Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Й.П от [населено място], [област] област лично и като ЕТ „Й.П-54“ със седалище и адрес на управление в посочения град чрез адв. И.Г срещу решение № 2496/02.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3342/2018 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата му против РА № Р-16001618000586-091-001/25.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив в потвърдената и изменена част с решение № 596/15.10.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП за определени задължения по ЗДДС за период от 29.02.2016 г. до 30.09.2016 г. в размер на 5 708, 21 лв. и лихви – 1 199, 46 лв.; по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 4 953 лв. и лихви - 1 118, 73 лв. и за 2016 г. в размер на 4 934 лв. и лихви – 615, 43, както и за вноски за ЗОВ, както следва: за 2015 г - ДОО в размер на 4 264, 08 лв. и лихви – 963, 12 лв.; ДЗПО-УПФ в размер на 1 308 лв. и лихви – 295, 44 лв. и ЗО в размер на 2 092, 80 лв. и лихви – 472, 70 лв.; за 2016 г. ДОО в размер на 4 028, 96 лв. и лихви – 502, 54 лв.; за ДЗПО-УПФ в размер на 1 231, 15 лв. и лихви – 153, 56 лв. и за ЗО в размер на 1 977, 74 лв. и лихви – 246, 69 лв. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно в обжалваната част при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че липсват убедителни доказателства, които да удостоверят, че спорните доставки на стоки, извършени от конкретния доставчик, посочен във фактурите. Твърди, че подходящото доказателствено средство за установяване на процесните доставки е съдебно-счетоводната експертиза, която да изгради констатациите си върху непосредствена проверка в счетоводството на ревизирания субект и да даде заключение за редовността му. Сочи, че от разпита на свидетеля Е.К, който е извършвал услуги с наети МПС – „фадроми“ и е извършвал ремонтите съвместно с жалбоподателя, също се установявала реалността на доставките. Относно транспорта на резервните части са изложени твърдения, че той е осъществяван от куриерска фирма. Всички тези обстоятелства според касатора са потвърдени от показанията на свидетеля Кунев. В касационната жалба се съдържа оплакване, че обжалваното решение е вътрешнопротиворечиво – от една страна съдът е приел, че липсват доказателства за реалност на доставките, а от другата страна сочи, че в заключението си вещото лице е установило, че фактурите, издадени от „Нигея“ ООД, ЕТ „Тиреги – С.А“, „Б. Ф“ ЕООД и „Мад спорт“ ЕООД са осчетоводени в счетоводството на едноличния търговец. Относно назначената от съда автотехническа експертиза касаторът се позовава на неговите констатации, че не било договорено от страните по доставките за заплащане на наем, но е договорено задължение за наемателя да поддържа МПС-то във вида и техническото състояние, както го е получил. Според жалбоподателя това несъмнен води до извод, че разходите за резервни части и ремонт на актива са за сметка на ползвателя му, което обуславя необходимостта от извършването на ремонти и закупуването на резервни части, като всички фактури за надлежно осчетоводени. В частта за задължителните осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО оплакванията са, че финансовият резултат на едноличния търговец пряко рефлектира върху неговия личен месечен осигурителен доход, но от събраните доказателства бил опроверган размера на осигурителния доход, възприет от ревизиращите органи и съда. В касационната жалба е налице позоваване на основните принципи в ДОПК като обективност и служебно начало, които не били спазени в административното ревизионно производство В останалата част от касационната жалба са изложени подробни оплаквания в частта по ЗДДС, които също са свързани с реалността на доставките, които е извършвал касатора и за които твърди, че са налице достатъчно доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение предвид подробно изложените оплаквания и отмяна на ревизионния акт, както и се претендира присъждане на направените по делото разноски. След съдебното заседание са постъпили писмени бележки от адв. И.Г.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП в депозирано по делото писмено становище от процесуалния представител юриск. И.П, я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно на обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за прекомерност на разноските на касационния жалбоподател и намалението им до минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата за определените с ревизионния акт, съотв. изменени и потвърдени с решението на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК задължения за ДДС, данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, първоинстанционният съд е приел, че фактурираните от доставчиците „Нигея“ ООД, ЕТ „Тиреги-С.А“, „Б. Ф“ ЕООД и „М. С“ ЕООД доставки на стоки и услуги не удостоверяват реалността им. Според съда в жалбата се съдържат само общи постановки относно установените от ревизията обстоятелства и факти, касаещи коментираните доставчици и цитати на разпоредби от ЗДДС. Съдът е посочил в обжалваното решение, че наличието на договор за наем на челен товарач с „Л. Т-2012“ ООД не е достатъчно основание да се приеме, че е налице извършена доставка на материали по процесните фактури. В решението са изложени мотиви, че независимо, че жалбоподателят е осчетоводил като текущи данъчните основи по фактурите, издадени от посочените дружества-доставчици, не са ангажирани доказателства относно необходимостта от ремонт при повреждането на закупените резервни части. Няма и данни според съда относно твърденията, че контакт с фирмите – доставчици е осъществяван въз основа на публикувани обяви в Интернет, както и не са представени доказателства за постъпване на резервните части в автобазата в гр. Л. предвид, че доставчиците са упражнявали икономическата си дейност в други населени места. Относно определените задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г. съдът е приел, че правилно е увеличен финансовия резултат на жалбоподателя на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО поради документална необоснованост на осчетоводените разходи, след като не е установено, че именно издателите на фактурите са извършили фактически доставката на резервни части, които според твърденията на жалбоподателя са използвани за ремонт на наетия актив. По повод показанията на свидетеля Е.К съдът е приел, че те не кореспондират с останалите доказателства, дадени са от заинтересовано лице и затова не ги е кредитирал. За представените от трето неучастващо по делото лице „Лъки трейд 2012“ ООД писмени доказателства, съдът е счел, че те съдържат данни, че дружеството е издало фактури и е отчело текущи разходи към жалбоподателя. За правилни и законосъобразни изводите в ревизионния акт и в решението на горестоящия административен орган относно момента на достигане на облагаем оборот съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС към 14.02.2016 г. и дължи ДДС за периода от 29.02.2016 г. до 30.09.2016 г., както и че правилно е приложена от органите по приходите разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС. В частта за ДДС е установено, че жалбоподателят е издавал фактури за извършени от него към дружества-получатели услуги. В частта за задължителните осигурителни вноски – ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2015 г. и 2016 г. съдът е изложил мотиви, че допълнително установените задължения в качеството му на самоосигуряващо се лице за годишно изравняване са в резултат на установения с ревизионния акт нов размер на облагаемия доход, въз основа на който е определен и осигурителния доход. Решението е правилно постановено. В частта по ЗДФЛ.

Не се спори от страните по делото, че на ЕТ „Й.П-54“ са издадени фактури от „Нигея“ ООД с предмет: „колянов вал, хидравличен разпределител, цилиндър бутилка, редуктор, гуми, пиньон и корона, маслен радиатор, спирачни апарати и хидравлична помпа; от „М. С“ ЕООД с предмет– редуктор, карданен вал, маслен охладител и хидравличен цилиндър; от ЕТ „Тигрети – С.А“ с предмет – радиатор, гуми, бутала и ризи и от „Б. Ф“ ЕООД с предмет – цилиндър и заден мост. Спорът е очертан относно отчетените от касационния жалбоподател разходи за резервни части по фактурите, издадени от посочените доставчици и са осчетоводени от него като текущи за периода и са участвали във финансовия резултат за двете ревизирани години. В тази връзка правилно съдът е подкрепил констатациите на приходните органи, вкл. и приетото от решаващия орган в решението при административното обжалване, с което актът е изменен в една част и потвърден в друга, че не е доказана реалността. на твърдените за направени разходи за резервни части. Липсата на представени документи, двустранно подписани от страните по доставките и които ако са били съставени към момента на издаването на фактурите, респ. в по-късен момент, следва да са в притежание на касатора и не е имало пречка да ги представи още в хода на ревизията, но това не е направено. По делото освен счетоводни документи не са ангажирани други доказателства. По какъв начин стоките са получени от касатора, не е доказано, поради което правилно и в ревизионния акт и в обжалваното решение е прието, че не е доказана реалността им. Издаването само на фактури за резервните части и фискални бонове към тях не доказват, че действително процесните резервни части са използвани за ремонт на наетия челен товарач.. При липса на представени доказателства за реално извършване на фактурираните доставки, то осчетоводените разходи не са документално обосновани и правилно съдът е възприел констатациите на ревизиращите органи за увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО с данъчните основи по процесните фактури. Обясненията на касатора пред ревизията и пред решаващия орган при административното обжалване на ревизионния акт, че заявките за резервните части са правени по телефона, не означава, че не следва да се доказва тяхното предаване, респ. приемане и ако такова е имало, е следвало да се състави писмен документ – приемателно-предавателни протоколи или други такива, които да са двустранно подписани, но такива не са представени по делото. Поради изложеното следва да се приеме, че само с фактурирането на тези части не се доказва реалността на фактурираните доставки. Въз основа на правилно определена данъчна основа за облагане, законосъобразни са изводите на първостепенния съд за определените размери на данъка по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за ревизираните години – 2015 г. и 2016 г. и начислените върху главниците дължими лихви. Не са налице посочените от касатора отменителни основания и в тази част решението е правилно. В частта за задължителните осигурителни вноски.

Няма спор по делото, че Й.П в качеството си на едноличен търговец е самоосигуряващо се лице, като осигурителните вноски по чл. 4, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 5, ал. 2 КСО са поради общо заболяване за старост и смърт с оглед трудовата дейност, която упражнява в търговското си предприятие като едноличен търговец. В тази връзка правилно съдът е приел, че след като ревизирания субект упражнява трудова дейност, той дължи авансово и окончателен размер върху осигурителния си доход. Последният не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, респ. от годишния осигурителен доход като разлика между декларирания или установен от органите по приходите и доходите, върху които авансовите осигурителни вноски са внасяни през годината. При увеличение на финансовия резултат на търговеца с непризнатите разходи, правилно е определен и новия размер на осигурителния доход. Обосновано съдът е постановил, че при определяне на годишния осигурителен доход за 2015 г. и 2016 г. съгласно ЗБДОО за посочените ревизирани години – 2 600 лв., а в годишен размер - 31 200 лв. Правилно съдът е посочил, че окончателните осигурителни вноски са определени съгласно чл. 6, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 КСО за фонд „Пенсии“ - 12, 8 %, за фонд „Общо заболяване и майчинство“ – 3, 5 % и за ДЗПО 0 5 % върху осигурителни доход, определен въз основа на приетия облагаем доход по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Правилно е подходено от съда и относно възприетото от ревизионния акт определяне размера на здравноосигурителната вноска съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО и посочения размер на вноската съгласно чл. 2 от Закон за бюджета на НЗОК за 2015 г. и 2016 г. – 8 % .

Относно дължимите лихви върху така определените задължителни осигурителни вноски, за които жалбоподателят е твърдял, че не са определени правилно, съдът законосъобразно се е позовал на чл. 113 КСО, респ. чл. 107 ЗЗО във връзка с чл. 175, ал. 1 ДОПК. При определен осигурителен доход, различен от декларирания от касационния жалбоподател, правилно са определени и лихвите. Съдът е съобразил установената в решението на решаващия орган грешка при изчисление на лихвите относно началния момент на лихвите и в този смисъл е налице изменение на лихвите, определени с ревизионния акт.В тази част решението не страда от пороците, сочени в касационната жалба и като правилно следва да бъде оставено в сила. В частта по ЗДДС.

В хода на ревизията е установено, че касационният жалбоподател е извършвал услуги с фадрома и към 31.01.2016 г. е бил достигнал оборота за регистрация по ЗДДС в размер на 51 499, 31 лв., а впоследствие е спаднал под 50 000 лв. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС и е възприел констатираното от приходните органи, че най-късно към 14.02.2016 г. е следвало да подаде заявление за регистрация. Правилно е прието и в ревизионния акт и в обжалваното съдебно решение, че е приложима чл. 103, ал. 3, т. 2 ЗДДС за определяне на дължимия размер на ДДС, след като е установено, че жалбоподателят не е подал заявление за регистрация. Правилно е определен и периода, в който касаторът дължи ДДС – 29.02.2016 г. от 30.09.2016 г., като съдът е споделил и приетото от приходните органи, че е налице приложение на чл. 67, ал. 2 ЗДДС – данъкът се смята включен в цената на услугите и в този смисъл правилно е определен дължимия ДДС за посочения период - 5 708, 21 лв. и лихви – 1 199, 46 лв.

Данъчната основа на определения за внасяне ДДС, приета от ревизията и потвърдена със съдебното решение на първостепенния съд е относно извършваните от ЕТ „Й.П-54“ услуги с фадрома на „Лъки трейд 2012“ ООД, ГПК „Чил тепе 97“ и О. Л, за което не се спори по делото, че са издавани фактури и е налице разплащане по банков път.

В ревизионния акт са описани всички издадени от едноличния търговец фактури за извършени услуги към посочените получатели, описани в ревизионния доклад, за които жалбоподателят не спори, че са издадени, но възразява, че за част от издадените от него фактури, услугите не са извършвани на посочените дати, а в реално по-късен момент. В тази връзка още в първоинстанционната жалба излага доводи, че съставените фактури и придружаващите ги документи са били съставени преждевременно поради техническа грешка. Доказателства за такава техническа грешка не са ангажирани от касатора. Оттук следва извод, че касаторът е издал посочените в ревизионния доклад фактури, а именно: № 160/29.02.2016 г., №161/31.03.2016 г., № 162/31.032.2016 г., № 163/31.05.2016 г., № № 164/30.06.2016 г., № 165/29.07.2016 Г., № 166/31.08.2016 г. и № 167/30.09.2016 г., поради което на основание чл. 85 ЗДДС ДДС е изискуем от лице, което посочи данъкът във фактура и/или известие по чл. 112 ЗДДС. В тази връзка обосновано и приходните органи са прели, че за периода от 29.06.2016 г. до 30.09.2016 г. следва да се начисли ДДС, като в случая е налице и разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС предвид, че за посочения период едноличният търговец е достигнал облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС и на чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС дължи ДДС. Правилно е приложен и чл. 67, ал. 2 ЗДДС, според който данъкът се смята включен в договорената цена на извършените от търговеца услуги, в случая от касационния жалбоподател към „Лъки трейд 2012“ ООД, ГПК „Чил тепе 97“ и О. Л. В случая задължението за ДДС е поради извършване от страна на касационния жалбоподател на доставки на услуги, от които отчита приходи и затова негово е задължението да начисли ДДС и в тази връзка е прието правилно от приходните органи и от съда, че ревизираният субект дължи ДДС за процесния период на основание чл. 103, ал. 3, т. 2 ЗДДС, а не се касае за право на данъчен кредит, който принципно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС признават на получателя, а не на доставчика. Затова и всички изложени доводи и цитираната съдебна практика на СЕС от процесуалния представител на касационния жалбоподател за правото на данъчен кредит са неотносими към настоящия спор. Когато доставчикът издава фактури, негово е задължението за начисляване на ДДС и съответно да внесе дължимия данък в бюджета, а не получателя, който е задължен за този данък и го заплаща на доставчика си. Принципно законът задължава за ДДС чрез начисляване и разчитане с републиканския бюджет всеки, който посочи този данък във фактура, а това безспорно е доставчика, а не получателя – чл. 85 ЗДДС, респ. чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО. Според тези правни норма на националното и общностното законодателства ДДС е изискуем от доставчика, а той го получава от получателя, но задължение на доставчика е да го внесе. Спорът по делото в частта по ЗДДС касае лицето, което извършва доставки, а не получателя по тях, поради което неотносими са възраженията, посочени в касационната жалба и в писмените бележки на пълномощника на касационния жалбоподател за правото на приспадане на данъчен кредит, който не е предмет на спора между страните по делото, а само извършваните от ревизирания субект доставки на негови клиенти и от които получава приходи. Затова и в тази част решението следва да се остави в сила с доразвитите в настоящето решение мотиви за начисления ДДС.

.Предвид гореизложеното обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци и затова на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и направеното искане в писменото становище на юриск. И.П, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 611, 97 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2496/02.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3342/2018 г. по описа на Административен съд – гр. П..

ОСЪЖДА Й.П като ЕТ „Й.П-54“ със седалище и адрес на управление в [населено място], [област] област да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 611, 97лв. Решението не подлежи на обжалване.