Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1621/22.07.2019г., постановено по адм. д. № 1200/2019г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 160991900030649/10.01.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 202/02.04.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение, с което е отменен акта за дерегистрацията по ЗДДС. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на 600лв. и за държавна такса в размер на 70лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация – „Кларима“ ЕООД, редовно призован, взема становище за неоснователност на касационната жалба в представен писмен отговор по касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отменил Акт за дерегистрация по ЗДДС № 160991900030649/10.01.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 202/02.04.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, издаден на „Кларима“ ЕООД, с който на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. „б” от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на „Кларима“ ЕООД, поради констатирани обстоятелства по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, а именно дружеството не е внесло дължимия ДДС по СД за 33 данъчни периода.

За да отмени акта за дерегистрация по ЗДДС съдът е приел, че не е налице посоченото от органа по приходите основание по смисъла на чл. 176, т. 3 от ЗДДС – системно неизпълнение на задължения по ЗДДС на търговеца, произтичащи от чл. 89, ал. 1 от ЗДДС. Стигнал е до извод, че от „Кларима“ ЕООД са представени още в хода на административното обжалване 32 бр. банкови документи, като от същите е видно, че е заплатен дължимия ДДС за 32 от посочените от администрацията 33 периода, в предвидените законови срокове. При това положение съдът е приел за оборени констатациите за системно невнасяне на ДДС през тези 33 периода.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно постановено. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на АС-Пловдив.

Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ясно е разграничена доказателствената тежест на страните и последиците от ненадлежно проведеното доказване. По общото във вр. с §2 от ДР на ДОПК правило на чл. 170, ал. 1 АПК за администрацията е обвързаността да установи осъществяването на предпоставките за издаване на утежняващия административен акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС.

Разпоредбата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС регламентира възможността на приходния орган служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, системно неизпълняващ законовите си задължения. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби и това води до злоупотреби с ДДС. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС когато за съответния данъчен период е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП, в срока за подаване на справката декларация за този данъчен период.

От „Кларима“ ЕООД са представени още в хода на административното обжалване 32 бр. банкови документи, като от същите е видно, че е заплатен дължимия ДДС за 32 от посочените от администрацията 33 периода, в предвидените законови срокове. Правилно съдът е приел за оборени констатациите за системно невнасяне на ДДС през тези 33 периода. В случая данъчната администрация не се е справила с доказателствената тежест да установи осъществяването на предпоставките за издаване на утежняващия административен акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС.

Съобразно изложеното, решението на административния съд не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила.

Разноски: При този изход на спора, в полза на „Кларима“ ЕООД следва да се присъдят разноски за касационна инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1621/22.07.2019г., постановено по адм. д. № 1200/2019г. по описа на Административен съд-Пловдив.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на „Кларима“ ЕООД сума в размер на 300 лв. /триста/лева разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.