Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Интербилд 49“ ЕООД, чрез адв.. Й, против решение № 4493/01.07.2019 г. на Административен съд – София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 2151/2018г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22221515008763-091-001/30.05.2016 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1451/22.08.2016 г. на Директор на Дирекция“ ОДОП“ при ЦУ на НАП - София в частта относно установените с него задължения за ДДС и лихва в резултат на непризнато право на данъчен кредит на „Интербилд 49“ ЕООД по фактури, издадени от „Риалайс“ ЕООД: фактура № 1968/12.08.2015 г., фактура № 1983/19.08.2015 г., фактура № 1958/11.08.2015 г.

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт в обжалваната част.

Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк.. К, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Делото е във фаза на втора касация. С решение № 2318 от 21.02.2018г. по...