Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ВИК – Златни пясъци“ ООД, [населено място], к. к. Златни пясъци срещу решение № 214 от 11. 10. 2019 г. по в. т. д. № 386/2019 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 152 от 21. 02. 2019 г. по т. д. № 879/2018 г. на Варненски окръжен съд, с което е признато за установено по иска по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, че „ВИК – Златни пясъци“ ООД дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, [населено място] сумата от 57 020, 34 лв., представляваща цена за ВиК услуга „пречистване на отпадни води“ за обект Сондаж на минерална вода Р-70Х, по партида с платец № 19866, за която е издадена фактура № [ЕГН] от 6. 01. 2015 г. за периода 27. 11. 2014 г. – 29.12. 2014 г., ведно със законната лихва от 8. 01. 2018 г. – датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, както и обезщетение за забавено плащане на паричното задължение в размер на 16 924, 67 лв. за периода 6. 02. 2015 г. – 8. 01. 2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 402/2018 г. на ВРС.

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че въззивният съд, за да достигне до изводите за съществуване на спорното вземане, в противоречие с процесуалните правила е кредитирал представения от ищеца констативен протокол за отведените количества води за процесния период, който не бил подписан от ответника, и е приел за недоказано възражението на ответника, касатор в настоящото производство за изливане на водата в Черно море. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено. Прави искане за присъждане на направените разноски.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че във въззивното решение съдът се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси: 1. Може ли съдът да кредитира изцяло в полза на представилата го страна частен документ, изхождащ от нея и неподписан от ответника по отношение на неговото съдържание?; 2. При периодично съставяни документи от отчетен характер какво значение има фактът на подписване на останалите такива при неподписан конкретен документ за процесния период?“. Твърди, че първият въпрос е решен в противоречие с решение № 261 от 22. 01. 2014 г. на ВКС по гр. д. № 2354/2013 г., ІІІ г. о., както и че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По отношение на вторият въпрос касационният жалбоподател поддържа, че липсва съдебна практика, поради което този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въвежда и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за достъп до касация – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, което аргументира като повтаря доводите за неправилност на решението, изложени в касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че между страните не е налице спор относно съществуващото между тях договорно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги – пречистване на отпадни води от Сондаж за минерална вода Р-70х, находящ се в к. к. Златни пясъци. Представеният по делото карнет-партида на платец № 19866, „ВиК Златни пясъци“ ООД, аб. № 17000314 съдържа данни за ежемесечни отчети на потребление от 30. 09. 2014 г., удостоверени с подписи на инкасатора и абоната, с изключение на процесния период от 27. 11. 2014 г. до 29. 12. 2014 г., за който е положен само подпис на инкасатора. Въззивният съд е подчертал, че карнетът и протокол № 12 от 29. 12. 2014 г. /съставен в присъствие на представител на потребителя, отказал да го подпише/, макар и да съдържат данни за количествата отведени води, не установяват пряко отведените води, а изразходваните от потребителя-ответник от посочения сондаж, като ответникът не оспорва годността на монтирания разходомер на сондажа и отчета на количествата, преминали през това сертифицирано средство за търговско измерване, отразени в посочените документи. Възражението му е, че за 10 дни през разходомера са преминали отчетени съществени количества /104 540 куб. м./ в резултат на опитно – експлоатационно непрекъснато водочерпене от посочения сондаж с максимален дебит, които са отведени в Черно море, без да преминават пред стопанисваната от ищеца ПСОВ. Като е съобразил безспорното между страните обстоятелство, че за обекта на потребление не е било монтирано средство за измерване на количествата отведени отпадни води, въззивният съд е формирал извод, че отчитането и фактурирането по процесното правоотношение е извършвано съобразно монтирания на обекта разходомер на основание разпоредбата на чл. 36 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/2004 г./, съобразно която при липса на такова средство количеството на отведените отпадъчни води в канализационната система се приема за равно на количеството изразходвана от потребителя питейна вода, към която се прибавя и количеството изразходвана вода от други източници, като цената за пречистване на отпадни води се определя въз основа на количествата изразходвана питейна вода и вода от други източници. С оглед цитираното правило, въззивният съд е посочил, че ответникът следва да докаже възражението си, че отчетените от монтирания на обекта разходомер води са отведени директно в Черно море, без да преминават пред пречиствателната станция, стопанисвана от ищеца, което не е осъществил в процеса. По изложените съображения и като е приложил правилото на доказателствената тежест относно спорните факти, въззивният съд е направил извод за основателност на предявения по реда на чл. 422 ГПК иск.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.

Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК първи въпрос е относно доказателствената стойност на представен по делото частен документ. Частният документ се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството му /чл. 180 ГПК/. Той не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа /цитираното от касационния жалбоподател решение, както и решение № 748 от 17. 02. 2011 г. по гр. д. № 801/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 197 от 23. 12. 2014 г. по гр. д. № 7364/2013 г. на ВКС, III г. о. и др./. Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК /решение № 50 от 21. 07. 2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 270 от 19. 02. 2015 г. по гр. д. № 7175/2014 г. на ВКС, IV г. о., /. Въпросът е свързан с доводите на касатора за неправилната преценка от въззивния съд на доказателствената стойност на представения по делото протокол от 29. 12. 2014 г. за подадените към ПСОВ на ищеца отпадни води за периода от 27. 11. 2014 г. до 29. 12. 2014 г., който носи само подпис на представител на ищеца. По делото действително е извършено оспорване на удостоверените в протокола количества отпадни води, подадени за пречистване към станцията на ищеца, съответно подлежащи на заплащане, но въззивният съд не е придал доказателствена стойност на документа в частта досежно тези удостоверени факти и въобще не е изградил изводите си за съществуване на спорното материално право на това удостоверяване. Както се посочи, изводите на съда са формирани при съобразяване на липсата на оспорване на съществуването на правоотношение между страните по договор за пречистване на отпадни води, на данните за заплащането на такава услуга за количества, удостоверени в представения по делото карнет-партида на абоната, за периоди преди и след процесния и на недоказаното възражение на ответника, че част от преминалите през разходомера количества за процесния период не са пречистени от ответника. При позоваване на презумпцията по чл. 36 от Наредба № 4/2004 г., въззивният съд е зачел удостоверяването в констативния протокол само на количествата потребена вода, което съответства и на карнета и не е било предмет на оспорване от неподписалия протокола абонат-ответното дружество. По тези съображения не би могло да се приеме, че по въпроса за доказателствената стойност на представен частен свидетелстващ документ въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличието на практика на ВКС по поставения въпрос, с която въззивното решение е съобразено, изключва и въведеното от касационния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Вторият въпрос, поставен от касационния жалбоподател в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като няма характер на правен въпрос по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е израз на несъгласието на касатора с обсъждането и съобразяване от съда при формиране на изводите относно съществуване на спорното право на отчетни документи, в които е налице подпис на абоната, досежно ползване на услугата „пречистване на отпадни води“ за периоди, несъвпадащи с процесния. Като такъв съставлява оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд, съответно основание за касиране на въззивния акт като неправилен /чл. 281, т. 3 ГПК/, но не и основание за допускане на касационен контрол на решението.

Не е налице и поддържаното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените по-горе пороци. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушение на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Същото следва и от самите доводи на касатора. При аргументиране на тезата за очевидна неправилност на въззивното решение касационният жалбоподател възпроизвежда оплакванията за неправилност на въззивното решение, изложени в касационната жалба, без да държи сметка за разграничението между основанието за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност и касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд.

При този изход на настоящото производство на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 214 от 11. 10. 2019 г. по в. т. д. № 386/2019 г. на Варненски апелативен съд.

ОСЪЖДА „ВИК – Златни пясъци“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], к. к. Златни пясъци да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата от 300 лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: