Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на община Б. чрез кмета на общината срещу решение № 1044/10.06.2019 година на Административен съд гр. Б. по адм. д. № 2173/2018 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в решението не се съдържат фактическите установявания и правните изводи на съда, относно материалната законосъобразност на атакувания акт. В противоречие с изискванията на чл. 171, ал. 4 АПК не са дадени указания за кои обстоятелства от значение за правния спор, следва да представят доказателства. Съдът не е обсъдил възражението на жалбоподателя, че с административната преписка не е представен сигналът за нередност, послужил за започване на проверката; не са представени документи удостоверяващи извършената проверка; представеният контролен лист е изготвен от лица без необходимата квалификация. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че техническите предложения на участниците са оценявани по методика, която не съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател. Неправилна, необоснован и в противоречие с фактическата обстановка е констатацията, че показателите са субективни, не гарантират равнопоставеност на участниците, предоставят неограничена свобода на комисията и не носят обективна информация за крайния резултат. Методиката е разработена в съответствие с разпоредбата на чл. 70 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) /ЗОП/. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗОП обезпечава възможността за контрол върху действията на оценителната комисия. В съдебното решение не се съдържат конкретни мотиви по отношение приетата незаконосъобразност на методиката. Изискванията към участниците в процедурата се определят от възложителя в рамките на неговата оперативна самостоятелност, като качественият подбор, обективиран в методиката за оценка, сам по себе си е свързан с лимитиране кръга на потенциалните изпълнители. Този подход преследва постигане на оптимален резултат и ефективен разход на публичните средства и не би следвало да се приравнява на дискриминация. В методиката не фигурира показател за оценка, който в своята същност и цялост да се основава на пълнотата или начина на представяне на информацията. Избраните показатели и подпоказатели са законосъобразни и отговарят на изискването на Закон за “икономически най-изгодна оферта”. Съдът не е обсъдил заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза. Методиката дава възможност за обективно сравнение на техническите предложения, като всеки от надграждащите елементи е свързан с предмета на поръчката. По-голяма тежест в методиката е заложена за частта “Последователност и взаимообвързаност на предлаганите дейности”, тъй като точно начинът, по който ще бъде организирано изпълнението е ключов за крайния резултат. Всяко надграждане на основния набор от дейности се счита от възложителя за преимущество, с цел получаване на оптимален краен продукт. Описаното от органа нарушение, неправилно е определено като попадащо в обхвата на категорията нарушения по т. 9 от Приложение към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (НОФК),, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017г. Съдът не е обсъдил в какво се състоят нарушенията, при каква фактическа обстановка са извършени и дали е осъществен техния състав. Основата, върху която е наложена финансовата корекция е неправилно определена и същата следва да бъде само върху средствата финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Неправилно и незаконосъобразно е прието, че проектът е финансиран със 100% средства от ЕСИФ. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени решение № РД–02–36-853/25.07.2018 година на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“.

Ответникът, заместник-министърът на Министерството на регионалното развитие и благоустройство и Ръководител на Управляващия орган по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 година чрез адв.. Д взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Б. е решение № РД–02–36–853/25.07.2018 година на Ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 година, с което на община Б. на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договор BG16RFOP001-3.002-0026-C01-S-04/27.07.2017 година с изпълнител “Ремонтстрой” АД, сключен по обособена позиция №1 и договор BG16RFOP001-3.002-0026-C01-S-05/27.07.2017 година с изпълнител ДЗЗД “Билдинг инженеринг - гр. С.”, сключен по обособена позиция № 2.

Въз основа на анализ на събраните в хода на производството доказателствени средства във връзка с приложимото право, първоинстанционният съд е установил, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон.

При извършена служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция намира обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо.

По възраженията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения:

Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на община Б., че АС гр. Б. е допуснал съществени процесуални нарушения в хода на производството по делото като не е преценил всички доказателства, ведно с доводите на страните /изискване по чл. 12 ГПК във връзка с чл. 144 АПК/, като не е изложил мотиви по направените от общината възражения.

При извършена проверка, касационната инстанция установи, че в хода на производството пред АС гр. Б. са допуснати, приети и обсъдени поисканите от страните доказателствени средства.

Задължението на съда да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение е изпълнено, като при установяване на фактическата обстановка първоинстанционния съд е базирал изводите си на събраните по делото доказателства, включително изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. АС гр. Б., установявайки законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК е обсъдил всички относими доказателствени средства, като е базирал изводите си за законосъобразността на акта на релевантните и относими правни норми.

Нарушението, установено от ръководителя на управляващия орган по програмата е нарушение на чл. 70, ал. 5, изр. трето ЗОП, чл. 70, ал. 7 ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, като съставлява незаконосъобразна методика за оценка. За да се осъществи контрол върху съставомерността на това нарушение, релевантно доказателствено средство е единствено документацията по поръчката в частта досежно процесната методика за оценка с цел анализиране съдържанието на използваните критерии за оценка. В тази насока напълно неотносимо се явява приетото заключение на вещото по делото, даващо отговори на въпросите дали помощният орган при възложителя е оценил техническите предложения на участниците съобразно зададените критерии за оценка, както и дали техническите предложения на участниците отговарят на техническата спецификация. Констатираното от органа нарушение не се отнася до етапа на оценяване, нито е свързано с предложенията на участниците и тяхното съответствие с изискванията на възложителя. Ето защо, допуснатото, изслушано и прието като доказателство експертно заключение се явява неотносимо доказателствено средство и обсъждането му не е необходимо за установяване законосъобразността на обжалвания административен акт. По отношение на въпроса, дали методиката за оценка е съобразена с предмета на поръчката и дали същата е законосъобразна с оглед поставените изисквания на чл. 70 ЗОП, въпросът е правен и не изисква специални знания на вещо лице, а е изцяло в компетенциите на административния съд.

По отношение на многобройните възражения на община Б. касаещи сигналните функции на сигналистите в процедурата и съставените от проверяващите органи констативни протоколи в хода на проверката по сигнала:

Многократно в решенията си съставите на ВАС са посочвали, че процедурата, регламентирана в ЗУСЕСИФ за определяне на финансова корекция се реализира изцяло от ръководителя на управляващия орган по програмата, като констатациите на ИА „Одит на средствата от Европейския съюз“, адресирани до РУО, както и сигналите на други лица относно твърдяни нередности, са извън процедурата по определяне на финансова корекция, като не представляват нито констатации на РУО, нито етап от процедурата по определяне на ФК. В тази насока, правилни са възраженията на органа, обективирани в писмени бележки, че съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 173 от 13.07.2016 г., обн., ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г., всяко лице може да подаде сигнал за нередност във връзка с изпълнението на програми и проекти, съфинансирани от ЕСИФ. Това означава, че лицето не следва да има определена професионална компетентност или да притежава определени знания или опит. Чл. 8, чл. 9 и следващите от Наредба за администриране на нередности, регламентират реда за извършване на проверка по сигнала и техническото администриране на същия. Релевантни за законосъобразността на процедурата по определяне на финансова корекция обаче са регламентираните в чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ задължения на ръководителя на управляващия орган да осигури възможност на бенефициера по програмата за възражения по констатациите, а не движението на регистрацията на сигнала и констатациите по същия. Отношенията между слежителите, на които се възлага извършване на проверка по сигнала и ръководителя на управляващия орган са извън процедурата по определяне на корекцията.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема за неоснователни възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Съдът е проследил процедурата по определяне на финансова корекция. Управляващият орган по оперативната програма е уведомил възложителя с писмо изх. № 99-00-6-654/1/20.06.2018 година относно констатираните нарушения и възможността да представи възражения по тях на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ в 14-дневен срок от съобщението. При УО на ОПРР е постъпило становище с вх. № 99-00-6-618(3)/09.07.2018 година от бенефициера община Б.. На основание чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ становището на бенефициера е обсъдено от органа в мотивите на обжалвания административен акт. Тези релевантни за процедурата факти са обсъдени от първоинстанционния съд, като извода за спазване на процедурата по определяне на корекцията е правилен.

Спорът пред касационната инстанция досежно приложението на материалния закон се състои в това правилно ли е приложил административният съд материалния закон като е обосновал законосъобразност на акта относно констатираното нарушение, квалифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ?

Съгласно посочената правна норма, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.

Съгласно чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ, случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет, като това е Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /Наредбата/. Приложимата редакция на подзаконовия нормативен акт е към датата на издаване на решението за определяне на финансова корекция.

Реализираната според органа нередност в случая попада в квалификацията на т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, като представлява: неправомерни критерии за възлагане на обществената поръчка. Претендира се нарушение на правилата за определяне на изпълнител по реда на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ), изразяващо се в нарушаване на чл. 70, ал. 5, изр. трето ЗОП, чл. 70, ал. 7 ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП.

Страните не спорят за начина на изписване на критериите за възлагане в методиката за оценка, а относно това, дали чрез формулирането им по посочения начин се нарушават цитираните разпоредби, както и относно това дали по този начин възложителят е осъществил нередност, попадаща в квалификацията на т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от НОФК.

Първоинстанционният съд е мотивирал материална законосъобразност на обжалваното решение, който извод се споделя от касационната инстанция:

Касаторът в качеството си на възложител на обществената поръчка е избрал критерий за възлагане по чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗОП - „оптимално съотношение качество/цена“. Комплексната оценка се изчислява по формулата: КО=ОТ+ОС+ОЦ., където Комплексна оценка /КО/ представлява сбор от: 1. оценката на Техническото предложение на участника /ОТ/, включваща Работна програма за изпълнение на строителството /РПИ/ и Обяснителна записка /ОЗ/; 2. оценката на предложения от участника срок за изпълнение – Предложен срок /ОС/ и 3. оценката на ценовото предложение на участника – Предлагана цена /ОЦ/.

Изводът за незаконосъобразността на методиката за оценка е направен след анализ на двата подпоказателя - „Работна програма за изпълнение на строителството“ и „Обяснителна записка“. Съгласно одобрената методика за оценка по посочения показател участникът има възможност да получи максимално 40 точки. В рамките на показателя са включени два подпоказателя: 1. „Работна програма за изпълнение на строителството“ – оценяван с максимум 15 точки; 2. „Обяснителна записка“ – оценяван с максимум 25 точки.

Скалата за оценка на първия подпоказател – РПИ, е тристепенна – 5, 10 и 15 точки, в съответствие с последователността и взаимната съгласуваност/обвързаност на предлаганите за изпълнение дейности, съгласно изискванията на възложителя община Б..

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗОП показателите, включени в критериите по ал. 2, т. 2 и 3, трябва да са свързани с предмета на поръчката. Те могат да съдържат фактори, които се отнасят до всеки етап от жизнения цикъл на строителството, доставките или услугите, независимо че тези фактори не се отнасят до характеристиките, посочени в техническите спецификации. Те не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират реална конкуренция. Нормата на чл. 70, ал. 7 с. з. предвижда, че в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва: 1. да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; 2. да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; 3. да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: а) количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; б) качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.

Анализът на цитираните разпоредби потвърждава възприетото в съдебната практика становище, че определянето на показателите за оценка на офертите е част от оперативната самостоятелност на възложителите, които сами определят онези показатели, които имат преимуществено значение за избора на участниците. Независимо от това, при изготвяне на методиката възложителите трябва да спазват императивните правни норми, установени в ЗОП и ППЗОП, включително изричната забрана по чл. 33, ал. 1, изр. второ ППЗОП пълнотата и начинът на представяне на информацията от страна на участниците в процедурата да се използва като показател за оценка на офертите. Следва да се отбележи, че разпоредбата не се отнася до забрана за оценка на съдържанието на предложенията на участниците въобще, а до обвързването на тази оценка с неговата пълнота или детайлност. Забраната касае залагане на такава методика, която отчита субективното разбиране на възложителя относно изпълнение на поставените изисквания от страна на участниците, оценявайки степенувано възможността за пълнота на техническото предложение, използвайки общи изрази и/или пояснения на понятия, даващи възможност на помощния орган на възложителя да занижи или завиши оценката на участник чрез субективна преценка, отчитайки подробното, детайлното или формалното или недостатъчно описание на дейностите/задачите. Забраната е приложима, когато възложителят е избрал критерия за възлагане, визиран в чл. 70, ал. 2, т. 3 - оптимално съотношение качество/цена, какъвто е настоящият случай.

Правилно е възражението на касатора, че в случая се касае за качествен показател за оценка като се използва експертизата на конкретни лица, които ще я извършват. Качественият показател за оценка обаче също трябва да гарантира точност, яснота, обективност и предвидимост при оценяването. Чре избраните показатели и тяхната относителна тежест в комплексната оценка трябва да се осигури определяне на офертата, която предлага най-добро съотношение качество-цена, като с показателите за оценка се оценяват самостоятелно характеристиките на предмета на обществената поръчка по отношение на: качество, включително технически параметри, естетически и функционални характеристики, достъпност, предназначение за всички потребители, социални, екологични и иновативни характеристики и иновативни търговски техники и условия; организация и професионална компетентност на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката, когато качеството на ангажирания с изпълнението на поръчката персонал може да окаже съществено влияние върху изпълнението на поръчката, или обслужване и поддръжка, техническа помощ и условия, като: дата на изпълнение, начин и срок на изпълнение или срок на завършване.

Видно от методиката за формиране на оценка по подпоказател РПИ, за да получи максимален брой точки, участникът следва да предлага при реализацията на обекта да бъдат използвани „иновативни методи и техники на работа“, както и „ключовите моменти да са ясно дефинирани в технологично и организационно отношение и гарантират техническите преимущества на конкретното предложение“. В тази насока правилен е изводът на органа, споделен от първоинстанционния съд, че липсата на конкретни указания от възложителя би довела до значителна свобода на интерпретацията от страна на комисията при определяне на точки. Възложителят възразява, че в случая се касае до качествени показатели, които са количествено неопределими. Касационната инстанция не споделя това възражение. В случая се констатира липсата на обективни показатели, които да се приложат при оценяването. Действително възложителят е дал дефиниция на понятието „иновативен“, но в рамките му не е изяснено по отношение на какви характеристики се извършва оценката, за да се определи, че е налице „нов“ или „значително подобрен“ строителен процес и/или организация на дейностите, „носещи икономически или други ползи“. От информацията и скалата за оценка не става ясно също така какво се приема за „преимущество“ от възложителя. В тази насока касационната инстанция споделя извода за липса на обективност в заложените критерии за оценка по този подпоказател.

По отношение на подпоказателя „Обяснителна записка“ максималният брой точки е до 25 точки. Този раздел от техническото предложение на участниците следва да съдържа „Методология за гарантиране на качеството на крайния продукт“ с възможност за присъждане на 10, 15 или 25 точки. Възложителят е предвидил предимство да получава участникът, предложил „Най-голям брой материали и оборудване с по-високи показатели и технически характеристики от минимално изискуемите“. Ръководителят на управляващия орган е направил обоснован извод, че показателят не оценява конкретната оферта за изпълнение на предмета на поръчката, а офертите на другите участници. Предвиденият метод за оценка чрез сравнителен анализ на предложението на отделните участници създава несигурност, доколкото никой от кандидатите не е запознат с останалите предложения за изпълнение на поръчката, а точките се поставят при извършвани сравнения между тях.

Видно от метода за формиране на оценката максимална оценка получава предложение, за което са в сила едновременно четири условия. Първите две от тях са: Прилагане на иновативни методи на изпълнение, влияещи положително върху качеството на очаквания от възложителя резултат; Посочени са характеристики на основните материали и оборудване и тяхното преимущество (включително техните технически преимущества) спрямо минималните изисквания в Приложение № 2.1. Правилен е изводът, че и по този подпоказател информацията и скалата за оценка не дават яснота какво се приема за преимущество от възложителя, включително техническо такова.

Правилно е и заключението на ръководителя на управляващия орган в насока, че чл. 33, ал. 1 ППЗОП забранява да се използва като показател за оценка пълнотата и начинът на представяне на информацията в документите. Дадените в методиката пояснения, предпоставят извършването на именно такава оценка. Оценката на пълнотата и начинът на представяне на информацията в документацията се явява нарушение на ЗОП, доколкото чрез този показател не се постига оценяване на характеристиките на предмета на поръчката.

Императивните норми на европейското и националното законодателство въвеждат изрична забрана на оценяване на пълнотата и начина на представяне на информацията в документите. Показателите за оценка трябва да са свързани с предмета на поръчката. Оценяването трябва да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта в съответствие с предмета на поръчката. Във всички случаи, в които се оценява пълнотата на информацията, се създава пречка за оценка на нивото на изпълнение на предмета на поръчката. Без да отрича правото на възложителя да залага качествени критерии за оценка, и касационната инстанция мотивира незаконосъобразност на методика за оценка, в която от една страна се залага оценка на пълнотата на изложението, а от друга не се въвеждат обективни критерии, въз основа на които да се изяснява, “преимуществата” на офертите, чрез обективно сравняване на предложенията. Предоставената възможност на експертите да извършват оценка съобразно експертизата си във всички случаи следва да се базира на достатъчна информация относно правилата за оценяване, така че да не се допуска неограничена свобода на избор и да се гарантира реална конкуренция. Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗОП, възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. В тази насока, касационната инстанция споделя извода на органа, че одобрената методика за оценка не е предвидима, не съдържа точни указания и достатъчно информация за определяне на оценка по визираните подпоказатели с оглед целта на оценяването. Неясният начин на оценяване безспорно създава предпоставки за прилагане на различен оценъчен подход спрямо едно и също обстоятелство и оттам за липса на гаранция за реална конкуренция. Касационната инстанция споделя и извода на органа, възприет и от първоинстанционния съд, че доколкото показателите за оценка следва да дават възможност да оценка на качеството на изпълнението, тяхното приложение не следва да е обвързано с подробността на описанието. Чрез системата за оценяване следва да се отличат преимуществата на крайния резултат, който ще се получи чрез тази оферта. Нивото на предложеното качество не трябва да се измерва чрез пълнотата на описанието на всички аспекти на изпълнението.

Изводът на съда за незаконосъобразна методика поради допуснати нарушения на чл. 70, ал. 5, изр. 3 и ал. 7, вр. чл. 2, ал. 2 ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП съответства на установената фактическа обстановка. Видно от съдържанието на методиката, същата не дава точни указания за определяне на оценката по показатели, не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; не осигурява достатъчно информация на кандидатите и участниците за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател.

С оглед изложеното, правилен е изводът, потвърден и от административния съд, че заложените неправомерни критерии за възлагане, в нарушение на л. 70, ал. 5, изр. 3 и ал. 7, вр. чл. 2, ал. 2 ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП, законосъобразно са определени като нередност по т. 9 от Приложение 1 към Наредба за посочване на нередности - неправомерни критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие.

По делото безспорно се установява, че е налице финансово отражение, като същото в случая се изразява във възпиращия ефект върху заинтересованите от възлагането на поръчката лица. При създадена пречка за обективно сравняване и оценяване на офертите е налице потенциална възможност за нанасяне на вреда на бюджета на общността.

Относно касационното оплакване за основата, върху която е определена финансовата корекция:

Изрично в решението за определяне на ФК е посочено, че начинът на определяне на корекцията е при спазване на пропорционалния метод за определянето й, и съобразно изискванията на чл. 5 от НОФК. Съгласно чл. 5, ал. 2 от този нормативен акт, при определянето на финансовото отражение на нарушението се съпоставят разходите в рамките на предоставената безвъзмездна финансова помощ по договора, извършени след възникване на нарушението, и хипотетичният размер на разходите в ситуация, в която не е имало нарушение. Тъй като на отмяна подлежи помощта, предоставена като безвъзмездна финансова такава, по категоричен начин се установява, че в основата на корекцията се включват единствено допустимите средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, но не и собствения принос.

При проверка във връзка с наведеното касационно възражение, съставът на ВАС констатира, че в текста на решението се съдържа изречение, съгласно което посочена сума, индивидуализирана като собствен принос на бенефициера, следва да не се верифицира при процедиране на последващи искания за плащане. В тази част обаче органът обективира бъдещи намерения по повод нереализирани към настоящия момент искания за плащане, като няма характер на административен акт, засягащ права и интереси на бенефициера.

Като споделя изводите на първоинстанционния съд за реализиране на всички елементи на нередността, правилното й квалифициране и спазване на процедурата по определяне на финансова корекция върху допустимите средства от ЕСИФ по сключения в резултат на поръчката договор, касационната инстанция намира жалбата за неоснователна, а обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно.

Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат направените разноски за касационна инстанция в размер на 4 666, 24 лева (четири хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки) заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1044/10.06.2019 година на Административен съд гр. Б. по адм. д. № 2173/2018 година.

ОСЪЖДА община Б. да заплати на Министарство на регионалното развитие и благоустройство 4 666, 24 лева (четири хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки) заплатено адвокатско възнаграждение за касационна инстанция.

Решението е окончателно.