Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изп. директори на „А 1 България“ ЕАД, чрез М.П, техен пълномощник, срещу решение № 3647 от 01.06.2018 г. по адм. дело № 1539 по описа за 2018 г. на административен съд - София град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу решение № Ж-146/2017 от 29.12.2017 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в оспорената част.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и като необосновано, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения и за недопустимост на решението, на основание чл. 209, т. 2 от АПК, като постановено в нарушение на правилата за подсъдност. Според касатора КЗЛД няма компетентност да се произнесе по случаи, касаещи използване на лични данни, когато това съставлява престъпление. Иска отмяна на решението, с уважаване жалбата и в условия на алтернативност обезсилване на съдебното решение. Претендира присъждане на съдебни разноски чрез юрисконсулт А.Д.

Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита на личните данни оспорва същата като неоснователна чрез юрисконсулт Ангелов. Не претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - З.З оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховния административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било решение № Ж-146/2017 от 29.12.2017 г....