Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

Касаторката И.П моли да бъде отменено като неправилно решение № 55/13.01.2020 г. по адм. д. № 581/2019 г. на Административен съд – Благоевград. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли акта за установяване на публично държавно вземане да бъде отменен, като й бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба Директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - Благоевград по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 200лв. Ако се претендира адвокатско възнаграждение прави възражение за прекомерност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 01/06/1/0/01108/3/01/04/01/28.05.2019 г. на директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ - Благоевград, с който е определено задължение на И.П 24 447, 50лв с лихви, на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП и чл. 165 и чл. 166 от ДОПК. Определената сума представлява първоначално плащане по договор № 01/06/1/0/01108/26.09.2016 г., сключен между ДФ“Земеделие“ и И.П за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП и чл. 38, ал. 1, т. 4 и чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. на министъра на земеделието и храните.

Съдът правилно е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид представената заповед № 05РД-286/01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която делегира на директорите на областните дирекции на ДФ „Земеделие“ правомощието да издават актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Законосъобразно съдът е приел, че оспореният АУПДВ е в предписаната от закона писмена форма, с всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни съображения за издаването му.

Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства по делото и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. В договора и бизнес плана към него е заложен първоначален икономически размер на стопанството 31 280лв, включващи 1504кв. м. площ, от които 1360кв. м. площ за отглеждане на гъби кладница, предвидено е увеличение на икономическия размер на стопанството към датата на заявка за второ плащане да бъде 39 330лв, които включват увеличение на площта за отглеждане на гъби кладница с 350кв. м. В бизнес плана са заложени и други цели, които страните не спорят, че са постигнати, включително преминаване към биологично производство. На 25.06.2018 г. Пандева е подала заявление за второ плащане. В стопанството е включен втори имот с площ от 525кв. м., от които 350кв. м. с трупчета за отглеждане на гъби кладница, с което е достигната предвидената в бизнес плана площ за отглеждане на гъби кладница от 1710кв. м. В този смисъл е докладът от 14.09.2018 г. за инспекция на „Екогрупо“ ООД – сертифицираща фирма за биологично производство, с която Пандева е сключила договор. В доклада е посочено, че Пандева е увеличила площта за отглеждане на гъби кладница с 350кв. м., площите се поддържат в добро агроекологично състояние, имат дървена ограда, в момента на инспекцията има новопоявили се гъби и достигнали зрелост за бране.

Съдът е обсъдил извършените проверки в стопанството, за които са съставени контролни листове. На 26.09.2018 г. при проверка от служители на ответника е установено наличие на гъби кладница в единия имот 350кв. м., а в другия имот с площ за отглеждането им 1360кв. м. - 0кв. м. На 2.11.2018 г. е направена втора проверка на стопанството от ДФ“Земеделие“, поради засяване на трупчетата с есенен мицел, при която е потвърдено наличието на 350кв. м. гъби кладница в единия имот, а за имота с площ за отглеждане на гъбите 1360кв. м. е посочено, че площта на културата не може да се определи. В забележка е посочено, че в този имот има прораснала гъба кладница само в горната част на имота. Било е извършено заснемане от техническия отдел на ответника, при което е определена площ в този имот с гъби кладница 858кв. м. В акта е определен икономически размер на стопанството от двата имота върху 1208кв. м. гъби кладница, стандартен производствен обем по-нисък от първоначалния по договора, липса на увеличение на икономическия размер на стопанството 4000 евро и на основание чл. 38, ал. 1, т. 4 от наредбата е отказано второ плащане по договора и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в посочения размер с лихви.

По делото са разпитани като свидетели служителите на ответника, извършили проверките, които потвърждават данните в контролните листове, съставени при проверките. Прието е заключение на агрономическа експертиза, според която икономическият размер на стопанството, определен по приложение № 1 към чл. 5, ал. 14 от наредбата се определя за гъби кладница като площта за отглеждането им от 1360кв. м. и 350кв. м. се умножи по 23лв/кв. м., както е предвидено в приложението за код 30942-култивирани гъби кладница, което е 39 330лв, както е заложено в бизнес плана. Дава заключение също, че увеличението на стопанството е с 4115, 90 евро.

За да отхвърли жалбата против акта съдът е приел, че не следва да кредитира заключението на вещото лице, тъй като не съответстват на констатациите от проверките за липса на гъби в цялата площ от единия имот, пригодена за отглеждането им. Позовал се е на §1, т. 28 от ДР на наредбата, според която стандартният производствен обем е стойността на продукцията, която отговаря на средната стойност за даден район за всеки земеделски продукт, изчислен в евро по таблицата съгласно приложение № 1. Според съда при изчисленията на икономическия размер на стопанството не следва да се вземат предвид трупчетата без гъби, в лошо състояние на дървесината, за които се счита, че не се използват по бизнес плана и не се вземат под внимание.

Последният извод на съда няма нормативна опора в закона и наредбата. Според чл. 5, ал. 14 от наредбата икономическият размер на стопанството, измерен в СПО, се изчислява по таблица съгласно приложение № 1. Съгласно §1, т. 13 от ДР на наредбата икономически размер на стопанството е размерът на земеделското стопанство, изразен в стандартен производствен обем. В цитираната по-горе т. 28 от ДР на наредбата СПО е стойност на продукцията за земеделския продукт в евро по таблица съгласно приложение № 1. Цитираните разпоредби не дават основание при определяне икономическия размер на стопанството да се изключват площи, пригодени за отглеждане на култивирани гъби кладница, върху които няма прораснали гъби, както неправилно е приел съда. Определеният от вещото лице икономически размер на стопанството е правилно изчислен по приложение № 1 от наредбата. Неправилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, което се подкрепя и от цитирания по-горе доклад на сертифициращата фирма. След като в договора и бизнес плана не е заложено постигане на количество продукция и в таблицата по приложение № 1 количеството на продукцията не е елемент от изчисленията на икономическия размер на стопанството, съображенията за изключване на част от площите на стопанството, поради липса на продукция в тях нямат нормативно основание. Целта на програмата за развитие на селските райони е да се подпомогнат млади земеделски стопанства да се развият, като се създадат условие за увеличение на стопанствата, която в случая е изпълнена – стопанството е нарастнало с 4115, 90 евро и не е имало законно основание да се откаже изплащането на втора помощ на Пандева.

Решението като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отмяна на акта като незаконосъобразен. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Пандева за второ плащане при спазване на указанията по тълкуването на закона в настоящото решение. Касаторката има право на разноски по делото в размер 5160, 11лв, които не включват платените още 50лв за вещо лице, тъй като е поискано присъждане на разноски по списък, в който не са включени. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид обема, фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 55/13.01.2020 г. по адм. д. № 581/2019 г. на Административен съд – Благоевград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ акт за установяване на публично държавно вземане № 01/06/1/0/01108/3/01/04/01/28.05.2019 г. на директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Благоевград.

ВРЪЩА преписката на директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Благоевград за произнасяне по молбата от 25.06.2018 г. на И.П за второ плащане по договор № 01/06/1/0/01108/26.09.2016 г. при спазване на указанията по тълкуване на закона в настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“-Областна дирекция-Благоевград да заплати на И.П 5160, 11лв разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.