Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на „СИС И. Б“ ООД срещу решение № 5113 от 22.07.2019 г. по адм. дело № 8524/2017 г. на Административен съд – София град. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – началникът на 04 Районно управление – СДВР, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени събрания доказателствен материал по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на „СИС И. Б“ ООД срещу мълчалив отказ на началника на 04 РУ – СДВР по искане вх. № 228000-4783/09.06.2017 г. по преписка вх. № 4332р-13055/12.05.2017 година.
Съдът е установил коректно фактическите обстоятелства по делото и е достигнал до обосновани правни изводи.
„СИС И. Б“ ООД, чрез управителя си С.С е подало искане вх. № 228000-4783/09.06.2017 г. до началника на 04 РУ на СДВР да бъде върнат лек автомобил, марка "Мерцедес", модел "Е200Д", с рег. [рег. номер на МПС], с рама № WDD2130041А169625, цвят черен, СРМПС № 008305495 и два броя електромеханични ключове. В искането е посочено, че автомобилът е задържан, заедно с документите и ключовете за него на 12.05.2017 година. Посочил е, че по случая е заведена преписка рег. № 433р-13055/12.05.2017 г. по описа на 04 РУ – СДВР, по която е извършена проверка.
От данните по административната преписка е видно, че по преписка рег. № 433р-13055/12.05.2017 г. по описа на 04 РУ – СДВР е извършена проверка по реда на чл. 84, ал. 1 и сл. от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ). При проверката е установено, че съгласно договор за покупко-продажба от 04.05.2017 г. „СИС И. Б“ ООД е закупил от лицето А. Хаджимустафа следното МПС: лек автомобил, марка "Мерцедес", модел "Е200Д", с рег. [рег. номер на МПС], рама № WDD2130041А169625, двигател - без номер. На 12.05.2017 г. в отдел „Пътна полиция“ е подадено заявление за първоначална регистрация на лекия автомобил. След извършена проверка е установено, че същият автомобил се издирва по ШИС, с посочен идентификатор от държава, въвела сигнала – Швеция, на 15.03.2017 г., във връзка с извършване на престъпление – квалифицирана измама. Установено е, че заявител за издирването е представител на компанията собственик на автомобила е „Mercedes-Benz Finans Sverige AB“. С писмена молба вх. № 228000-459/05.06.2017 г. от упълномощено лице, компанията е заявила изрично желание да си върне вещта. Издадена е заповед № 228з-99/28.02.2018 г. от началника на 04 РУ – СДВР, с която на основание чл. 84, ал. 8 ЗМВР е разпоредено процесният автомобил да бъде върнат на компанията – собственик. На 07.03.2018 г. вещта и принадлежностите й фактически са предадени на упълномощено от собственика лице.
При тези фактически обстоятелства, подробно описани в обжалваното решение и след като е обсъдил приложимата нормативна уредба, дадена в чл. 84, ал. 1 - 14 ЗМВР, административният съд правилно е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорения мълчалив отказ на началника на 04 РУ – СДВР да върне описания по-горе автомобил на дружеството – жалбоподател.
Правилно и обосновано съдът е посочил, че съгласно чл. 84, ал. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол). Основанието за започване на производство по чл. 84 ЗМВР за изземване на вещта по реда на чл. 84, ал. 2 ЗМВР и предаване на правоимащото лице от държавата - членка, е постъпил сигнал в ШИС. В Шенгенската информационна система се въвеждат данни за издирвани вещи с цел конфискация или да послужат като доказателство в съдебен процес. Р.раните действия в националната правна уредба са израз на поетите ангажименти за международно сътрудничество при предприемане на мерки по издирване на вещите, за които е въведен сигнал, изземването и предаването им на правоимащото лице. По-нататъшното разпореждане с предадената вещ е съгласно правото на държавата, заявител на сигнала, което създава основанието вещта да се предаде включително на лицето, от което е била незаконно отнета. Вещта се връща, ако в 60-дневен срок от уведомяването от държавата членка, въвела сигнала може да постъпи искане за връщане, със заповед на съответния ръководител, съгласно чл. 84, ал. 8 ЗМВР. Със заповедта по чл. 84, ал. 8 ЗМВР се възстановява на фактическото положение преди възникване на обстоятелствата по чл. 100 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген за вещите, изброени изчерпателно в член 100, т. 3, б. „а“ от нея - откраднати, незаконно присвоени или изгубени моторни превозни средства с обем на двигателя над 50 кубически сантиметра. Поради това и засягането на обекта на закрила – правото на собственост на дружеството върху вещта, не е пряко, то не е в резултат на действието на административния акт, с който се разпорежда връщане на вещта на правоимащото лице от държавата – членка, подала сигнала. Само при условие, че в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, не постъпи искане за връщане, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител – чл. 84, ал. 9 ЗМВР. В случая това условие за издаване на позитивен акт за касационния жалбоподател за връщане на процесния автомобил не е изпълнено, обратно - вещта е върната на правоимащото лице с акта по чл. 84, ал. 8 ЗМВР. Поради това съдът правилно е приел, че оспореният мълчалив отказ е законосъобразен. Изложените правни съображения в тази насока от решаващия съд са съответни на доказателствения материал по делото и правно аргументирани, като се споделят изцяло от касационната инстанция.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда. Съдът правилно е приел за неоснователни релевираните доводи, свързани със съдебния спор по гр. дело № 44441/2017 г. по описа на Софийския районен съд. Делото е образувано по предявен иск от с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от „СИС И. Б“ ООД срещу „М. Б. Ф Швеция“ АД за установяване, че дружеството - жалбоподател е собственик на лекия автомобил. Съдът е посочил, че с определение № 399016/03.05.2018 г. на СРС производството по делото е прекратено поради липсата на компетентност на българския съд да разгледа предявения установителен иск за собственост. Административният съд правилно е констатирал, че не е налице съдебен акт, който установява собственически права върху вещта на жалбоподателя. На следващо място, не е налице някоя от хипотезите по чл. 84, ал. 11 ЗМВР, която изключва приложението на чл. 84, ал. 8 и 9 ЗМВР. Предявеният собственически иск от жалбоподателя не попада в приложното поле на чл. 84, ал. 11 ЗМВР. Още повече, възникналите спорове между лицето, от което е иззета вещта и лицата, които имат или претендират вещни и/или облигационни права върху същата са извън обсега на административното производство и не влияят на неговото законосъобразно провеждане. Поради това съдът правилно е посочил, че административното производство по чл. 84 ЗМВР няма за предмет решаване на спор за собственост върху вещта и този въпрос е извън обсега при преценката на съда на законосъобразността на обжалвания мълчалив отказ.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5113 от 22.07.2019 г. по адм. дело № 8524/2017 г. на Административен съд – София град. Решението не подлежи на обжалване.