Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на М.А срещу решение № 1499 от 12.08.2019 г. по адм. дело № 485/2019 г. на Административен съд – Бургас. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и счита, че следва да се остави в сила.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Съдебното производство е образувано по жалба на М.А срещу заповед № УРИ-3282з-1215/02.05.2017 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) на М.А е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността – младши инспектор – полицай на Гранично контролно-пропусквателен пункт – Лесово от Гранично полицейско управление – Елхово при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово.
С решение № 1442/25.07.2017 г. по административно дело № 1509/2017 г. на Административен съд - Бургас е отхвърлена жалбата на М.А срещу оспорената заповед.
С решение № 2843/26.02.2019 г. по административно дело № 12475/2017 г. Върховният административен съд е отменил решение № 1442/25.07.2017 г. по административно дело № 1509/2017 г. на Административен съд - Бургас поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт и върнал делото за ново разглеждане.
С обжалваното решение № 1499 от 12.08.2019 г. по адм. дело № 485/2019 г., Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на М.А срещу заповед № УРИ-3282з-1215/02.05.2017 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР. Съдът е установил от фактическа страна следното:
На 18.10.2016 г. около 08, 20 часа, на път І-7, км. 297 в посока от ГКПП - Лесово към гр. Е. М.А при управление на лек автомобил "О. В" с рег. [рег. номер на МПС] е спрян за проверка от служители на пътна полиция. Извършена е алкохолна проба и проба с полеви тест Drager Drug Check 3000, който отчел наличност на тетрахидроканабинол (ТНС). Водачът обяснил пред проверяващите служители, че е пушил марихуана преди 22 часа, за което дал и писмено сведение. Предоставен му е талон за медицинско изследване № 0034061, но служителят не се явил за кръвен тест. На М.А е съставен акт за установяване на административно нарушение № 602/18.10.2016 г. от младши автоконтрольор при РУ - Елхово. За констатираните обстоятелства е образувано досъдебно производство № 90/2016 г., по което М.А е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Със заповед № УРИ 3282з-2898/21.10.2016 г. на директора на ГД „Гранична полиция“ срещу служителя е образувано дисциплинарно производство по реда на чл. 207, ал. 1 - 12 ЗМВР и е определен дисциплинарно разследващ орган, който да проведе същото.
В хода на дисциплинарното производство са събрани писмени доказателства и са приобщени материали от досъдебното производство. Дисциплинарно привлеченият служител е представил писмени обяснения по случая.
Дисциплинарното производство е приключило с обобщена справка рег. № 6865р-4970/23.03.2017 г., с която са потвърдени фактическите констатации при извършената проверка на служителя М.А и е прието, че с поведението си той е нарушил изискванията на т. 7, 8 и 28, б. „б“ и „в“ от Етичния кодекс на държавните служители в МВР относно недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Служителят е запознат с обобщената справка и е имал възможност да представи писмени обяснения, но такива не са постъпили по преписката.
Със становище рег. № 6865р-5249/27.03.2017 г. комисията е предложила на дисциплинарно наказващия орган на служителя М.А, за допуснатото тежко нарушение на служебната дисциплина, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР служебното правоотношение да бъде прекратено.
С оспорената пред административния съд заповед дисциплинарно наказващият орган е възприел изцяло фактическите обстоятелства, изложени в обобщената справка, като е приел, че деянието представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР – деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР и е наложил на служителя дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратил служебното му правоотношение с ГД "Гранична полиция".
Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по делото и след коректен анализ на релевантните факти е достигнал до правно издържани изводи за законосъобразност на обжалваната заповед.
Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, в предписаната от закона форма и с изискуемото съдържание в чл. 210, ал. 1 ЗМВР.
Съдът обосновано е приел, че дисциплинарното производство е проведено съобразно регламентираната в чл. 207, ал. 1 – 12 ЗМВР дисциплинарна процедура при установяване и налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на държавния служител. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати административно процесуални нарушения, които не са отчетени от съда. Оспорената заповед е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР – в рамките на два месеца от откриване на нарушението и на две години от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя – чл. 196, ал. 1 ЗМВР. В чл. 196, ал. 2 ЗМВР е предвидено, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая материалите по дисциплинарната преписка са постъпили при дисциплинарно наказващия орган на 27.03.2017 г. и това е моментът, в който дисциплинарното нарушение е установено и за дисциплинарно наказващия орган е започнал да тече двумесечният срок за санкциониране на дисциплинарно привлеченото лице. Както правилно е приел съдът, уволнителната заповед е с дата 02.05.2017 г., деянието, за което е наказан служителят, е извършено на 17.10.2016 г. и следователно дисциплинарно наказващият орган е спазил изискванията в чл. 195, ал. 2 ЗМВР относно сроковете за издаване на акта. Обстоятелствата, че дисциплинарното производство е било удължавано и една от заповедите за това не е съобщена на жалбоподателя не обуславят извод за нарушаване на административнопроизводствените правила и не са довели до ограничаване на правата му в дисциплинарния процес, както се поддържа в касационната жалба.
Правилни и съответни на доказателствения материал по делото са изводите на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед.
Съдът коректно е анализирал релевантните факти и обосновано е приел, че с поведението си служителят е нарушил правилата за поведение на служителите в МВР, регламентирани в т. 28, б. „б“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съгласно които държавният служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск. Неоснователни са доводите в касационната жалба за противоречия в доказателствения материал, които не позволят да се приеме, че към момента на проверката служителят е бил под въздействие на упойващо вещество. Съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност данните за поведението на служителя и аргументирано е достигнал до извод, че дисциплинарното нарушение е надлежно установено. Наличието на упойващо вещество е установено от полицейските служители по съответния ред, жалбоподателят не е отрекъл употребата на същото и резултатът от полевия тест, както и не е изпълнил предписанията на контролните органи да се яви за извършване на лабораторно изследване. Изводите на съда, че към момента на проверката служителят е бил под въздействието на упойващото вещество кореспондира с материалите по преписката. Съдът правилно е посочил, че концентрацията на упойващото вещество, както и степента на въздействието му, респективно на повлияване на водача на МПС, не е елемент от състава на дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на касационния жалбоподател. Обосновани са също изводите на съда, че поведението на служителя е квалифицирано точно и разгледано на плоскостта на съответните фактически състави на етичните правила по т. 7, 8, 19 и 20 от ЕК, които изискват от държавните служители да пазят доброто име на институцията чрез спазването на правилата на поведение, заложени в Етичния кодекс и допринасят за изграждането и утвърждаването на положителния й образ в обществото насърчава хората да спазват закона, като дават личен пример с поведението си. Нарушаването им от служителя правилно е прието от съда, че представлява деяние, което е несъвместимо с етичните правила за поведение и уронва престижа на службата. Съгласно чл. 203 ал. 1, т. 13 ЗМВР същото е тежко нарушение на служебната дисциплина, което се санкционира с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. При обсъждане осъществяването на признаците на фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР съдът правилно се е позовал на разрешението, дадено в Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2007 г. относно понятието „престиж на службата“ и обосновано е приел, че поведението на държавния служител е довело до накърняване авторитета на ведомството. При определяне на дисциплинарното наказание са отчетени тежестта на нарушението и настъпилите последици, като същото е съобразено с целта на закона.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от ответната страна по касационната жалба, касационният жалбоподател следва да заплати на ГД „Гранична полиция“ - МВР сумата 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1499 от 12.08.2019 г. по адм. дело № 485/2019 г. на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА М.А да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР сумата 100лв. за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.