Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. Ч. С. от [населено място] срещу определение № 680 от 19.10.2020 г. по в. ч.гр. д. № 524/2020 г. на Пернишкия окръжен съд.

Касаторът счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска отмяната му.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение окръжният съд е потвърдил определение № 57 от 15.07.2020г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. Перник, с което е отказано вписване на постановление за възлагане на недвижим имот № 101 от 14.11.2019г., издадено от директора на ТД на НАП-София, депозирано в Служба по вписванията - Перник с молба вх. рег.№ 2313/15.07.2020г., подадена от К. Ч. С..

За да потвърди определението на съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че постановлението от 14.11.2019г. на директора на ТД на НАП-София, с което след проведена публична продан по реда на чл. 251-254 ДОПК на К. Ч. С. е възложен поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Перник, ведно с построените в него сгради, не отговаря на изискванията на чл. 6 ПВ и чл. 246, ал. 7 ДОПК, тъй като не е посочен досегашният собственик на имота. Във връзка с доводите в частната жалба е посочено, че това изискване важи и в случай, че проданта е извършена в изпълнение на чл. 90 ЗОПДНПИ отм. и чл. 168 ЗПКОНПИ, въпреки че в случая от съдържанието на постановлението и данните по преписката не може да се направи категоричен извод имотът да е бил отнет в полза на държавата по този ред.

Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: „Какво следва да бъде съдържанието на постановление за възлагане на недвижим имот по чл. 246, ал. 7 ДОПК, конфискуван от държавата със съдебно решение – в хипотезите на чл. 90 ЗОПДНПИ отм. от 2012г. и/или чл. 168 ЗПКОНПИ от 2018г.”.

Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1- т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2 ГПК.

Според дадените в т. 1 на ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС разяснения посоченият от касатора правен въпрос определя обективните рамки, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането до касационно разглеждане, който следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане в случая не са налице.

Поставеният от касатора правен въпрос е формулиран според неговите твърдения и не кореспондира на данните по делото и на съображенията на съда за постановяване на обжалваното определение, поради което не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. В случая съдът не е приел, че възложеният с постановлението от 14.11.2019г. имот е конфискуван от държавата със съдебно решение – в хипотезите на чл. 90 ЗОПДНПИ отм. от 2012г. и/или чл. 168 ЗПКОНПИ от 2018г., а е изложил съображения, че от съдържанието на същото такъв факт не може да бъде установен по категоричен начин, респ. че от цитираните в него две съдебни решения само може да се предполага, че те се отнасят за отнемане на имота в полза на държавата. Не са изложени и ралевантни доводи за обосноваване значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането му от касационната инстанция, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването, съгласно дадените в т. 4 на посоченото тълкувателно решение разяснения, които предпоставки относно поставените въпроси също не са налице. Какво трябва да бъде съдържанието на постановлението за възлагане на недвижим имот е посочено в чл. 246, ал. 7 ДОПК, която разпоредба е ясна и не предполага двусмислено тълкуване. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касатора.

По изложените съображения касационно обжалване на обжалваното определение не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 680 от 19.10.2020 г. по в. ч.гр. д. № 524/2020 г. на Пернишкия окръжен съд.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: