Производството е по иск за делба в първа фаза. Обжалваното въззивно решение е простановено в производство по чл. 294 ГПК - след частична отмяна от Върховния касационен съд на предходно въззивно решение. Искът за делба е предявен първоначално на 18.09.2013г. от Н. Д. М. против Л. Х., А. Х., Д. Г., С. Х., С. Х., М. И., Г. Г., В. Д., В. Д., Н. Н. и „А. Г. Б Консултинг” ЕООД и има за предмет четири урегулирани поземлени имота - УПИ *, кв. 110, с площ 388 кв. м.; УПИ *, кв. 110, с площ 387 кв. м.; УПИ *, кв. 109, с площ 322 кв. м. и УПИ *, кв. 109, с площ 389 кв. м., които по влязлата в сила КККР на гр. Созопол, м.“М.” представляват съответно ПИ с идентификатори ***, ***, *** и ***, както и на построената в ПИ *** сграда с идентификатор ****. Допълнително е конституирана съпругата на ответника Г. Г. - М. Г.. През 2015г. като ответници са конституирани Д. Т., И. Т., Н. В., М. Ш., И. К., Д. Д.-П., К. П., А. Т., Н. К. и З. К., които са приобретатели на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ****. и в делбената маса са включени 15 самостоятелни обекта - апартаменти, изградени в сградата.

На 04.12.2015 г. е депозирана искова молба от главно встъпили лица - съпрузите С. и К. М., предявена против първоначалните и новоконституираните ответници, с която се иска прогласяване нищожността на договор за доброволна делба, сключен на 15.09.2005г., както и извършването на съдебна делба на петнадесетте самостоятелни обекта, находящи се в сградата с идентификатор ****. Главно встъпилите ищци са купувачи по обявен от съда за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на идеални части от поземлените имоти, които части впоследствие са прехвърлили чрез договор за замяна на първоначалния ищец Н. М..

От фактическа страна безспорно е установено следното: С Решение № 783 от 20.02.1996г. на ПК-Созопол на наследниците на Д. Т. Х. е възстановена собствеността върху дворно място с площ от 2200 кв. м., бивше лозе в м.“М.”, землището на [населено място] по кадастралния план от 1938 г., като по регулационния план от 1989г. имотът попада в шест парцела в кв. 71 и кв. 94, а площ от 760 кв. м. попада в улично-регулационни мероприятия. Наследници на Д. Х. са: М. Х., Л. Х., А.Х., Д. Г. и С. Х. с дялове по 1/3 ид. ч. за първите двама и по 1/9 ид. ч. за останалите. През 2002г. Д. Г. и С. Х. сключват с главновстъпилото лице С. М. предварителен договор за покупко-продажба на 300/2200 кв. м. ид. ч. от възстановения недвижим имот, който към този момент е представлява имот пл.№ *по кадастралния план на [населено място] от 2000г. Предявен е от С. М. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, по който е е образувано гр. д.№ 1517/2005 г. на Бургаски районен съд с вписана искова молба на 22.06.2005г. В хода на този процес е извършено урегулиране на имот пл.№* и от него са образувани четири УПИ за наследниците на Д. Х., а именно: УПИ * в кв. 110, с площ от 388 кв. м., УПИ * в кв. 110 с площ от 387 кв. м., УПИ * в кв. 109 с площ от 322 кв. м. и УПИ * в кв. 109 с площ от 389 кв. м., а разликата между площта на поземления имот и площта на урегулираните поземлени имоти в размер на 696 кв. м. е прехвърлена в полза на Общината за изграждане на обекти на социалната и техническа инфраструктура. При одобряването на кадастралната карта през 2009г. посочените четири УПИ съответстват на поземлени имоти с идентификатори съответно ***, ***, *** и ***.

С решение № ІІІ-250 от 06.01.2009г. по в. гр. д.№1028/2007г. на Бургаски окръжен съд е уважен иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за 300/2200 кв. м. ид. ч. от имот № * в кв. 109 и 110 по действащия ПУП на гр. Созопол, част от който е урегулиран в УПИ * УПИ * в кв. 109, в УПИ * и УПИ * в кв. 110, а останалата част попада в улична регулация. Решението е влязло в сила на на 14.05.2009г. и е отбелязано в Службата по вписванията на 12.06.2009г. Към момента на постановяването му купувачът С. М. е в брак с К. М., поради което собствеността е придобита в СИО.

По време на висящността на прозиводството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, на 15.09.2005г. наследниците на Д. Х. сключват помежду си договор за доброволна делба, с който поделят образуваните от наследствения им имот четири УПИ, както следва: Л. Х. получава УПИ * в кв. 110, с площ от 388 кв. м. и УПИ * в кв. 110, с площ от 387 кв. м., а А. Х., Д. Г. и С. Х. получават УПИ * в кв. 109, с площ от 322 кв. м. и УПИ * в кв. 109, с площ от 389 кв. м. Договорът за доброволна делба е вписан на 16.09.2005г. Същата година А. Х. и С. Х. продават на ответника Г. Д. Г. по време на брака му с ответницата М. С. Г. УПИ *, а на ответниците В. Д. и В. Д. продават УПИ *. Л. Х. дарява на дъщеря си - ответницата М. Л. И. УПИ *, а на дъщеря си - ответницата С. Л. Х. УПИ *. Последната продава дарения й имот на ответника Н. Д. Н., като имотът по кадастрална карта представлява ПИ с идентификатор ***. С нотариален акт от 01.03.2007г. Н. Н. продава на ответника “Алфа груп бизнес консултинг” ЕООД 20/387 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, но с нотариален акт от 17.03.2009г. собствеността му е продадена обратно. Безспорно е, че Н. Н. е построил в УПИ *, в кв. 110, представляващ ПИ с идентификатор *** сграда въз основа на издадено в негова полза Разрешение за строеж № 406/21.12.2006г. Сградата е изградена в груб строеж към 12.02.2009г. - на тази дата е издадено удостоверение по чл. 181, ал. 2 ЗУТ. Решението за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е влязло в сила на 14.05.2009г., т. е. след построяването на сградата в груб строеж.

В периода от февруари 2009г. до септември 2010г. ответникът Н. Н. е сключил сделки, с които се разпорежда със самостоятелните обекти в сградата в полза на ответниците, а именно: Д. Т. и И. Т. купуват апартаменти № 9, 10 и 13; те от своя страна се разпореждат с апартамент № 10 в полза на ответниците Н. В. и М. Ш.; А. Д. Т. купува апартамент № 11; Н. С. К. и З. Г. К. купуват апартаменти №№ 3, 4, 5 и 6; Д. Д.-П. и К. П. купуват апартамент № 1; И. К. купува апартамент № 8.

След влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД с нотариален акт от 06.11.2009г. главновстъпилите лица С. и К. М. извършват замяна с първоначалния ищец Н. М. като му прехвърлят придобитите по силата на съдебното решение идеални части от четирите поземлени имота, находящи се в [населено място], м.“М.“, които в нотариалния акт са посочени както следва: 43, 91/322 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор *** (УПИ * в кв. 109); 53, 05/389 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор *** (УПИ * в кв. 109); 52, 91/388 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор *** (УПИ * в кв. 110); 52, 64/386 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор *** (УПИ * в кв. 110).

В хода на настоящето дело, през 2014г. Н. М. продава на В. Д. и В. Д. придобитите 43, 91/322 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, съответстващ на УПИ * в кв. 109.

Спорът е приключил с влязло в сила решение по отношение на делбата на ПИ с идентификатор ***, като този иск е отхвърлен; с влязъл в сила съдебен акт е допусната делбата на останалите три поземлени имота: ПИ с идентификатор ***; ПИ с идентификатор ***; ПИ с идентификатор ***. За последния от тези имоти, върху който е изградена процесната сграда, делбата е допусната между първоначалния ищец Н. М. и Н. Н. при дялове: 3/22 ид. ч. за първия, понастоящем притежавани от наследника му Д. М. и 19/22 ид. ч. за втория. Производството по иска по чл. 75, ал. 2 ЗН досежно договора за доброволна делба от 15.09.2005г. е прекратено. Предмет на второто въззивно производство и на настоящето е делбата на жилищната сграда в ПИ с идентификатор ***. и по-точно на изградените в нея петнадесет жилища.

При горните факти Бургаски окръжен съд е приел, че нито Д. М., като универсален правоприемник на Н. М., нито главновстъпилите лица С. и К. М. притежават право на собственост върху сградата с идентификатор **** по КККР на гр. Созопол и върху 15-те жилища в нея. Договорът за доброволна делба от 2005г., макар и вписан след исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е валидна правна сделка; сключен е между всички съсобственици на имота и е породил вещно-прехвърлително действие, като съделителите са придобили поставените им в дял незастроени имоти. Конститутивното действие на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с което С. и К. М. са придобили правото на собственост върху идеални части от земята се проявява занапред - те стават собственици едва след влизане в сила на решението, т. е. след 14.05.2009г., когато сградата и апартаментите в нея вече са били изградени в груб строеж и представляват самостоятелни обекти на правото на собственост. Решението, с което е уважен иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, макар и отбелязано в срока по чл. 115 ЗС, няма обратно действие.

Към момента на изграждането на сградата в груб строеж - месец февруари 2009г. съсобственици на ПИ с идентификатор *** са Н. Н. и „Алфа груп бизнес консултинг“ ЕООД. С издаването на протокола по чл. 181, ал. 2 ЗУТ правото на строеж върху поземления имот е трансформирано в право на собственост върху сградата и самостоятелните обекти в нея; съсобственици на сградата на основание чл. 92 от ЗС /по приращение/ са станали собствениците на терена. „А. Г. Б Консултинг“ ЕООД е продало обратно на Н. Н. с нотариален акт от 17.03.2009г. придобитите през 2007г. 20/387 кв. м. ид. ч. от поземления имот. Тъй като в нотариалния акт за продажба не е отразено запазване на съответните идеални части от сградата, респективно от всеки от самостоятелните обекти, построени в нея, то предмет на сделката е и идеалната част от сградата, придобита по приращение. По този начин след 17.03.2009г. едноличен собственик на сградата и самостоятелните обекти в нея е ответникът Н. Н.. Извършените от него продажби легитимират купувачите като собственици на съответните закупени от тях апартаменти.

По силата на съдебното решение, с което е уважен иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е налице съсобственост върху поземления имот между С. и К. М., от една страна и Н. Н., от друга, но тази съсобственост е възникнала едва след 14.05.2009г. Към този момент сградата вече е построена и съществува като самостоятелен обект на право на собственост, /както и 15-те апартамента в нея/, поради което М. не са придобили по приращение, нито сградата, нито отделните обекти в нея. Според решаващия съд разпоредбата на чл. 92 ЗС следва да се тълкува в смисъл, че собственик на построеното става лицето, което е собственик на земята към момента на завършването на сградата в груб строеж, а не и лицата, които придобиват право на собственост върху земята след построяването на сградата, удостоверено по реда на чл. 181, ал. 2 ЗУТ.

Съдът е намерил за неоснователно позоваването на нормите по чл. 114, ал. 1, б.“б“ и чл. 115, ал. 2 ЗС. Счел е, че тези норми са относими и съобразени от съда при разглеждане спора за принадлежността на правото на собственост върху поземлените имоти, но са ирелевантни за спора за сградата и самостоятелните обекти в нея. Продавачите по предварителния договор са обещали да продадат идеални части от наследствения си незастроен неурегулиран имот на купувача С. М. и със съдебното решение са прехвърлени само идеални части от земята, но не и от сградата, която вече е била построена в имота. В случая е неприложима съдебната практика, според която ако в нотариалния акт /респективно, заместващото го съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД/ изрично не е отразено запазване на собствеността върху постройката, то и тя се прехвърля заедно със земята. Това е така, защото към 2002г., когато е сключен предварителния договор, реституираният имот не е бил застроен и не е било необходимо изрично продавачите да уговарят, че построеното остава в тяхна собственост.

Съдът е посочил, че разпоредбата за приращението по чл. 92 ЗС не се прилага в случая, защото С. и К. М. са придобили идеални части от поземления имот след като в имота е изградена сграда и правото на собственост върху нея е придобито по приращение от тогавашните собственици на поземления имот Н. Н. и „А. Г. Б Консултинг“ ЕООД. Първоначалният ищец Н. М. е частен правоприемник на М. и черпи правата си от тях. Те са били собственици само на идеални части от земята и само това са могли да му прехвърлят с нотариалния акт за замяна. На основание изложеното исковете за делба са отхвърлени.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по двете жалби, настоящият състав счита, че такива липсват.

Правният въпрос, формулиран и в двете жалби, е: разпростира ли оповестително-защитното си действие вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД с предмет идеална част от поземлен имот и по отношение на придобитото от съсобственика по приращение право на собственост върху сграда, построена в имота, респ. върху самостоятелните обекти в този сграда, след датата на вписването на исковата молба, но преди влизане в сила на решението за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Съдът е дал положителен отговор на този въпрос /като е зачел защитното действие на вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД/ при разрешаване спора за делбата на поземления имот. Но по отношение на процесния спор - за делбата на петнадесетте обекта в построената сграда, е счел че въпросът не е релевантен. Първо, защото предварителният договор, обявен за окончателен, касае незастроен имот и второ, защото към момента на транслативно-вещния ефект на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД сградата вече е изградена и принципът на приращението е проявил действието си по отношение на тогавашните собственици на поземления имот. Така че, от значение за спора се явява въпросът спрямо кои съсобственици настъпва действието на приращението - тези, които притежават дял от имота към момента на възникване на сградата като обект на собственост или тези, които по-късно ще придобият права върху терена. Този въпрос изрично не е поставен от касаторите. Независимо от това, следва да се посочи, че даденият от съда отговор съответства на практиката по Решение № 295/13 от 11.07.2014г. по гр. д. № 3675/2013г. на I г. о., Решение № 368 от 07.07.2010г. по гр. д. № 4749/2008г. на IV г. о., Решение № 227 от 21.07.2010г. по гр. д. № 50/2009г. на I г. о. В посочените актове е възприето разрешението, че собствеността върху сграда се придобива по приращение от съсобствениците на имота към момента на построяването й.

Не е налице визираното от касаторите противоречие с т. 2 на Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК. Даденото в тази точка разрешение е, че исковите молби по чл. 109 ЗС не подлежат на вписване. Това е въпрос, неотносим към настоящия делбен спор. Вярно е, че в мотивите към тази точка на тълкувателния акт е разяснено действието на вписването на искови молби, което по принцип е оповестително и по изключение /само в предвидени от закона случаи/ е оповестително-защитно; вписването на искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД има защитно действие и осигурява противопоставимост на правата на ищеца срещу всички права, придобити от трети лица след вписването. Както бе изтъкнато по-горе, защитното действие на вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД в случая е отчетено, като е прието, че на купувачите по предварителния договор са непротивопоставими извършени разпореждания от продавачите след вписването - именно затова е допусната делба на поземления имот с участието на частния правоприемник на купувачите по обявения за окончателен предварителен договор.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано от касаторите, а и при наличие на съдебна практика касационно обжалване на това основание не може да се допусне.

Предвид изложеното следва да се откаже достъп до касационен контрол и по двете жалби.

Ответниците, които са представили писмен отговор, не са направили разноски и не претендират такива. Поради това разноски не се присъждат.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V-33 от 21.02.2020г. по гр. д. № 1948/2018г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на Д. Н. М. /правоприемник на Н. Д. М./ и по касационната жалба на С. Д. М. и К. Д. М..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: