Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Екоимоти“ ЕООД – гр. С. чрез процесуалния си представител адв. Г.Т срещу решение № 7457/29.11.2019 г., постановено по адм. дело № 3269/2019 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22002316008800-091-001/17.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 234/14.02.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП за установен резултат по ЗДДС – ДДС в размер на 9 505, 33 лв. за данъчен период на месец октомври 2015 г. по фактура от 27.10.2015 г., издадена от „KFZ-KURT“ GmbH. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В голямата си част касационната жалба представлява описание на фактите и обстоятелствата относно правния спор и процесуалните действия и доказателствата събрани от съда. Изразява се несъгласие с приетото от първоинстанционният съд, че автомобилът е лек и след като не са налице обстоятелствата, посочени в чл. 70, ал. 2 ЗДДС, то не е налице право на данъчен кредит. Съгласно §1, т. 18 от ДР на ЗДДС за „лек автомобил“ касационният жалбоподател твърди, че тази норма е приложима за категорията на леките автомобили, като във второто изречение се дават двете изключения – т. е. кои от леките автомобили не се считат за такива, независимо, че отговарят на презумпцията в първото изречение. В тази връзка касаторът се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза, че автомобилът отговаря на товарен автомобил с 1+1 места и отделен товарен отсек и съответно за...