Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Г. З. срещу въззивна присъда № 2214/ 29.05.2020 г. по внохд № 459/19 г. на Благоевградския окръжен съд. Развити са съображения по трите касационни основания и се отправят алтернативни искания - за оправдаване на подсъдимия, за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане и за намаляване на наложените наказания.

В съдебно заседание защитата поддържа жалба и допълнението към нея и моли да бъде уважена.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

С въззивната присъда Благоевградският окръжен съд отменил присъда № 10714/12.11.2019 г. по нохд № 7/ 2019 г. на Районен съд гр. Благоевград, с която подсъдимият Д. З. е бил оправдан и го признал за виновен в това, че на 16.06.2018 г. управлявал МПС след употреба на кокаин, поради което и на основание чл. 343б ал. 3 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и глоба в размер на хиляда лева. Лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години.

Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения е мотивирано с довода, че въззивната присъда е постановена в противоречие с нормите на чл. 14, чл. 107 и чл. 303 ал. 2 от НПК. Сочи се, че фактическите изводи са произволни, нямат доказателствена подкрепа и почиват на предположения. Игнорирана е по недопустим начин разпоредбата на чл. 23 от Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като не е зачетен резултатът от кръвното изследване на подсъдимия. Мотивите не дават категоричен отговор на база на кои доказателствени източници е приет факта, че касаторът е шофирал след употреба на кокаин.

Оплакванията са основателни. Съдебната практика трайно приема, че нормата на чл. 343б ал. 3 от НК не е бланкетна, поради което не е необходимо обективните признаци на престъпния състав да се попълват с норми от други закони или подзаконови нормативни актове. Законодателят криминализира управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като стриктното тълкуване на разпоредбата на чл. 343б ал. 3 от НК сочи, че не се изисква някакъв специален ред за установяване на употребата им. Доказването на обстоятелството, че деецът управлява МПС след употреба на наркотични вещества може да се извърши с всички допустими доказателствени средства – гласни, писмени или веществени, както и по експертен път.

В конкретния казус е безспорно, че липсват гласни доказателствени средства в подкрепа на обвинението, доколкото касаторът категорично отрича да е употребил какъвто и да било наркотик, а свидетелски показания в тази връзка не са налични. В показанията си полицейските служители, на които съдът се е позовал, не възпроизвеждат факти от обективната действителност, свързани с приемате на някакво наркотично вещество от подсъдимия, а съобщават, че са възприели резултата от изследването с техническото средство.

За да постанови осъдителната присъда въззивният съд е приел за доказана употребата на наркотично вещество на база Протокол за СХЕ на ВМА, Протокол за повторна химическа експертиза от НИКК и протокол за извършена проверка с полеви тест. Тези доказателствени материали, обаче са събрани в резултат от следване на процедурата за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС, регламентирана в Наредба №1/2017 г.- извършване на тест на място за наркотични вещества /чл. 3/, а когато лицето не приема показанията на теста - с медицинско и химико-токсикологично изследване/ чл. 3а т. 2/. Следователно, регламентираният с Наредбата начин за доказване на употребата на наркотични вещества се следва, когато са налице някои от основанията в чл. 3а, едно от които е когато деецът оспорва резултата от теста. В тази хипотеза резултатът от полевото изследване с техническото средство не може да се цени като доказателствен източник за установяване употребата на наркотици, а е меродавен резултатът от химико-токсикологичното изследване, на който се е позовал и прокурорът в диспозитива на обвинителния акт.

Върховният касационен съд приема, че при отсъствие на други доказателствени източници доказването на обективния признак от състава на престъплението по чл. 343б ал. 3 от НК се прави по регламента, възведен в Наредба № 1/ 2017 г. Въззивният състав неправилно е приел за ирелевантно обстоятелството, че кръвната проба на подс. З. е отрицателна за употреба на наркотици с аргумента, че НК не изисква спазването на „надлежен ред“ при установяване употребата на наркотични вещества. В същото време се е позовал на резултата от токсикологичната експертиза на урината на подс. З., предоставена от него по реда на чл. 15 и сл. от същата Наредба. Изцяло се споделя възражението на защитата, че съдът по недопустим начин е игнорирал разпоредбата на чл. 23 от Наредба № 1/17 г., сочеща, че на изследване подлежат пробите от кръв и урина, но употребата на наркотици се доказва чрез резултата от кръвната проба. Противоречието в съдебните мотиви относно приложението на Наредба № 1/17 г.- ирелевантността й по отношение на кръвното изследване и приложимостта й по отношение изследването на урината на дееца - прави невъзможно проследяването на начина, по който съдът е формирал извод за наличие на основния съставомерен факт на престъплението, а именно управляването на МПС след употреба на кокаин. Липсва каквато и да било обосновка и по отношение на субективната страна на деянието. Съдът не е анализирал заключението на експертите за наличие на следи от кокаин и негов метаболит в урината и разясненията им в съдебно заседание относно времевите рамки на изчистване след употребата, което налага обосноваване на категоричен извод относно умисъла на дееца. Въззивната присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ето защо и на основание чл. 354 ал. 1 т. 5 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 2214/ 29.05.2020 г. на Благоевградския окръжен съд, постановена по внохд № 459/19 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: