Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, чрез процесуален представител юрисконсулт Д.Г срещу решение № 175 от 08.04.2019 г. по адм. дело № 59 по описа за 2019 г. на административен съд - Монтана. С него по жалба на В.В е отменена негова заповед № РД-11-00-121 от 21.01.2019 г., издадена на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) относно прекратеното му служебно правоотношение.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на другата страна.
Ответната страна по касационната жалба - В.В оспорва същата чрез адв.К.Б и чрез депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховния административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - Монтана е била заповед № РД-11-00-121 от 21.01.2019 г. на изп. директор на Агенцията по заетостта( АЗ), издадена на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл). С нея е прекратеното служебно правоотношение на В.В.С е бил на длъжност „началник на сектор“, длъжностно ниво 7, „Ръководно ниво 7А“, сектор „Верификация ДРСЗ Монтана, отдел „Наблюдение, координация и изпълнение“, Главна дирекция „Европейски фондове и международни проекти“. В мотивите на заповедта е посочено, че лицето е получило най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността „неприемливо изпълнение“, постановена от оценяващия ръководител на 08.01.2019 г., съгласно формуляр Приложение № 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) за период на оценяване от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., потвърдена от контролиращия ръководител, съгласно Приложение № 5 към чл. 24, ал. 2 от НУРОИСДА, с рег. № 30-00-2674#1 от 18.01.2019 г.
В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора и преди всичко по повод на развилото се административно производство пред административния орган. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбите на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл и чл. 5, ал. 1, т. 15 от Устройствения правилник на АЗ. Спазено е изискването за писмена форма, като заповедта съдържа изискващите се реквизити, фактически и правни основания за издаването й. При това съдът е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, вследствие на опорочената процедура по оценяване на държавния служител, което е довело да нарушаване и на НУРОИСДА, както и на нейната цел. Това е обосновало крайният извод за неправилно приложение на материалния закон.
При формиране на изводите си съдът е преценявал доказателствата събрани по делото и конкретно на длъжностната характеристика, болнични листове за ползван отпуск поради временна неработоспособност на жалбоподателя, заповеди за заместване, заповеди за прекратяване на отпуска на същия от 28.12.2017 г. до 03.01.2018 г. поради възникнали служебни ангажименти, заповеди за командироване на служителя в МТСП за периоди от 26.04.2017 г. до 31.05.2017 г. и от 05.06.2017 г. до 20.06.2017 г., справка за работещите служители през м. декември 2017 г. в отдела и протоколи за преместване на отдела в друга сграда.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, включително и от събраните писмени доказателства, следва да се приеме, че изводите на първоинстанционния съд за нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение са правилни. Последното е извършено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, а цитираната правна норма поставя изискването за осъществяване на фактическия й състав, да са налице две кумулативни предпоставки - получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Значението, което провеждането на процедурата по оценяване има за законосъобразността на заповедта по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл обуславя и анализа на процедурата по оценяване на служителя, който съдът извършва. Както обосновано сочи съдът в мотивите си, получената в нарушение на административнопроизводствените правила оценка, не обосновава прилагането на посочената разпоредба от ЗДСл.
С нормата на чл. 76, ал. 1 и ал. 5 от ЗДСл е прието, че държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи, и показаните компетентности.
За постигането на регламентираните цели относно атестирането са създадени задължителни правила за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Съгласно чл. 3, ал. 2 от НУРОИСДА, оценяването на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител, и на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията. Оценяването на изпълнението на длъжността включва период от 1 януари до 31 декември на съответната година и се състои от следните етапи: изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода; междинна среща и заключителна среща за определяне на обща оценка на изпълнението на длъжността. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец. Конкретно съдът е констатирал, че е нарушен чл. 9, ал. 3 от Наредбата, която разпоредба изисква целите в индивидуалния работен план за оценяване да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и измерими по обем, качество и срокове. В утвърдения работен план целите са поставени общо, т. е. са общо формулирани, повече са на брой и не са разграничени критериите за изпълнение. По този начин няма поставени отделни задачи за изпълнение. Дори да се приеме възражението на касатора относно броя на целите, това не променя направения извод за нарушение. Поради това правилна е констатацията на съда, че съставянето на работния план по този начин рефлектира върху показателите за оценка на изпълнението по чл. 14 от Наредбата, и съответно се явява нарушено изискването оценката да бъда изготвена безпристрастно и компетентно. Другото нарушение в процедурата според съда е декларативността на изводите и квалификациите, дадени от оценяващия ръководител, които не се базират на установими факти и обстоятелства. Игнорирана е възможността при определянето на годишната оценка да бъде поискано мнение за работата на служителя и от други служители. Съмнение за обективността на оценката се обуславя и от разликата в оценката „много добро изпълнение“ дадена на служителя за първите 7 месеца от проверяваната 2017 г. и за третото тримесечие, и тази, дадена за последното тримесечие. То се поражда от липсата на мотивираност в изводите на оценяващия ръководител за „неприемливо изпълнение“ на задълженията на служителя за оставащия период от време, през което същият е бил и в отпуск поради временна неработоспособност.
Основното нарушение, възприето от съда като такова, е това относно начина на провеждането на заключителната среща, а не за нейното отсъствие, както сочи касаторът. Поради неангажиране на доказателства от ответната страна - административния орган, както и поради посочените по-горе съмнения за обективност, следва да се възприеме извода на съда. Правилна е и преценката на съда, че нарушението на задълженията на служителя през м. м.ноември и декември би могло да доведе до дисциплинарна отговорност, а не до даване на негативна оценка за целия проверяван период, още повече, че не са констатирани неизпълнени цели. Доколкото последната не подлежи на съдебен контрол, а на такъв подлежи производството по оценяване, с оглед на изложеното правилно съдът е счел, че същите противоречат на целите на Наредбата.
Правилни са съображенията на първостепенния съд за наличието на допуснати множество нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед, касаеща годишната оценка за изпълнението на длъжността на В.В.О решение на Административен съд - Монтана е правилно. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 143 от АПК, във връзка с чл. 8, ал. 4, чл. 7, ал. 1, т. 1 от наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 560.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.
Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 175 от 08.04.2019 г. по адм. дело № 59 по описа за 2019 г. на административен съд - Монтана.
ОСЪЖДА Агенцията по заетостта да заплати на В.В сумата 560.00 лв., съдебни разноски. Решението е окончателно.