Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на:

1. „Поларис-8“ООД ЕИК118010309, чрез процесуален представител, против решение №6812 от 13.11.2019г., постановено по адм. д. № 9689/2019 г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу т.I, т.II и т.III от решение №341/29.05.2019г. на Комисия за защита от дискриминация/КЗД/, трети специализиран заседателен състав, и е изменена т.VIII от решението на КЗД, като е определена имуществена санкция на „Поларис-8“ООД в размер на 1500в.

2. К.Р, чрез процесуален представител, против решение №6812 от 13.11.2019г., постановено по адм. д. № 9689/2019 г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/, в частта, в която е отхвърлена негова жалба, срещу т.IV от решение №341/29.05.2019г. на Комисия за защита от дискриминация/КЗД/, трети специализиран заседателен състав.

Касаторите искат отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Молят обжалваното решение да бъде отменено. Съображения излагат в касационната жалба. Претендират разноски.

Ответникът - Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, чрез процесуален представител в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът - Р.Д, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба на „Поларис-8“ООД е частично основателна.

С решение №6812 от 13.11.2019г., Административен съд София-град, в обжалваните му части:

-отхвърля жалбата на „Поларис-8“ООД срещу т.I, т.II и т.III от решение №341/29.05.2019г. на КЗД, трети специализиран заседателен състав, по преписка №15/2015г., с което по оплаквания на Р.Д за дискриминация, осъществена на основата на признак „лично положение“, КЗД:

I.Установява, че в качеството си на работодател дружество „Поларис-8“ООД, със заповед №32/05.04.2013г. и Заповед №162/15.12.2014г., издадени от управителя на дружеството К.Р, е допуснало нарушение на чл. 21, вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., спрямо Р.Д, на основата на признака „лично положение“.

II.Установява, че в качеството си на работодател дружество „Поларис-8“ООД, е допуснало нарушение на чл. 13, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., спрямо Р.Д, на основата на признака „лично положение“.

III.Установява, че в качеството си на работодател дружество „Поларис-8“ООД, е допуснало нарушение на чл. 14, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., спрямо Р.Д, на основата на признака „лично положение“.

-отхвърля жалбата на К.Р срещу т.IV от решение №341/29.05.2019г. на КЗД, трети специализиран заседателен състав, по преписка №15/2015г., с което по оплаквания на Р.Д за дискриминация, осъществена на основата на признак „лично положение“, КЗД:

IV.Установява, че с действията си в качеството на управител на дружество „Поларис-8“ООД, към процесния период К.Р, е допуснал нарушение на чл. 5, пр. 1, вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., спрямо Р.Д, на основата на признака „лично положение“.

VIII. За установените по т.I, т.II и т.III нарушения, на осн. чл. 47 т. 3, вр. чл. 80 ЗЗДискр., е наложила на дружество „Поларис-8“ООД имуществена санкция в размер на 2000лв.

IX.За установената по т.I, т.II и т.III и IV нарушения, на осн. чл. 80, ал. 3 ЗЗДискр. налага на К.Р/ К.Р - предвид решение №376/18.06.2019г. на КЗД за поправка на ОФГ/, глоба в размер на 1500лв.

-изменя по жалба на „Поларис-8“ООД т.VIII от решение №341/29.05.2019г. на Комисия за защита от дискриминация, като определя имуществена санкция на „Поларис-8“ООД в размер на 1500в.

Неоснователни са доводите на касатора „Поларис-8“ООД за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от решаващия съд, изразени в отказ да допусне допустими и относими доказателствени средства - в случая свидетели при режим на довеждане и съдебно-счетоводна експертиза, поискани с молба от 29.10.2019г.

В цитираната молба искането за допускане на гласни доказателствени средства-двама свидетели при режим на довеждане, е обосновано в т. 2, като подробно са посочени фактическите обстоятелства, които ще се докажат с показанията на свидетелите. В проведеното ОСЗ на 30.10.2019г. съдът е оставил без уважение това доказателствено искане, в частта по т. 2.2.1 –относно обстоятелството бил ли е с работно облекло Р.Д при явяването му на работа на 09.12.2014г., с аргумент, че това се установява с личен картон за получаване на облеклото преди 09.12.2014г. Правилно съдът не е допуснал исканите свидетели, защото с фактите, които същите ще установяват, се доказват с писмени доказателства, предвид приложимите нормативния актове - Наредба за безплатното работно и униформено облекло /обн., ДВ, бр. 9 от 28.01.2011г./.

В проведеното ОСЗ на 30.10.2019г. съдът е оставил без уважение и направеното доказателствено искане от касатора с молба от 29.10.2019г. за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Посочени са пет въпроса към евентуално назначеното вещо лице, част от които касателно отработени дни и размера на основното месечно възнаграждение и работно време на служители /вкл. Р.Д/ за периода 01.01.2017г. -31.08.2017г., с оглед установяване на факти, свързани с възприетото от КЗД нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. Съображението на решаващия съд за оставяне без уважение това доказателствено искане са правилни с оглед поставените въпроси към евентуално назначения експерт, защото по делото са представени писмени доказателства, съдържащи данните, за чието установяване е поискана експертиза.

Не се кредитират възраженията за лиса на мотиви, включително по оплакването на касаторите за изтекъл срок по чл. 52, ал. 1 ЗЗдискр. По този доводи, противно на заявеното, е налице произнасяне от АССГ, като мотивите на съда се споделят изцяло от настоящата инстанция. За пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. касае забрана за образуване на производство в тригодишен срок от осъществяването на форма на дискриминация по см. на цитирания закон, и въвежда задължение за прекратяването на образувано такова, като законодателя има предвид този срок да е изтекъл преди датата на образуване производство пред независимия специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация по чл. 40, ал. 1 от ЗЗДискр, а не след този момент.

Неправилно АССГ е приел за извършено нарушение от работодателя „Поларис-8“ООД на разпоредбата на чл. 21 ЗЗДискр. В тази част решението на КЗД е основано на мотивите на Решение №24/13.02.2019г. на ОС-Силистра, по гр. д.№287/2013г., които обаче касаят незаконосъобразност на проведения подбор, която не е основана на приложени нееднакви критерии при осъществяване на правото за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2, а на факта, че при прилагането на тези еднакви спрямо работещите критерии, съобразно субективното мнение на ръководството, един от тях- „отговорност и лоялност“ е занижен спрямо Димов. Дори да се приеме, че и в последствие водеща е била именно субективна оценка, довела до съкращаването на Димов със Заповед №162/15.12.2014г., издадена на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, това не обосновава нарушаване от работодателя разпоредбата на чл. 21 от ЗЗДискр, която го задължава при осъществяване на правомощията му по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ да прилага еднакви критерии без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр./ спрямо другите работници, притежаващи идентична квалификация, третирайки ги еднакво.

Достигайки до извод, че в случая Димов е третиран неравностойно при подбора на работниците, и е отхвърли жалбата на „Поларис-8“ООД в тази й част, АССГ е постановил съдебен акт в нарушение на материалния закон. Постановеното от АССГ решение в тази му част следва да бъде отменено като неправилно, а вместо него постановено друго – по съществото на спора, с което жалбата на „Поларис-8“ООД срещу т.I от решение №341/29.05.2019г. на Комисия за защита от дискриминация се уважи и оспорения акт в тази част се отмени като незаконосъобразен.

Споделя се заключението на съда относно допуснатото нарушение от „Поларис-8“ООД на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЗДискр., изразено в неблагоприятно третиране по защитен признак „лично положение“, чрез неполучаване на нормативно полагащите се работно облекло, спално бельо и сапун, което е поставило работника в по-неблагоприятно положение спрямо останалите работници при упражняване правото му на труд. При еднаквите условия, в които работниците на дружеството изпълняват служебните си задължения на кораба, не е доказано Димов при явяването му на работа на 10.12.2014г. да е получил дължимите от работодателя консумативи, което безспорно е довело до упражняване трудовите функции при по-неблагоприятни условия на труд. В допълнение следва да се отбележи, че в мотивите на обжалваното решение относно неполучаване на работно облекло съдът е приел, че Димов е получил такова облекло през 2017г., което е отразено в личен картон за получено облекло на лицето, а за процесния период вкл. дата 10.12.2014г./когато служителя Димов се е качил на кораба/, не са представени доказателства от касатора за получаване работно облекло по реда на чл. 5, ал. 2 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло преди прекратяването на трудовото му правоотношение със Заповед №32 от 05.04.2013г. Този извод на съда е правилен защото по делото не е спорно, че на 10.12.2014г. при постъпването му на работа след възстановяването му - предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, Димов не е получил работно облекло от работодателя.

Същевременно в мотивите касателно нарушението по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. съдът е приел за правилен извода на КЗД за дискриминационно определяне на трудовото възнаграждение на Димов в размери, значително по-ниски от тези на работниците, заемащи същите длъжности и извършващи същата работа, поради факта на воденото трудово дело срещу работодателя. За да достигне до този извод решаващия състав е счел, че относно периода 09.12.2014г.-15.12.2014г. не се установява неравно възнаграждение на Димов за еднакъв или равностоен труд за длъжността „моряк“, след което съдът е разсъждавал върху факти, осъществили се след образуване на преписката пред КЗД на 14.01.2015г., касаещи повторното възстановяване Димов на работа на 14.08.2017г., приемайки, че тези факти са релевантни за спора поради наличие на пряка връзка между тях и твърденията за дискриминация на Димов, изложени в жалбата. В обобщение е приел, че в случая е налице еднакъв труд, полаган от различни лица на една и съща длъжност, но с една и съща по качество работна сила/еднаква квалификация, умения сръчност, умствени и физически способности и сила/, а полагания труд е еднакъв по своите параметри-характер на работа, количество и качество на изразходваната работна сила, поради което заплащането не може да бъде различно.

Решението в тази му част е неправилно. Предмет на изследване пред КЗД са релевантните факти, посочени в жалбата до специализирания орган, свързани с доводите за неблагоприятно третиране, които безспорно в процесния случай обхващат периода 23.12.2013г.- 15.12.2014г. Изводът на АССГ за немотивираност на решението на КЗД в частта, обхващаща този период е правилен, но по различни от изложените от съда съображения. Според правилото на чл. 14, ал. 1 ЗЗдискр. работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от същия закон/ чл. 14, ал. 3 ЗЗДискр./. В процесния случай КЗД не е изследвала относимите обстоятелства свързани с критериите относно осигуряване равенство във възнаграждението-„еднакъв труд“ и „равностоен труд“. Еднакъв е трудът, който се полага от различни лица, притежаващи работна сила еднаква по качествени показатели, каквито са: умения, сръчности, квалификация, способности/умствени и физически/, вкл. сила, и др. Равностоен е трудът, който се полага от различни лица, чиято работна сила е с различен квалификационен профил, т. е. при различна професия и специалност, те изпълняват различна по характер работа, като положения от тях различен по характер труд обаче притежава равна ценност и полезност, определима от условията, при които се полага съответния вид труд, изразходвана работна сила за единица време, еквивалентност в квалификацията и др.

В този смисъл КЗД е разсъждавала единствено относно разликата в размера на БТВ за категория служители, наети от дружеството за този период, но в акта на органа липсват съображения, дали разликата в заплащането на Димов и сочената от него или възприета от органа сравнима група лица, е формирана и от обективни факти - стаж, опит или др., т. е. критериите за определяне стойностите на РЗ за периода, обуславящи разликите в размера на получаваното възнаграждение, формирани ли са по причина на обективно придобити опит и умения в резултат на по-продължителна работа при еднакви условия, водещ до изпълнение на работата с по-голямо умение и сръчност, сравнимо с другите служители, полагащи труд при същите условия. В тази връзка не е изследвана и хипотезата на чл. 7, ал. 1, т. 5 от ЗЗДискр., съгласно която не представлява дискриминация определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани с работата, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото.

Неправилно както КЗД, така и решаващия съд са допуснали, че упражняване правото на труд извън заявения в жалбата период, е релевантен факт в производството, защото за формиране крайния извод на органа и съда са обсъждани и възприети факти, възникнали след образуване на преписката в КЗД, но настъпили след заявената крайна дата за извършени действия по неравно третиране -15.12.2014г. Фактите, свързани с упражняване правото на труд от Димов след възстановяване му на работа на 14.08.2017г. са неотносими към оплакванията на лицето.

Ето защо като е достигнал до извод, че в случая е нарушен принципът за осигуряване на равно възнаграждение при еднакъв или равностоен труд, регламентиран в чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. и е отхвърли жалбата на „Поларис-8“ООД в тази й част, Административен съд София-град е постановил съдебен акт в нарушение на материалния закон. Постановеното от АССГ решение в тази му част следва да бъде отменено като неправилно, а вместо него постановено друго – по съществото на спора, с което жалбата на „Поларис-8“ООД срещу т.III от решение №341/29.05.2019г. на Комисия за защита от дискриминация се уважи и оспорения акт в тази му част се отмени като незаконосъобразен.

Разгледана по същество касационната жалба на К.Р е основателна.

За да постанови обжалваното решение в тази му част, АССГ е приел, че в случая е установена пряка дискриминация по признак „лично положение“ спрямо Димов с две последователни съкращения през април 2013 и декември 2014г., които са подписани именно от К.Р като управител на „Поларис-8“ООД, и предвид последиците от тях, те изразяват нежелано поведение спрямо Димов по признак „лично положение“, изразено писмено, което е довело до накърняване достойнството на лицето. Съдът е счел, че двукратното съкращаване на Димов и непредпочитането му при незаконосъобразно проведен подбор засяга самооценката му, и в периода 09.12.2014г.-15.12.2014г. той е работил във враждебна и обидна среда. По този начин АССГ е възприел лаконичните мотиви на КЗД, за осъществен тормоз от Рашков чрез действия, изразени в издаване Заповед №32/05.04.2013г., Заповед №162/15.12.2014г. и определеното с допълнително споразумение от 09.12.2014г. към тр. договор №18/16.03.2012г. на Димов по-ниско по размер основно ТВ.

При третирането по чл. 5 ЗЗДискр. следва да е налице поведение на дискриминатора, изразено по вербален или друг начин, имащо отрицателен резултат върху определени сфери от личността на Димов, касаещи неговата самооценка, и създаващо унизителна, обидна или оскърбителна работна среда.

Противно на възприетото от АССГ не се установява от събраните по делото доказателства неблагоприятно третиране на дискриминираното лице чрез словесно или физическо поведение на ответната касатора К.Р, включително чрез възприетото от КЗД подписване от него на двете цитирани заповеди и допълнително споразумение, което има за цел накърняване самооценката на лицето, и което е довело до специфичен резултат - създаване на негативна работна среда. Този елемент от фактически състав на тормоза липсва, защото с прекратяване правоотношението Димов е изведен извън работната среда в дружеството, а сключването на допълнително споразумение е в резултат волеизявленията на страните по него, едната от които е Димов. Не може да се приеме, че подписването му/ дори от едната страна по споразумението/ е сторено именно с изискваната от закона цел на поведението на сочения за дискриминатор - накърняване самооценката на лицето, създаване на негативна работна среда, както по принцип, така и на основата на твърдения от лицето признак- „лично положение“. Изводът на АССГ за работа на Димов във враждебна среда за периода 09.12.2014г.-15.12.2014г. се основава на взето решение на 10.12.2014г. на ОС на дружеството за ново съкращение и очаквания на колегите на Димов именно той да бъде съкратен, което обстоятелство е неотносимо към възприетите от КЗД действия на дискриминатора - пописването на заповедите и допълнителното споразумение.

В тази част решението на АССГ следва да бъде отменено като неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, а вместо него постановено друго – по съществото на спора, с което жалбата на К.Р, против т.IV от решение №341/29.05.2019г. на КЗД, бъде уважена, а решението на КЗД отменено като незаконосъобразно. Като последица решението на КЗД следва да се отмени и в частта по т.IX относно наложената на Рашков глоба в размер на 1500лв./ оспорена от Рашков пред АССГ видно от съдържанието на жалба вх.№44-00-2196/04.07.2019г./.

По отношение наложената имуществена санкция от КЗД в т.VIII от процесното решение, настоящият състав намира, че същата правилно е намалена като несъразмерна до възприетия от съда размер от 1500лв., който кореспондира и тежестта на извършеното нарушение по т.II от решението на КЗД.

В останалата част решението на АССГ следва да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касаторите основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съобразно изхода на спора на касаторите следва да се присъдят доказаните разноски за двете съдебни инстанции, съразмерно на уважената част от жалбата и по компенсация, както следва: на „Поларис-8“ООД възлизащи на 1810 лева общо, представляващи 720лв. заплатена сума за адвокатски хонорар за първоинстанционното производство/ редуцирана от пълния размер от 1080лв./, 720лв. заплатена сума за адвокатски хонорар за касационното производство/ редуцирана от пълния размер от 1080лв./, съгласно договори за правна помощ от 02.08.2019г. и от 25.11.2019г. с адвокатско дружество „Йорданов, Игнатов, Иванов“, и ДТ в размер на 370лв.; на К.Р, възлизащи на 70лв. платена ДТ за касационното производство.

На ответната страна Р.Д следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, и предвид отразената като договорена и заплатена сума договор за правна защита и съдействие от19.12.2019г. с адвокат Чернев, в размер на 250лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №6812 от 13.11.2019г., постановено по адм. д. № 9689/2019 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Поларис-8“ООД, срещу т.I и т.III от решение №341/29.05.2019г. на Комисия за защита от дискриминация, трети специализиран заседателен състав. постановено по преписка №15/2015г., и в частта, в която е отхвърлена жалбата на К.Р, срещу т.IV от решение №341/29.05.2019г. на Комисия за защита от дискриминация, трети специализиран заседателен състав по преписка №15/2015г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ т.I, т.III и т.IV и т. т.IX от решение №341/29.05.2019г. на Комисия за защита от дискриминация, трети специализиран заседателен състав. постановено по преписка №15/2015г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №6812 от 13.11.2019г., постановено по адм. д. № 9689/2019 г. по описа на Административен съд София-град, в останалата му част.

ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация да заплати на „Поларис-8“ООД, сума в размер на 1810/хиляда осемстотин и десет/лв., представляващи разноски по делото.

ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация да заплати на К.Р, сума в размер на 70/седемдесет/лв., представляващи разноски по делото.

ОСЪЖДА „Поларис-8“ООД да заплати на Р.Д, сума в размер на 250/двеста и петдесет/лв., представляващи разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.