Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.А от [населено място], чрез адв.. М против решение № 1180 от 04.06.2019г., постановено по адм. дело № 1228/2019 г. по описа на административен съд - Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, моли същото да бъде отменено.

Ответникът – Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/,чрез юрк.. В изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на С.А срещу заповед № Л-4910/20.11.2018 г. на Главен директор на ГДИН, с която жалбоподателят временно е отстранен от длъжност на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР),във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 4, пр. 2 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.)/ЗИНЗС/.

За да постанови този резултат е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която е основание за издаване на заповедта за отстраняване от длъжност на жалбоподателя, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. В...