Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване.

Касаторът Ю.Г от [населено място] обжалва Решение № 16 от 29.01.2020 г., постановено по адм. д. № 440/2019г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му против Решение №2153-28-54/2511.2019г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане №2113-28-436-10/17.10.2019 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –Ямбол за отказ да бъде изменена пенсията за осигурителен стаж и възраст на Ю.Г.

Твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Заявява, че не му е връчено Разпореждане №3/прот.№N01213/21.06.2019г.Счита, че заявлението, което е подал на 24.06.2019г., е такова за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като отговаря на условията за пенсиониране по чл. 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, а не за преизчисляване на вече отпусната пенсия. Същевременно посочва, че след като КСО дава възможност за преизчисляване по два начина, то той желае да бъде изчислена пенсията му и при подадено второ заявление, тъй като намира, че тя ще е в по - висок размер. Молбата към съда е да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и преписката да се върне на ТП на НОИ-Ямбол за ново произнасяне по подаденото заявление за пенсиониране.

Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – Ямбол, в писмен отговор оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението на административния съд като правилно. Излага подробни съображения в писмено становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура сочи, че касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Касационната жалба, разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният административен съд е отхвърлил оспорването на Решение №2153-28-436-10/17.10.2019г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на Ю.Г срещу Разпореждане №2113-28-436-10/17.10.2019 г. на ръководителя на „Пенсионното осигуряване” при ТП на НОИ –Ямбол за отказ да бъде изменена пенсията му за осигурителен стаж и възраст..

За да постанови този резултат, съдът е приел, че със заявление с вх.№ 2113-28-436/05.06.2019 г., подадено до ТП на НОИ - Ямбол, Ю.Г е поискал да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в него не е направил избор за начина на изчисляване на пенсията. Приложил е описаните в заявлението документи, които са били приети с нарочен акт.

С Разпореждане №3/npот.№ N01213/21.06.2019г., ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, считано от 27.05.2019 г. на Гюлев по подаденото от него заявление от 05.06.2019 г. в размер на 219, 43 лева. Разпореждането не е обжалвано.

С. З № 21107-28-65/24.06.2019 г., подадено до ТП на НОИ - Ямбол, Ю.Г е поискал да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, заявявайки, че при отпускане на исканата от него пенсия, свързана с трудовата му дейност, желае нейният размер да бъде изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7 КСО и е посочил избраните от него три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията, като е приложил описаните в заявлението документи, които са били приети с нарочен акт.

С Разпореждане №30/npот. № N01320/17.09.2019 г., ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б.“д“ КСО, е изменил размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО на Ю.Г, считано от 27.05.2019 г., като същата възлиза на 627, 41 лева. Разпореждането не е обжалвано.

С Разпореждане №2113-28-436#10/17.10.2019 г., ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол е отказал изменение на Разпореждане на №30/npот. № N01320/17.09.2019 г. за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО.

Жалбата на Гюлев против Разпореждане №2113-28-436#10/17.10.2019 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол е оставена без уважение с Решение № 2153-28-54/25.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Ямбол.

Решението на Административен съд - Ямбол, с което жалбата до него е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и норми. Налице са фактическите и правни основания визирани в него, поради което той се явява постановен в съответствие с материалния закон и преследваната от него цел.

Първоинстанционният административен съд е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, установявайки доказателствените факти от значение за законосъобразността на оспорените актове. Поради това и е направил обоснован извод, че правилно е отказано изменение на Разпореждане №30/npот. № N01320/17.09.2019 г. за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО.

Претендираната от Ю.Г възможност по §22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО се явява неприложима по отношение на него.

Както правилно е посочил съдът, разпоредбата на § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г.) влиза в сила на 04.05.2019 г.

Съгласно § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г.), до 1 януари 2023 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4–7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. В тези случаи към заявлението задължително се прилагат документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999 г. включително. Когато за времето след 31 декември 1996 г. или за част от него не са представени документи за брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски, се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1.

Заявление № 2113-28-436 от Ю.Г с искане да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е направил избор за начина на изчисляване на пенсията, е подадено на 05.06.2019 г., т. е. след влизане в сила на посоченото изменение в КСО, при което не е налице хипотезата на § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО.

От друга страна, в § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО е предвидено, че в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон, лицата с подадени заявления за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., както и тези, на които е отпусната такава пенсия до влизането в сила на този закон, може да упражнят еднократно правото си на избор по ал. 1, като в тези случаи пенсията се отпуска в новия размер от същата начална дата, ако това е по-благоприятно за съответното лице.

В конкретния казус обаче и двете хипотези на разпоредбата не са относими за жалбоподателя и настоящ касатор.

Той е подал заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31.12.2018г. и то в 6- месечен срок от влизане в сила на закона/ на 05.06.2019г./, но производството по това заявление не е било висящо, както предполага нормата, защото пенсията за осигурителен стаж и възраст е отпусната с Разпореждане №3/npот.№ N01213/21.06.2019г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол, считано от 27.05.2019 г. Това разпореждане, въпреки твърденията на Гюлев, му е надлежно връчено на 15.08.2019 г.

Не е изпълнено и второто, алтернативно предложение, а именно: правото да е упражнено от лице, на което вече е отпусната такава пенсия до влизането в сила на закона, т. е. до 04.05.2019г. Пенсията е отпусната след влизането в сила на чл. 22ц от ПЗР на КСО.

По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението е дължимо съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК. Размерът на възнаграждението трябва да бъде определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК до максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) (ЗПП). В чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, приета по делегацията от чл. 37, ал. 1 от ЗПП, е предвидено, че за процесуално представителство по административни дела за една инстанция се определя възнаграждение в размер от 100 до 200 лева. Предвид тази хипотеза, съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, платимо от касатора, с оглед на действителната фактическа и правна сложност на спора, която в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е депозирал писмен отговор със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16 от 29.01.2020 г., постановено по адм. д. № 440/2019 г. на Административен съд - Ямбол.

ОСЪЖДА Ю.Г от [населено място] да заплати на ТП на НОИ - Ямбол разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.