Производството е по реда а чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.М срещу решение № 3117 от 10.05.2018 г. по адм. дело № 4688 по описа за 2017 г. на административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗРД-341/03.06.2015 г. на началника на Военна академия „Г.С.Р“, гр. С.. С нея, на основание чл. 241, във връзка с чл. 242, т. 1, чл. 244, т. 3 от Закон за отбраната и въоръжените сили на РБългария (ЗОВСРБ) и чл. 137, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗОВСРБ (ППЗОВСРБ) относно наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ за срок от 6 месеца.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата и отмяна на заповедта. Не претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба – началникът на Военна академия „Г.С.Р“, гр. С. оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Брънекова.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № ЗРД-341/03.06.2015 г. на началника на Военна академия „Г.С.Р“, гр. С.. С нея, на основание чл. 241, във връзка с чл. 242, т. 1, чл. 244, т. 3 от Закон за отбраната...