Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.

С определение №.11113/15.07.20 по ч. г.д.№.5874/20 на СГС, ТО, е потвърдено разпореждане №.41058/14.02.20 по г. д.№.75589/19 на СРС, 155с., за връщане на подадената от Н. В. В. искова молба поради неотстраняване на нередовност.

Постъпила е частна касационна жалба от Н. В., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се моли за неговата отмяна. Налице е общо позоваване на основанията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с чл. 274 ал. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:

С атакуваното определение е прието, че предявената искова молба е била нередовна и правилно е била оставена без движение. Дадени са били ясни и точни указания, които не са били изпълнени в срок­-предоставеният такъв е изтекъл на 5.02.20, докато молбата за отстраняване на нередовността е била подадена по пощата на 6.02.20. При това положение и доколкото съгласно чл. 64 ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след като установените срокове са изтекли, не се вземат предвид, правилно постъпилата на 6.02.20 молба за уточнение не е била съобразена и исковата молба е била върната на основание чл. 129 ал. 3 ГПК. От друга страна не са били налице основания съдът да преценява дали С. Б. /посочен като пълномощник на ищцата в исковата молба, подписал заедно с нея същата и молбата за уточнение (озаглавена „допълнени към искова молба“)/ е притежавал надлежна представителна власт по отношение на ищцата, тъй като исковата молба е била подписана лично от нея; на нея лично са били съобщени и указанията за отстраняване на нередовност.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.

Касаторът се позовава общо на основанията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК. Изложението му, обаче, не съдържа правен въпрос - предвид позоваването на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Вместо да посочи въпрос, удовлетворяващ горните изисквания, касаторът е изложил твърдения за хронологичното развитие на извършените действия и оплаквания за процесуални нарушения. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело съдържание, което е различно от това, което ще изведе съдът. Същевременно непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т. 1 от ТР №.1/09 от 19 февруари 2010г., ОСГТК/. Предвид изложеното, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, касационно обжалване при условията на цитираната разпоредба не може да бъде допуснато.

Доколкото касаторът сочи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК, твърдения за недопустимост и нищожност на въззивното определение /чл. 280 ал. 2 пр. 1 и пр. 2 ГПК/ не са изложени, а и такива биха били неоснователни - не се касае за акт, който е постановен от незаконен състав на съда, излиза извън пределите на правораздавателната му власт, не е изразен в писмена форма или е неподписан, при който волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост - респективно за акт, постановен извън рамките на търсената защита с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. При обсъждане на хипотезата на чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК следва да се има предвид, че не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив: налице са ясни мотиви относно наличие на нередовност, обосноваваща оставяне без движение на исковата молба /последната не е била уточнена вкл. предвид липсата на конкретизация и уточнение относно вида и размера на сочените като претърпени вреди и пропуснати ползи/, и неотстраняването й в предоставения срок /при липса на задължение за проверка на представителната власт на лицето Байрактарски – доколкото всички действия във връзка с делото са били извършени и лично от ищцата (подписване на исковата молба и молбата за уточнение, получаване на призовката с указанията), могат да се осъществяват редовно и без пълномощник, твърдяната пред СГС причина за пропускането на срока е грешка при пресмятането на дните от лицето, сочено като пълномощник, и е ирелевантна/ - които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.

С оглед на изложеното, касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.11113/15.07.20 по ч. г.д.№.5874/20 на СГС, ТО.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: