Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на О. М. Т срещу Решение №276 от 20.02.2019 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело № 2818/2018 г.
Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че не са допуснати сочените от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж” (ОПРР) нарушения на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП). По отношение на нарушението на чл. 2, ал. 2 и чл. 60 ЗОП излага, че в Раздел ІІ от документацията възложителят е посочил, че е изискал от всички проектанти да притежават проектантска правоспособност по ЗКАИИП (ЗАКОН ЗА КАМАРИТЕ НА АРХИТЕКТИТЕ И ИНЖЕНЕРИТЕ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ) (ЗКАИИП) или еквивалент и е изяснил какво има предвид под „еквивалент”. Изяснил е, че документите за доказване съответствието с поставеното изискване се представят от участника, определен за изпълнител, при подписване на договора. Твърдението на ръководителя на УО на ОПРР, че проектантите с ограничена проектантска правоспособност имат право да изработват проекти за сгради от V и VІ категория е неотносимо, тъй като сградата е ІV категория. В този смисъл изискванията на възложителя не са завишени.
Относно твърденията за ограничаващ критерий за подбор с въведеното изискване за технически ръководител – висше образование „строителен инженер” или „строителен техник”, съгласно чл. 163а, ал. 2 и 3 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) или еквивалент, ръководителят на УО на ОПРР е допуснал противоречие в твърденията си. От една страна твърди, че право да бъдат „технически ръководители” имат лица със специалност „инженер” и „архитект”, но изброяването на различните специалисти в чл. 163а, ал. 4 ЗУТ, на която се позовава ръководителят на УО, не включва специалността „инженер”....