Образувано е по касационната жалба на А. Д. А. против решение по адм. д. № 2235/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Иска отмяна поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Служебната книжка е основен удостоверителен документ, но е върната месеци след прекратяване на служебното правоотношение, задържането е незаконно, доказана е причинна връзка с вреди настъпили от невъзможността на ищеца да започне работа. Твърди, че съдебната практика приема презумираност на вредите, като размера нито може да се увеличава, нито намалява. Вещото лице е доказало размера от 13 808, 42 лева. Претендира разноски.

Ответната страна Агенция по геодезия, кадастър и картография не е изразила становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Въпреки дадените указания жалбоподателят не е доказал причинната връзка между твърдените вреди и несвоевременното връщане на служебната книжка.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С решение №2505/ 21.07.2010 г. по адм. д.№ 2235/2010 г. по описа на АС-София град е отхвърлен като недоказан иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 13 808, 42 лева, ведно със законните лихви, от незаконното задържане на служебна книжка след прекратяване на служебно правоотношение.

Решението е правилно и следва да се остави в сила. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила, обсъждане на установените по делото факти и при правилно прилагане на материалния закон. Решението е постановено е след отменително касационно решение № 3164/11.03.2010 г. по адм. д.№ 15732/2009 г. по описа на ВАС, V отд., с което са дадени указания за изясняване на делото от фактическа страна, предвид приключил правен спор по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за период от 10 месеца, считано от 16.01.2005 г. до 16.11.2005 г. по гр. д.№ 4337/ 2005 г. на СРС, който период частично се припокрива с претенцията по настоящото дело. Предявеният иск е за обезщетяване на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди от незаконното задържане на служебна книжка след прекратяване на служебни правотношения със заповед № ЧР-33-001/16.01.2005 г., за времето от 16.01.2005 г. до 16.01.2007 г., като ищецът твърди, че размерът на вредата представлява неполученото за този период възнаграждение за длъжността "началник отдел" , от която е уволнен.

Предметът на спора се определя от наведените с исковата молба спорни факти и петитум. Фактическият състав на чл. 1, ал. 1 вр. с чл. 4 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата е незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негово длъжностно лице при или по повод административна дейност, претърпяна вреда и причинна връзка. С исковата молба и с молба от 7.07.2010 г. процесуалният представител на ищеца твърди, че от незаконното задържане на служебната книжка са претърпени вреди, които представляват неполучено след прекратяването на служебното правоотношение възнаграждение, което ищецът е получавал на заеманата до уволнението длъжност.

Така наведените спорни обстоятелства сочат за неоснователност на иска. Няма законова пречка извън основанието на чл. 104, ал. 1 от ЗДС ищецът да претендира обезщетяване за вреди, когато те са настъпили от незаконосъобразно бездействие. Ответникът не е доказал, че е оформил и предал служебната книжка при спазване на чл. 113 от ЗДС. За да има обаче претърпени преки вреди или пропуснати ползи първо трябва те да са установени и второ да се докаже причинната връзка с бездействието. Твърдението, че от незаконно задържане на служебната книжка е пропусната възможността да бъде получено месечно възнаграждение за длъжността, която е заемана до незаконното уволнение е без правна и житейска логика. Такава пропусната полза може да е в причинна връзка само с незаконно уволнение, защото представлява онова възнаграждение, което служителят щеше да получи, ако не беше уволнен незаконно. Но за такава вреда законодателят е предвидил правно основание за обезщетяване по чл. 104, ал. 1 от ЗДС и от данните по делото е видно, че е използван този ред. За да бъде обезщетен, заради бездействие в нарушение на чл. 113 от ЗДС ищецът трябва да твърди и докаже, че ако беше получил служебната си книжка навреме, щеше да започне точно определена работа, за която щеше да получава определено възнаграждение. Поради това са обосновани и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал нито вреди, нито пряка и непосредствена причинна връзка с бездействието. Освен това е неоснователно касационното оплакване, че вредите се презумирали и поради това не е налице задължение за ангажиране на доказателства. По чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ тежестта на доказване на вредите е за ищеца.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, ІІІ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №2505/ 21.07.2010 г. по адм. д.№ 2235/2010 г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -София - град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. П./п/ Й. Д. Й.Д.