионният акт финансовият резултат е преобразуван в посока увеличение на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО отм. със сумата 3 000лв. , представляващи разходи по фактури, издадени от „Консулт 99”-ЕООД, отразени в нарушение на принципа на документалната обоснованост; на същото основание със сумата 40, 86лв. по фактури издадени от „Гея 96”-ЕООД; на осн. чл. 23, ал. 2, т. 14 от същия закон със сумата 95 371, 36лв. , представляваща неотчетени приходи по фактури, отразени в отчетни регистри и справки-декларации по ЗДДС, но не намерили отражение в ОПР за 2002год., в резултат на което е определен финансов резултат – печалба в размер на 232 507, 22лв. , върху която се дължи данък общини в размер на 23 250, 72лв., от които внесен 13 409, 50лв. и дължим допълнително данък 9 841, 22лв. и данък върху печалбата в размер на 31 388, 48лв., от които внесен 18 102, 83лв. и дължим допълнително 13 285, 65лв. Административният съд е приел, че органът по приходите е приложил правилно закона относно преобразуване на финансовия резултат със сумите по фактурите издадени от „Консулт 99”-ЕООД и „Гея 96”-ЕООД, тъй като липсва стопанска операция по фактурите с оглед липсата на реални доставки и по този начин е нарушен основния принцип за документална обоснованост. По отношение на извършеното преобразуване на осн. чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО отм. със сумата 95 371, 36лв. са изложени мотиви, че същото е незаконосъобразно над сумата 231, 14лв. , тъй като от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена от страните е установено, че описаните в ревизионния доклад продажби на обща стойност 95 371, 36лв. са осчетоводени по приходно-разходния подход и на практика органът по приходите е увеличил само приходите на дружеството без да бъдат увеличени разходите му чрез отписване на балансовата стойност на продадените стоки, при който подход е нарушен принципа на съпоставимост на приходите и разходите и принципите за обективност, безпристрастност и добросъвестност по ДОПК. На база на изложеното е прието, че за 2002год. финансовият резултат следва да бъде увеличен на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 и 15 от ЗКПО отм. със сумата 3 040, 86лв. и на осн. чл. 23, ал. 2, т. 14 от същия закон със сумата 231, 14лв., или облагаемата печалба възлиза общо на 137 135, 14лв., върху която следва да бъде определен допълнително данък за общините в размер на 294лв. и данък върху печалбата в размер на 410, 42лв. и за разликата ревизионният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

В касационната жалба на „Домостроене”-АД-гр. Р. се прави оплакване относно извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 и 15 от ЗКПО отм. със сумите по фактурите, издадени от „Консулт 99”-ЕООД и „Гея 96”-ЕООД, като се прави препращане към доводите, които се излагат по отношение на непризнатото право на данъчен кредит от тези доставчици. На база на изложеното по-горе по аналогия следва да бъде прието, че в тази си част решението на административния съд се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

В касационната жалба на Д”ОУИ”-гр. В. се прави оплакване относно отменената част от РА за извършеното преобразуване на осн. чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО отм. със сумата 95 371, 36лв./без посочените 231, 14лв./. Конкретно се навеждат доводи за допуснато нарушение на материалния закон, като се посочва, че изложеното принципно виждане на вещото лице относно начина на осчетоводяване на приходите и разходите е вярно, но не е съобразено от съда, че по време на ревизията е установено, че дружеството е изпълнило само една от точките на механизма, описан от експерта, и че чрез възприетото от съда на практика се стига до двойно осчетоводяване на разходите по продажба на стоки от дружеството, което съставлява нарушение на счетоводния принцип за съпоставимост на приходите и разходите. Направеното оплакване е неоснователно.

Доколкото по повдигнатите въпроси между страните е съществувал спор, разрешаването на който предполага притежаването на специални познания в областта на счетоводството, от страна на административния съд по искане на данъчно-задълженото лице е допуснато изслушване на съдебно-икономическа експертиза. След извършен анализ на наличните доказателства по делото и проверка в счетоводството на дружеството вещото лице е посочило в заключението си механизма, по който следва да бъде извършено осчетоводяването на извършените продажби, респективно които сметки е следвало да бъдат коригирани, в резултат на което е посочило, че при прилагания метод на отчитане на продажбите следва да се увеличи разходната част със сумата 231, 14лв. Разпитът на вещото лице е проведен в съдебно заседание на 24.09.2009год. – л. 93 и сл. от делото, като същото не оспорено от страните, в това число и от представителя на Д”ОУИ”-Варна, който е присъствал на заседанието. От данните по делото не може да бъде установено твърдението на жалбоподателя Д”ОУИ”-гр. В., че по тази схема на осчетоводяване на практика разходите на дружеството се осчетоводяват два пъти и се нарушава принципа за съпоставимост на приходите и разходите. С оглед на това не може да бъде възприета тезата, че възприемайки заключението на вещото лице съдът е допуснал нарушение на материалния закон.

Като правилно и законосъобразно решението следва да бъде оставено в сила в тази му отменителна част. По отношение на определените задължения за 2003год.

Административният съд е приел, че РА е законосъобразен в частта му относно извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2003год. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО отм. със сумата 25 180, 40лв., представляваща стойността на заприходени материали /стомана/, получени безвъзмездно и на осн. чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО отм. със сумата 253 866, 74лв. , представляваща разходи за амортизации, с които от дружеството е извършено преобразуване на финансовия резултат за данъчни цели. По отношение на стоманата са изложени мотиви, че въпреки дадените му указания дружеството не е ангажирало доказателства в подкрепа на твърденията си, че въпросната стомана му е била предоставена на отговорно пазене от Община-Русе, както и че въпросната стока е била водена счетоводно „задбалансово” като чужда вещ. Посочено е, че при безвъзмездното придобиване на стоки за предприятието е налице приход /не е извършен разход за закупуване/ и е налице нарастване на икономическата изгода, което води до нарастване на собствения капитал и възниква задължение за начисляване на текущ разход. Административният съд е приел за основателно възражението на задълженото лице, че придобиването на собствеността върху вещта ще възникне с изтичането на петгодишна давност върху чуждата вещ, на фактическите счетоводните записвания в дружеството са в противоречие с това твърдение, тъй като стоманата е осчетоводена по сметка 302 „Материали”, а не зад балансово като чужда вещ. За разходите за амортизация съдът е изложил мотиви, че за извършената преоценка дружеството е представило Протокол за определяне на справедлива стойност на дълготрайни материални активи от 20.01.2003год. В тази връзка е прието, че макар и в закона да липсва изрично нормативно изискване, преоценката на активи, която по своето естество представлява определяне на справедлива пазарна стойност, следва да се извършва от лице, притежаващо необходимата специална квалификация – лицензиран оценител на недвижими имоти, съоръжения и активи. Съдът е посочил, че въпреки дадените указания от жалбоподателя не са ангажирани доказателства в хода на съдебното производство относно специална компетентност на лицата, които са подписали протокола, на база на което е направен извод, че представеният протокол от 20.01.2003год. не може да служи като доказателство за справедливата стойност на дълготрайните активи, описани в протокола. По отношение на доклада и експертната оценка от 20.01.2004год., изготвени от инж. П. П. и инж.Е. Е. първоинстанционният съд е приел, че те могат да послужат за определяне на преоценка на активите за 2004год., но не и за 2003год., тъй като са станали известни на предприятието през 2004год. На база на изложеното е изграден извод, че след като липсва преоценка на активите за 2003год., то същите следва да бъдат отразени в данъчния амортизационен план/ДАП/ с амортизационни стойности по счетоводни данни към 31.12.2002год., а между страните е безспорно обстоятелството, че почти всички машини, транспортни средства и автомобили, включени в ДАП към 31.12.2002год. са с нулева стойност и закупувани през периода 1964 – 1998год. и за по-голяма част от тях полезният срок на експлоатация е изтекъл. Административният съд е посочил, че при определяне на облагаемата печалба за 2003год. органът по приходите не е приложил правилно закона, като не е извършена корекция на извършените от ревизираното лице увеличения на финансовия резултат със суми от резерва от последваща оценка на ДМА и разходи от преоценка на активи, водещи до намаляване на финансовия резултат, тъй като при липсата на преоценка на активи не поражда задължение за преобразуване на финансовия резултат по реда на чл. 23, ал. 2, т. 16 и т. 22 от ЗКПО отм. . Във връзка с последното съдът е приел, че финансовият резултат следва да бъде намален със сумата 26 777лв. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 16 и със сумата 5 672лв., съставляваща непризнато увеличение по чл. 23, ал. 2, т. 22 от ЗКПО отм. .

Като краен резултат по изложените мотиви е определена облагаема печалба в размер на 394 683, 71лв. и дължим корпоративен данък в размер на 92 750, 67лв., от които допълнително установен 61 986, 67лв., като над този размер определеният корпоративен данък е незаконосъобразно определен и РА следва да бъде отменен в тази му част.

От страна на жалбоподателя „Домостроене”-АД се правят оплаквания против тази част от решението, с което е потвърден РА в частта му относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2003год. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО отм. със сумата 25 180, 40лв., представляваща стойността на заприходени материали /стомана/, получени безвъзмездно и на осн. чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО отм. със сумата 253 866, 74лв. , представляваща разходи за амортизации, с които от дружеството е извършено преобразуване на финансовия резултат за данъчни цели. Навеждат се много подробни доводи относно допуснато нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, свързани с най-вече с невъзприемане на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза по втория въпрос.

От страна на жалбоподателя Д”ОУИ”-гр. В. се правят оплаквания относно частта от решението, с която съдът е приел, че финансовият резултат следва да бъде намален със сумата 26 777лв. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 16 и със сумата 5 672лв., съставляваща непризнато увеличение по чл. 23, ал. 2, т. 22 от ЗКПО отм. .

По така направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното:

Относно извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2003год. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО отм. със сумата 25 180, 40лв., представляваща стойността на заприходени материали /стомана/, получени безвъзмездно от Община-Русе в касационната жалба на „Домостроене”-АД се правят оплаквания, че съдът не обсъдил изложените аргументи, че не е извършена разпоредителна сделка с вещите, частна общинска собственост, че към 2003год. не е изтекла и петгодишната придобивна давност за вещите, за да бъдат осчетоводени същите като собствени. Навеждат се и доводи за неправилност на изводите на съда относно начина на отчитане на въпросния актив.

Направените оплаквания против тази част от решението се явяват неоснователни.

Основното при решаването на спора в тази му част е обстоятелството, че въпреки дадените му указания дружеството не е ангажирало доказателства, въз основа на които да бъде установено, че въпросната стомана е собственост на трето лице /като такова се твърди Община-Русе/, и че същите се предоставени на отговорно пазене в дружеството. При това положение, и след като не е установено дружеството да е извършило разход по придобиването на актива, то правилно е прието от страна на първоинстанционния съд, че са налице условията на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО/в редакцията към процесния период/ за преобразуване на финансовия резултат. Като правилно и законосъобразно решението следва да бъде оставено в сила в тази му част.

По отношение на извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2003год. на осн. чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО отм. със сумата 253 866, 74лв., съставляващи непризнати разходи за амортизация, в касационната жалба на „Домостроене”-АД се правят оплаквания за допуснато нарушение на материалния и процесуалиня закон. Излагат се доводи, че в нарушение на закона и необосновано на събраните по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, административният съд е приел, че не са налице условия за извършване на преоценка на активите, респективно същата е извършена в нарушение на счетоводното законодателство.

Направените оплаквания са основателни.

От констативната част на ревизионния акт, както и от мотивите на решението на директора на Д”ОУИ”-Варна следва да бъде направен изводът, че за да преобразува финансовия резултат на дружеството за 2003год. със сумата 253 866, 74лв. органът по приходите е приел, че в нарушение на разпоредбите на чл. 22, ал. 5 от ЗКПО отм. и § 64 от ПЗР на ЗКПО отм. дружеството е извършило еднократна преоценка на активите си, в резултат на което е увеличена амортизируемата им стойност по счетоводни данни, поради което в съставения данъчно-амортизационен план /ДАП/ за 2003год. неправилно са включени амортизации в размер на 253 866, 74лв. повече от реално дължимите в размер на 31 826, 26лв./ констатациите в тази насока подробно са описани в ревизионния доклад – л. 390 – 391 от административната преписка/. Към така изложените аргументи в мотивите на решението на първоинстанционния съд са изложени и доводи относно липсата на компетентност на лицата, които са изготвили преоценката на активите, както и относно времето на нейното изготвяне – 2004год., поради което същата не може да служи за преоценка на активи за предходната година.

В хода на делото е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че през периода 2003 – 2007год. дружеството е прилагало допустимия алтернативен подход на последваща оценка на дълготрайните си материални активи в съответствие с приложимото счетоводно законодателство, като извършената последваща оценка на дълготрайните активи, извършена към 01.01.2003год. е в съответствие с т. 7.2 и т. 7.3 от НСС – 16 и не може да се квалифицира като „еднократна” или „извънредна” по смисъла на действащото счетоводно законодателство и дадените указания от Министерство на финансите. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в тази му част /т. 2/, като мотивите му в тази насока са изложени на л. 6 от решението/стр. 213 от първоинстанционното дело/.

За да отговори на спорните въпроси относно тази част от ревизионния акт, настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

От събраните по делото доказателства относно счетоводната политика на ревизираното дружество се установява, че считано от 01.01.2003год. дружеството е възприело дълготрайните му материални активи да се представят съгласно НСС – 16 с прилагане на алтернативния подход – преоценена стойност, която е справедливата им стойност към датата на баланса минус натрупаната амортизация и минус евентуалната им обезценка. Констатации относно възприетия метод на представяне на активите се съдържат и в ревизионния доклад, а в тази насока е депозирало заключението си и вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.

Във връзка с прилагането на този подход „Домостроене”-АД е възприело да извършва периодично преоценки на ДМА/дълготрайни материални активи/ само когато са налице значителни изменения в справедливите стойности на преоценяваните активи. Предприятието е приело, че такива значителни изменения на справедливите стойности на подлежащите на преоценка съгласно този метод активи ще са налице, когато равнището на официалния общ индекс на инфлация в България, определен и публикуван от Националния статистически институт за съответната година, надхвърли 10% спрямо предходната година. Тъй като за ревизирания период 2003 – 2006год. общият индекс на инфлация за всяка една от годините е под 10%, не са налице условия според счетоводната политика за изменение на справедливата стойност на ДМА за тези периоди спрямо балансовата им стойност, поради което не е била извършвана допълнителна преоценка на активите, а такава е извършена през 2007год., когато индексът на инфлация за м. 11/07год. е бил 11, 4% спрямо същия месец на 2006год.

Едно от спорните обстоятелства в случая е дали в ДАП/данъчен амортизационен план/ е могло да бъдат включени някой ДМА, най-вече транспортни средства и машини, стойността на които съгласно баланса за 2002год. е нулева. В случая органът по приходите се е позовал на разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗКПО отм. , според която не се включват в съставения за първи път данъчен амортизационен план активи с напълно изразходвана данъчна амортизация към 31.12.2002год.

Настоящата инстанция намира, че за да се отговори на спорния въпрос следва да се извърши разграничение между препоръчителния подход при оценка на активите от алтернативния подход на третирането им за целите на ЗКПО във връзка с включването им в ДАПл при съставянето му за пръв път в предприятието и тълкуването на понятието „амортизируема стойност” по смисъла на § 1, т. 57, б.”а” аа от ДР на ЗКПО отм. . Според последния, лицата, които са изготвили начален данъчен амортизационен план за 2003год. не включват амортизируемата стойност ефектът от промяната в стойностите на амортизируемите активи в резултат на прилагането на § 5 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСч., както и ефектът от извършена последваща оценка на активите след 01.01.2002год. при избран препоръчителен подход за последваща оценка на активите, която е довела до увеличаване на балансовата им стойност. Следователно за целите на точното определяне на активите, които подлежат на включване в началния ДАПл от съществено значение е интерпретацията на понятието „амортизируема стойност”. От даденото легално определение и по аргумент на противното следва да бъде прието, че от амортизируемата стойност при определяне на стойността на активите в ДАПл не следва да се изключва ефектът от извършена последваща оценка на активите след 001.2002год. при избран алтернативен подход на последва оценка на активите по реда на НСС- 16, която е довела до увеличение на балансовата им стойност. В тази хипотеза при последваща увеличена балансова стойност на активите в резултат на еднократно извършена преоценка по ЗСч, това увеличение се прибавя към амортизируемата стойност и след като същата надвишава в резултат на това признатата до момента данъчна амортизация на активите, то законосъобразно същите активи са включени в началния данъчен амортизационен план за 2003год. По този начин са изпълнение и изискванията на § 64 от ПЗР на ЗКПО отм. ДВ бр. 119/2002год./, според който за целите на този закон, при изготвянето на начален ДАП, амортизируемите активи се завеждат по тяхната амортизируема стойност и признатата до момента данъчна амортизация за тях. След като законът не е изключил изрично ефекта на извършена последваща оценка на активите след 01.01.2002год. при избран допустим алтернативен подход за последваща оценка на активите по реда на НСС – 16 при изчисляване на първоначалната амортизируема стойност на активите за целите на съставяне на начален данъчно-амортизационен план, то следва да се приеме, че ревизираното дружество правилно е включило спорните дълготрайни активи в началния си ДАПл, съставен за първи път през 2003год., поради включването на увеличената им балансова стойност в амортизируемата стойност, в резултат на преоценка на същите активи, налагаща се от промени в счетоводното законодателство.

За пълнота следва да бъде посочено, че подобно разрешение на проблема е дадено в т. 4.5 във вр. с т. 3 от Указание № 93-22-2208 от 23.10.2003год. на Министерство на финансите относно изготвяне за първи път към 01.01.2003год. и последващо водене на ДАПл във връзка с приложението на чл. 22 и § 64 от ПЗР на ЗКПО, изготвено в изпълнение на разпоредбата на чл. 232, ал. 2, т. 2 от ДПК отм. . Макар въпросните указания да нямат задължителна сила за съда/такава обаче е налице за данъчната администрация/, с цитираното указание е дадена възможност в началния ДАПл, съставен през 2003год., да се включат активи, които са били с нулева стойност към 31.12.2002год., при условие, че балансовата им стойност бъде изменена в посока увеличение през следващата календарна година в резултат на извършената им преоценка от предприятието.

Следва да бъде посочено и това, че от тълкуваните на цитираните по-горе разпоредби може да бъде направен и изводът, че меродавно за оценката е не кога тя е извършена фактически, а за кой период се отнася, тъй като извършването й е един комплексен и продължителен процес, свързан с оценка на всички активи на предприятието, което налага продължаването му във времето, а не извършването му точно на един ден или най-късно до 01.01.2003год., когато е влязла в сила нормата на чл. 22, ал. 5 от ЗКПО отм. . В случая оценките са завършени технически на 20.01.2004год.-, но те отразяват експертно заключение за справедливите стойности на активите към 01.01.2003год., а не към 20.01.2004год.

На база на изложеното следва да бъде прието, че при изготвяне на ДАПл. за 2003год. дружеството не е допуснало нарушение на счетоводното законодателства, а като са приели друго и са преобразували финансовия му резултат на осн. чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО отм. със сумата 253 866, 74лв., съставляващи непризнати разходи за амортизация, органът по приходите и първоинстанционния съд са допуснали нарушение на закона.

Предвид изложеното следва да бъде прието, че органът по приходите правилно не е извършил преобразуване на декларирания финансов резултат на дружеството за 2003год. със сумата 26 777лв. по чл. 23, ал. 2, т. 16 от ЗКПО отм. и със сумата 5 672лв. по чл. 23, ал. 2, т. 22 от ЗКПО отм. и като е приел друго и е отменил РА в тази му част като незаконосъобразен административният съд е допуснал нарушение на закона.

Предвид на изложеното се установена следната фактическа обстановка относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2003год. :

Финансовият резултат на дружеството

следва да бъде увеличен:

- със сумата 9 293, 94лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 24 от ЗКПО отм. - разходи по фактури по нереални доставки;

- със сумата 7 879, 63лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО отм. - неотчетени приходи;

- със сумата 25 180, 40лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО отм. - стойност на материали получени безвъзмездно;

- със сумата 26 777лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 16 от ЗКПО отм. и

- със сумата 5 672лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 22 от ЗКПО отм. .

Финансовият резултат

не следва да бъде увеличен :

- със сумата 112 408, 69лв. разлика от неотчетени приходи – чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО отм. ;

- със сумата 253 866, 74лв на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО отм. - непризнати разходи за амортизации.

Или общо финансовият резултат следва увеличен със сумата 74 802, 97лв., при което облагаемата печалба на дружеството възлиза на 205 714, 97лв., върху които се дължи корпоративен данък в размер на 48 342, 52лв., от които внесен 30 764лв., или остава дължим допълнително корпоративен данък в размер на 17 578, 52лв. ведно със съответните лихви за забава.

При това положение решението на Административен съд-гр. В. се явява неправилно в отхвърлителната му част за разликата от установен допълнителен корпоративен данък за 2003год. за разликата над 17 578, 52лв. до 61 986, 67лв. и съответните лихви за забава, поради което същото следва да бъде отменено в тази му част и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата бъде уважена и РА № 1800824 от 25.03.2008год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Р., следва да бъде отменен в тази му част.

В останалата му отхвърлителна част, т. е. относно установено допълнително задължение за 2003год. за корпоративен данък в размер на 17 578, 52лв. и съответните лихви за забава решението на административния съд се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

По отношение на определените задължения за

2004год.

за корпоративни данъци административният съд също е възпроизвел установената фактическа обстановка по време на ревизията, изразяваща се в това, че дружеството е декларирало облагаема печалба в размер на 104 347лв. и дължим върху нея корпоративен данък в размер на 20 347, 67лв. В хода на ревизията финансовият резултат е преобразуван както следва: увеличение по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО отм. със сумата 2 739, 90лв. по фактурите, издадени от „Гея 96”-ЕООД; на същото основание със сумата 3 778, 53лв. по фактурите издадени от „Билдстройинженеринг”-ООД; на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО отм. със сумата 1 400, 80лв. , представляваща лихви върху предоставени заемни средства на свързани лица; на осн. чл. 23, ал. 3, т. 11 от същия закон със сумата 186 985, 66лв., представляваща разходи за амортизации, с които дружеството е извършило преобразуване на финансовия си резултат; не е признато извършено от дружеството увеличение на финансовия резултат със сумата 15 031лв., представляваща формиран от дружеството преоценъчен резерв, в резултат на което е определен размер на облагаемата печалба 284 220, 89лв. и дължим данък 55 423, 07лв., от които внесен 20 347, 67лв. и остатък 35 074, 42лв. По аналогични мотиви на изложените по-горе административният съд е приел, че РА е законосъобразен в частта му за извършеното преобразуване на финансовия резултат по чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО отм. по фактурите, издадени от „Гея 96”-ЕООД и „Билдстройинженеринг”-ООД. Първоинстанционният съд е приел още, че РА се явява законосъобразен и в частта за извършеното преобразуване на финансовия резултат на основание на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО отм. със сумата 1 400, 80лв. , представляваща лихви върху предоставени заемни средства на свързани лица. Като спорен съдът е формулирал въпросът относно характера на предоставените парични средства от страна на дружеството на „СМС”-АД в което то е акционер – дали е налице „допълнителна парична вноска”, каквато теза се поддържа от задълженото лице или е налице предоставяне на паричен заем, каквато теза поддържа органът по приходите. За да отговори на спорният въпрос решаващият съд е направил тълкуване на съответните разпоредби от ТЗ, които регламентират увеличение на капитала на акционерните дружества, на база на което е направен извод, че в случая не е налице увеличение на капитала чрез получаване на нови акции или облигации, както и че липсва решение на общото събрание на акционерите в този смисъл. Посочено е и това, че ТЗ и уставът на дружеството позволяват набирането на допълнителни средства от акционерите за образуване на фонд „Резервен”, но такова решение на общото събрание не е отразено в представения протокол, а точно обратното – решението за внасяне на допълнителни вноски съдържа в себе си съществени елементи на договора за заем. На база на това е изграден извод, че правилно органът по приходите е приел, че е налице договор за заем и след като взаимоотношението възниква между свързани лица, то е налице хипотезата по чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО отм. и следователно е налице основанието по чл. 23, ал. 2, т. 13 от същия закон за преобразуване на финансовия резултат. Съдът е размишлявал и върху доводите на задълженото лице за липса на сделка и е посочил, че те са неоснователни, тъй като от една страна представителят на дружеството в общото събрание на „СМС”-АД е гласувал за предоставяне на заема, а от друга съобразно дела си в дружеството е следвало да внесе сумата 450 000лв., поради което внесеното над тази сума безспорно представлява заем. По изложените мотиви за данъчен период 2003год. административният съд е намерил РА за законосъобразен в частта му за извършеното преобразуване на финансовия резултат на осн. чл. 23, ал. 3, т. 11 от същия закон със сумата 186 985, 66лв., представляваща разходи за амортизации. Първоинстанционният съд е счел РА за такъв и в частта относно корекцията на извършеното увеличение на финансовия резултат от дружеството със сумата 15 031лв., представляваща преоценъчен резерв от последващи оценки, като е посочил, че преобразуването по чл. 23, ал. 2, т. 24 от ЗКПО отм. е обратното проявление на чл. 23, ал. 3, т. 11 от същия закон. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на РА в частта относно определените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2004год.

В касационната жалба на „Домостроене”-АД против тази част от решението се правят оплаквания за допуснато нарушение на закона и съществени процесуални нарушения. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

По изложените по-горе мотиви решението се явява законосъобразно и правилно относно отхвърлената част от жалбата спрямо тази част от РА, с която е извършено увеличение по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО отм. със сумата 2 739, 90лв. по фактурите, издадени от „Гея 96”-ЕООД; на същото основание със сумата 3 778, 53лв. по фактурите издадени от „Билдстройинженеринг”-ООД.

По отношение на изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт в частта му, в която на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО отм. финансовият резултат на дружеството е увеличен със сумата 1 400, 80лв. , представляваща лихви върху предоставени заемни средства на свързани лица, в касационната жалба се правят оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че в нарушение на действителната воля на страните административният съд е приел, че липсва решение за формиране на фонд „Резервен” – чл. 246, ал. 2, т. 4 от ТЗ и че става въпрос за обикновен договор за заем. Твърди се още, че в случая е налице решение на общото събрание на акционерите за внасяне на допълнителна парична вноска, като изпълнението на такова решение не може да бъде квалифицирано като сделка. Посочва се, че възприетото от съда противоречи и на указания на НАП относно прилагането на законодателството в такива хипотези.

Настоящата инстанция намира направените оплаквания за неоснователни.

Анализирайки доказателствата по делото административният съд е направил верни изводи, че в случая не е налице решението на Общото събрание на акционерите на „СМС”-АД за образуване на фонд „Резервен”, че с оглед на фактите, установени по време на ревизията правилно е прието, че „Домостроене”-АД е предоставило заем на акционерното дружеството, който е безлихвен и е върнат в последствие, поради което са налице условията по чл. 23, ал. 2, т. 13 във вр. с чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО отм. за преобразуване на финансовия резултат. Извършеното позоваване на указания на НАП е неоснователно случая, тъй като в същите изрично е посочено, че за да не бъде приложен чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО отм. за преобразуване на финансовия резултат на дружеството следва да са налице всички законови изисквания на ТЗ, които изисквания в случая не са изпълнени.

Като правилно и законосъобразно решението следва да бъде оставено в сила в тази му част.

По изложените по-горе мотиви относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2003год. с разходите за амортизация настоящата инстанция намира РА за незаконосъобразен относно извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2004год. в посока увеличение на осн. чл. 23, ал. 3, т. 11 от същия закон със сумата 186 985, 66лв., представляваща разходи за амортизации., както и на осн. чл. 23, ал. 2, т. 24 от ЗКПО отм. със сумата 15 031лв., представляваща преоценъчен резерв от последващи оценки.

Предвид на изложеното се установена следната фактическа обстановка относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството за

2004год

Финансовият резултат на дружеството

следва да бъде увеличен:

- със сумата 2 739, 90лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 24 от ЗКПО отм. - разходи по фактури по нереални доставки на „Гея 96”-ЕООД;

- със сумата 3 778, 53лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 24 от ЗКПО отм. - разходи по фактури по нереални доставки на”Билдстрой инженеринг”-ООД;

- със сумата 1 400, 80лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО отм. , представляваща лихви върху предоставени заеми между свързани лица ;

- със сумата 15 031лв.- непризнато увеличение на финансовия резултат на осн. чл. 23, ал. 2, т. 24 от ЗКПО отм. от формиран преоценъчен резерв;

Финансовият резултат

не следва да бъде увеличен

със сумата 186 985, 66лв на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО отм. - непризнати разходи за амортизации.

Или общо финансовият резултат следва увеличен със сумата 22 950, 23лв., при което облагаемата печалба на дружеството възлиза на 127 297, 23лв., върху които се дължи корпоративен данък в размер на 24 822, 97лв., от които внесен 20 347лв., или остава дължим допълнително корпоративен данък в размер на 4 475, 30лв. ведно със съответните лихви за забава.

При това положение решението на Административен съд-гр. В. се явява неправилно в отхвърлителната му част за разликата от установен допълнителен корпоративен данък за 2004год. над 4 475, 30лв. до 35 074, 42лв. и съответните лихви за забава, поради което същото следва да бъде отменено в тази му част и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата бъде уважена и РА № 1800824 от 25.03.2008год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Р., следва да бъде отменен в тази му част.

В останалата му отхвърлителна част, т. е. относно установено допълнително задължение за 2004год. за корпоративен данък в размер на 4 475, 30лв. и съответните лихви за забава решението на административния съд се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

По отношение на определените задължения за

2005год.

за корпоративни данъци административният съд е възпроизвел установената фактическа обстановка по време на ревизията, изразяваща се в това, че дружеството е декларирало облагаема печалба в размер на 136 951, 51лв. и дължим върху нея корпоративен данък в размер на 20 542, 72лв. В хода на ревизията финансовият резултат е преобразуван както следва: на осн. чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО отм. със сумата 216 035, 30лв. разходи за амортизации, с които от дружеството е извършено преобразуване на финансовия резултат за данъчни цели; на основание чл. 23, ал. 2, т. 12 от същия закон със сумата 57 944, 66лв., представляваща разликата между балансовата стойност на отписаните активи съгласно ДАП на дружеството и данъчната балансова стойност, призната от ревизията; по реда на чл. 23, ал. 2, т. 24, б.”ж” от същия закон със сумата 144 175, 23лв., представлява формиран от дружеството преоценъчен резерв; на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО отм. със сумата 26 851, 50лв., представляваща лихви върху предоставени заемни средства на свързано лице. В резултат на преобразуването е определена облагаема печалба в размер на 293 607, 76лв., върху които се дължи корпоративен данък в размер на 44 041, 16лв., от които внесен 20 542, 72лв. и остават дължими 23 498, 44лв

На база на изложените мотиви за предходните данъчни периоди административният съд е намерил извършеното преобразуване на финансовия резултат, респективно определените допълнителни задължения за корпоративен данък за законосъобразни, изключая извършеното преобразуване на основание чл. 23, ал. 2, т. 12 от същия закон със сумата 57 944, 66лв., представляваща разликата между балансовата стойност на отписаните активи съгласно ДАП на дружеството и данъчната балансова стойност, призната от ревизията. За последното / по мотиви изложени за данъчен период 2003год./е прието, че РА се явява незаконосъобразен. По тези съображения е прието, че финансовият резултат следва да бъде определен в размер на 235 663, 10лв., върху който се дължи корпоративен данък в размер на 35 349, 46лв., от които от които допълнително установени 14 806, 74лв., като над този размер РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Спрямо тази част от решението са налице жалби и от „Домостроене”-АД и Д”ОУИ”-гр. В..

По мотиви, изложени относно определяне на данъчните задължения по ЗКПО отм. за 2003 и 2004год. настоящата инстанция намира, че РА се явява законосъобразен в следните части:

- Преобразуване на финансовия резултат на основание на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО отм. със сумата 26 851, 50лв., представляваща лихви върху предоставени заемни средства на свързано лице и

- Преобразуване на финансовия резултат на основание на чл. 23, ал. 2, т. 12 от същия закон със сумата 57 944, 66лв., представляваща разликата между балансовата стойност на отписаните активи съгласно ДАП на дружеството и данъчната балансова стойност, призната от ревизията.

Същият се явява незаконосъобразен в останалата му част относно :

- Преобразуване на финансовия резултат на основание на осн. чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО отм. със сумата 216 035, 30лв. разходи за амортизации и

- Преобразуване на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 24, б.”ж” от същия закон със сумата 144 175, 23лв., представлява формиран от дружеството преоценъчен резерв.

Предвид на изложеното се установена следната фактическа обстановка относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2005год. :

Финансовият резултат на дружеството

следва да бъде увеличен:

- на основание на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО отм. със сумата 26 851, 50лв., представляваща лихви върху предоставени заемни средства на свързано лице и

- на основание на чл. 23, ал. 2, т. 12 от същия закон със сумата 57 944, 66лв., представляваща разликата между балансовата стойност на отписаните активи съгласно ДАП на дружеството и данъчната балансова стойност, призната от ревизията.

Финансовият резултат

не следва да бъде увеличен с :

- Преобразуване на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 24, б.”ж” от същия закон със сумата 144 175, 23лв., представляваща формиран от дружеството преоценъчен резерв.

Или общо финансовият резултат следва увеличен със сумата 84 796, 16лв., при което облагаемата печалба на дружеството възлиза на 221 747, 67лв., върху които се дължи корпоративен данък в размер на 33262, 14лв., от които внесен 20 542, 72лв., или остава дължим допълнително корпоративен данък в размер на 12 719, 42лв. ведно със съответните лихви за забава.

При това положение решението на Административен съд-гр. В. се явява неправилно в отхвърлителната му част за разликата от установен допълнителен корпоративен данък за 2005год. за разликата над 12 719, 42лв. до 14 806, 74лв. лв. и съответните лихви за забава, поради което същото следва да бъде отменено в тази му част и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата бъде уважена и РА № 1800824 от 25.03.2008год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Р., следва да бъде отменен в тази му част.

В останалата му отхвърлителна част, т. е. относно установено допълнително задължение за 2005год. за корпоративен данък в размер на 12 719, 42лв. и съответните лихви за забава решението на административния съд се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

По отношение на определените задължения за

2006год.

за корпоративни данъци административният съд е възпроизвел установената фактическа обстановка по време на ревизията, изразяваща се в това, че дружеството е декларирало положителен финансов резултат в размер на 30 151, 40лв. и дължим върху нея корпоративен данък в размер на 4 522, 71лв. С ревизионният акт финансовият резултат е коригиран както следва: в посока увеличение на осн. чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО отм. със сумата 116 217, 10лв. разходи за амортизации; по реда на чл. 23, ал. 3, т. 12 от същия закон със сумата 1 390, 80лв., представляваща разликата между балансовата стойност на отписаните активи съгласно ДАП на дружеството и данъчната балансова стойност, призната от ревизията; по реда на чл. 23, ал. 2, т. 24, б.”ж” от същия закон със сумата 5 328, 04лв., представлява формиран от дружеството преоценъчен резерв; на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО отм. със сумата 36 675, 86лв., представляваща лихви върху предоставени заемни средства на свързано лице; на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО отм. със сумата 131 845, 24лв., представляваща неотчетени в текущия период приходи от продажба на недвижими имоти. Като краен резултат от преобразуването облагаемата печалба е определена в размер на 288 808, 50лв., върху която се дължи корпоративен данък в размер на 43 321, 27лв. от които внесен 4 522, 71лв. и дължим остатък 38 798, 56лв.

По мотиви изложени за предходните данъчни периоди административният съд е приел, че РА е законосъобразен в тази си част. Отделни мотиви са изложени по отношение на преобразуването със сумата със сумата 131 845, 24лв., представляваща неотчетени в текущия период приходи от продажба на недвижими имоти, каквато хипотеза не е налице за някой от предишните периоди. В тази насока съдът е извършил препращане относно определените задължения по ЗДДС върху тези суми, но независимо от това отново е възпроизвел конкретната фактическа обстановка. Изложени са мотиви, че върху авансово постъпилите суми с РА е начислен ДДС, като данъчната основа е определена по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС отм. и чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС отм. , поради което като приход „Домостроене”-АД е следвало да отчете сумата от 111 902, 69лв. Посочено е, че правото на собственост върху обектите от жилищната сграда е прехвърлено на физически лица и след като те не са вече собственост на дружеството последното не може да извършва разходи по тяхното строителство, които да отчита като незавършено строителство, респективно да очаква бъдеща икономическа изгода от тях, когато да признае приходи. Допълнително е отбелязано, че ако дружеството е извършвало някакви допълнителни строителни работи в обектите, то те следва да са извършвани на някакво друго правоотношение и би следвало да се отчетат като приход от дейността и счетоводен стандарт 11 „Договори за строителство” ще намери приложение от началото на строителните работи до прехвърляне на собствеността. По тези съображения съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Предвид на изложеното е прието, че РА се явява законосъобразен в тази си част и следва да бъде потвърден.

Спрямо тази част от решението в касационната жалба на „Домостроене”-АД се правят оплаквания за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост.

По изложените по-горе мотиви относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството за предходните данъчни периоди, настоящата инстанция намира, че РА се явява законосъобразен в частта му относно увеличение на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО отм. със сумата 36 675, 86лв., представляваща лихви върху предоставени заемни средства на свързано лице и незаконосъобразен в частта му увеличение на осн. чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО отм. със сумата 116 217, 10лв. разходи за амортизации; по реда на чл. 23, ал. 3, т. 12 от същия закон със сумата 1 390, 80лв., представляваща разликата между балансовата стойност на отписаните активи съгласно ДАП на дружеството и данъчната балансова стойност, призната от ревизията; по реда на чл. 23, ал. 2, т. 24, б.”ж” от същия закон със сумата 5 328, 04лв., представлява формиран от дружеството преоценъчен резерв.

Настоящата инстанция намира, че РА, респективно решението на Варненския административен съд, се явяват не правилни и не законосъобразни и в частта им относно преобразуване на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО отм. със сумата 131 845, 24лв., представляваща неотчетени в текущия период приходи от продажба на недвижими имоти. Наведените в касационната жалба доводи, свързани с приложението на СС 11 – Договори за строителство, както и позоваването на заключението на вещото лице по т. 4 от същото, са основателни. От представените по делото предварителни договори за покупко-продажба на конкретни обекти от строителния обект – л. 99 – 204 от първоинстанционното делото, сключени между „Домостроене”-АД и физически лица/подробно описани в акта/, е видно, че дружеството е поело задължение да построи продаде на купувача определени обекти, като в т. 3.2 е описано състоянието, в което следва да бъде предаден съответния обект. Съпоставяйки отделните клаузи на договора следва да бъде направен изводът, че дружеството има задължение да предаде на купувачите обектите в завършен вид и приети със съответните актове по ЗУТ. В случая няма спор, че собствеността върху обектите е били прехвърляна по нотариален ред на физическите лица-купувачи, когато строителството е на фаза груб строеж. Това обаче не означава, че след прехвърлянето на собствеността върху обектите с нотариален акт дружеството престава да има задължения спрямо купувачите за довършване на обектите съобразно уговореното в предварителния договор. В тази насока от страна на ревизиращия орган, а и от първоинстанционния съд не е съобразено обстоятелството, че сключените договори не са чисти предварителни договори за покупко-продажба на недвижим имот по смисъла на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, а съдържат в себе си и клаузи на договори за изработка, по силата на които дружеството има и задължения да извърши строителството на обектите. По отношение на тази част от договора са налице изискванията на СС -11 – Договори за строителство, в който смисъл е т. 4 и 5 от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която необосновано не е била възприета от първоинстанционния съд в тази си част. В този смисъл следва да бъде прието, че прилагайки разпоредбите на СС 11 дружеството не е допуснало нарушение на счетоводното доказателство не е налице укриване на приходи, което да обосновава преобразуване на финансовия му резултат при условията на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО отм.

Предвид на изложеното се установена следната фактическа обстановка относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2006год. :

Финансовият резултат на дружеството

следва да бъде увеличен:

- на основание на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО отм. със сумата 36 675, 86лв., представляваща лихви върху предоставени заемни средства на свързано лице и

- на основание на чл. 23, ал. 2, т. 12 от същия закон със сумата 1 390, 80лв., представляваща разликата между балансовата стойност на отписаните активи съгласно ДАП на дружеството и данъчната балансова стойност, призната от ревизията

Финансовият резултат

не следва да бъде увеличен с :

- Преобразуване на финансовия резултат на основание на осн. чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО отм. със сумата 116 217, 10лв. разходи за амортизации и

- Преобразуване на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 24, б.”ж” от същия закон със сумата 5 328, 04лв., представляваща формиран от дружеството преоценъчен резерв.

- на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО отм. със сумата 131 845, 24лв., представляваща неотчетени в текущия период приходи от продажба на недвижими имоти.

Или общо финансовият резултат следва увеличен със сумата 38 066, 66лв., при което облагаемата печалба на дружеството възлиза на 68 218, 06лв., върху които се дължи корпоративен данък в размер на 10 232, 71лв., от които внесен 4 522, 71лв., или остава дължим допълнително корпоративен данък в размер на 5710лв. ведно със съответните лихви за забава.

При това положение решението на Административен съд-гр. В. се явява неправилно в отхвърлителната му част за установен допълнителен корпоративен данък за 2006год. в размер на 5 710лв. и съответните лихви за забава, поради което същото следва да бъде отменено в тази му част и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата бъде уважена и РА № 1800824 от 25.03.2008год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Р., следва да бъде отменен в тази му част.

В останалата му отхвърлителна част, т. е. относно установено допълнително задължение за 2006год. за корпоративен данък за разликата от 5 710, 00лв. до 38798, 56лв. и съответните лихви за забава решението на административния съд се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

В касационната жалба на „Домостроене”-АД-Р у. се правят оплаквания и относно решението на административния съд в частта му за разноските. Посочва се, че дружеството е внесло депозит за вещо лице, а доказателства за извършено плащане на адвокатското възнаграждение се представят с жалбата.

По отношение на разноските административният съд е приел, че жалбоподателят е направил разноски в размер на 300лв., от които 50лв. за държавна такса и 250лв. за вещото лице, като съобразно уважения размер от жалбата – 96 993, 68лв. и отхвърлената част – 320 288, 59лв. следва да бъде осъден да заплати по компенсация на Д”ОУИ”-Варна юрисконсулско възнаграждение в размер на 5 843, 85лв.

Приетият размер на направените разноски от първоинстанционния съд е правилен, тъй като няма доказателства дружеството да е заплатило допълнително сумата 250лв. депозит за вещо лице/различна от първоначално платената, приета от съда/, за която е задължен с определение в съдебно заседание на 24.03.2009год. /л. 94 от делото/. Неправилно е определена обаче уважената и отхвърлената част от жалбата, тъй като ревизионния акт не е бил обжалван изцяло, а само за част от непризнатото право на данъчен кредит в размер на 4 713, 48, както и относно установените задължения по ЗКПО отм. за периода 2002 – 2006год. включително.

Пред настоящата инстанция касаторът „Домостроене”-АД е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение по делото в размер на 8 520лв.,както и внесена държавна такса за обжалване пред ВАС в размер на 25лв.

Предвид изменение на крайния резултат с решението на настоящата инстанция и за правна чистота решението на Административен съд-гр. В. следва да бъде отменено в осъдителната му част за разноските. Върху отхвърлената част от жалбата в размер на 62 776, 56лв. Д”ОУИ”-Варна има право на юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 705, 53лв., а от направените разноски общо в размер на 8 845лв. /75лв. държавна такса, 250лв. депозит за вещо лице и 8 520лв. адв. в.ие върху уважената част от жалбата /за разликата от 62 776, 56лв. до 289 698, 37лв. дружеството има право на разноски в размер на 6 928, 33лв. Или по компенсация Д”ОУИ”-гр. В. следва да бъде осъдена да заплати на „Домостроене”-АД-гр. Р. разноски по делото за двете инстанции в размер на 5 222, 80лв.

Водим от горното и на осн. чл221, ал. 2 и .222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ

№ 1435 от 07.08.2009год. на Административен съд-гр. В., първо отделение, пети състав, постановено по адм. дело № 1545/08год. в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „Домостроене”-АД-гр. Р., ул.”Тутракан” № 44, представлявано от изпълнителния директор Р. Н., против

Ревизионен акт

№ 1800824 от 25.03.2008год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Р., потвърден с решение № 255-А/29.05.2008год. на директора на Д”ОУИ”-гр. В., в следните негови части :

- За 2003год.

установен допълнителен корпоративен данък за разликата над

17 578, 52лв. до 61 986, 67лв.

и съответните лихви за забава в резултат на преобразуване на финансовия резултат на дружеството чрез увеличението му със сумата 112 408, 69лв. разлика от неотчетени приходи – чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО отм. и с сумата 253 866, 74лв на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО отм. - непризнати разходи за амортизации;

за 2004год

. е установен допълнителен корпоративен данък за разликата над

4 475, 30лв. до 35 074, 42лв.

и съответните лихви за забава, в резултат на преобразуване на финансовия резултат на дружеството чрез увеличението му със сумата 186 985, 66лв на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО отм. - непризнати разходи за амортизации;

за 2005год.

е установен допълнителен корпоративен данък за разликата над 12 719, 42лв. до 14 806, 74лв. лв. и съответните лихви за забава, в резултат на преобразуване на финансовия резултат на дружеството чрез увеличението му на осн. чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО отм. със сумата 216 035, 30лв. разходи за амортизации и на основание чл. 23, ал. 2, т. 24, б.”ж” от същия закон със сумата 144 175, 23лв., представляваща формиран от дружеството преоценъчен резерв;

за 2006год.

е установен допълнителен корпоративен данък за 2006год. в размер на 5 710лв. и съответните лихви за забава в резултат на преобразуване на финансовия резултат на дружеството чрез увеличението му на осн. чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО отм. със сумата 116 217, 10лв. разходи за амортизации, на основание чл. 23, ал. 2, т. 24, б.”ж” от същия закон със сумата 5 328, 04лв., представляваща формиран от дружеството преоценъчен резерв и на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО отм. със сумата 131 845, 24лв., представляваща неотчетени в текущия период приходи от продажба на недвижими имоти,, както и в осъдителната му част за разноските, вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт

Ревизионен акт

- За 2003год.

установен допълнителен корпоративен данък за разликата над

17 578, 52лв. до 61 986, 67лв.

за 2004год

. е установен допълнителен корпоративен данък за разликата над

4 475, 30лв. до 35 074, 42лв.

за 2005год.

за 2006год.

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ

№ 1435 от 07.08.2009год. на Административен съд-гр. В., първо отделение, пети състав, постановено по адм. дело № 1545/08год. в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА

Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. В. да заплати на „Домостроене”-АД-гр. Р., ул.”Тутракан” № 44, представлявано от изпълнителния директор Р. Н.,, разноски по делото по компенсация за двете инстанции в размер на 5 222, 80 /пет хиляди двеста двадесет и два лева и 80стотинки/лева.

РЕШЕНИЕТО

е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.в

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Ч./п/ М. М.

Й.К.

Информация за акта

Маркиране

Зареждане...

Институции

ПРАВО НА ЕС

Права на човека

Практика

Отрасли и ключови думи

Справочник

Решение №8147/17.06.2010 по адм. д. №13882/2009 на ВАС

Информация за акта

Маркиране

Зареждане...