Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Благоевград против решение № 1216/13.06.2019 г., постановено по адм. дело № 239/ 2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград, в частта относно отхвърляне на протеста им с скането за отмяна на разпоредбите на чл. 17, ал. 1, чл. 19, ал. 1 чл. 51, ал. 2, т. 3, ал. 3 и ал. 5 от Наредба за изграждане и опазване на зелената система и декоративната растителност на територията на община П. (Наредбата).

Излагат се доводи, че решението в протестираната му част е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът – Общински съвет-Петрич не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище, че протестът е основателен.

Върховният административен съд намира, че касационният протест е подаден срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, от надлежна страна, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество същият е основателен.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Благоевград с който са оспорени отделни разпоредби от Наредбата – чл. 17, ал. 1, чл. 19, чл. 50, ал. 3, предл. 2 в частта относно “или упълномощено от него лице“, чл. 51, ал. 2, т. 3 и ал. 5, като е поискано да бъдат обявени за нищожни или отменени като незаконосъобразни.

По аргумент на чл. 196 АПК и на основание чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е извършил служебна проверка на всички основания по чл. 146 АПК.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за установено, че Наредбата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са налице нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми.

Съдът е изложил доводи, че оспорените разпоредби не са нищожни.

След анализ на относимите материалноправни норми е приел, че протестираните разпоредби на чл. 17, ал. 1, чл. 19 от Наредбата, не са в противоречие с чл. 55, ал. 1 от ЗУТ( в редакцията от на текста, изм. ДВ бр. 61 от 2007 г.), която регламентира допустимите изключения за ползването на поземлените имоти до реализирането на ПУП и не касае зелените площи. Съпоставяйки съдържанието на двете норми, съответно нормите в оспорената Наредба и чл. 62, ал. 7 ЗУТ, съдът е направил извод, че в Наредбата са включени същите категории обекти, което са регламентирани в диспозицията на нормата, където са очертани рамките на категориите временни обекти, които могат да се изграждат и ползват до реализацията на ПУП. В заключение съдът е приел, че оспорените разпоредби от Наредбата не са в противоречие с разпоредите на ЗУТ и местния законодател не е излязъл извън нормативно регламентираната си компетентност.

По отношение на оспорените разпоредби на чл. 50, ал. 3, предл. второ от Наредбата, в частта относно „или упълномощено от него лице“, съдът е приел, че същата е незаконосъобразна, като противоречаща на ЗМСМА, както и на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗАНН. По изложените доводи я е отменил.

Относно оспорените разпоредби на чл. 51, ал. 2, т. 3 и чл. 51, ал. 5 от Наредбата, регламентиращи налагането на административни санкции, съдът е приел, че съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА, Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по – висока степен. С оглед изложеното е направил извод, че Общинските съвети могат да приемат наредби съобразно нормативния акт от по – висока степен и да уреждат с тях отношения с местно значение. Изложил е доводи, че съпоставяйки вида и размера на наказанията, както и по отношение на субектите на нарушенията регламентирани в оспорените текстове на Наредбата, същите съответстват с приложимия материален закон. По отношение на разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от Наредбата, съдът е приел, че така формулирана конкретната разпоредба, следва да се характеризира, като обща норма, съдържаща в себе си обща клауза за приложение спрямо всички не посочени в други санкционни норми нарушения. В контекста на изложеното е приел, че не е налице колизия на разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от Наредбата със закона. Решението е неправилно.

С текста на чл. 8 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) законодателят е разписал възможността всеки общински съвет да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение, като същевременно и съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. При така изложените изисквания и разписани за общинските съвети възможности се налага изводът за незаконосъобразност на оспорените текстове.

Оспореният чл. 17, ал. 1 от Наредбата гласи: „В незастроени имоти, предвидени по ОУП или ПУП за зелени площи по чл. 61, ал. 4 от ЗУТ, които не са реализирани, могат да се изграждат само временни обекти по чл. 55 от ЗУТ, представляващи спортни площадки за игра, летни естради, атракциони, открити изложбени площи и други обекти, съвместими с парковите функции, които заемат до 10% от имотите.

Възможност за застрояване в паркове и градини в озеленени площи – публична собственост и в поземлени имоти – частна собственост, е регламентирана законово в чл. 62, ал. 7 от ЗУТ. Според визираната разпоредба, с ПУП за паркове и градини в озеленени площи – публична собственост и в ПИ – частна собственост, без промяна на предназначението им, може да се предвижда само застрояване, необходимо за: 1. мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, обслужващи озеленените площи; 2. поддържане на зелената система; 3. открити обекти за спортни и културни дейности; 4. площадки за игра; 5. преместваеми обекти по чл. 56, които не могат да заемат повече от 10 на сто от площта на имота; 6. монументално-декоративни, информационни и рекламни елементи по чл. 57; 7. мемориални места и обекти. Правната норма на ЗУТ е императивна и обектите, допустими за изграждане в озеленените площи са изброени лимитативно. Следователно чл. 62, ал. 7 от ЗУТ имплицитно съдържа забрана за застрояване на озеленените площи с обекти извън посочените в закона. С оспорения текст на чл. 17, ал. 1 от Наредбата, е разширена възможността за застрояване на озеленените площи. При съпоставка на разпоредбата от Наредбата в оспорената й част със законовата регламентация, е видно, че с подзаконовия нормативен акт е разширен кръгът на обектите, с които се допуска застрояване на озеленените площи. Описаните в Наредбата обекти, квалифицирани като обекти по чл. 55 от ЗУТ - открити обекти за спортни дейности и площадки за игра и други подобни обекти - летни естради, атракциони, открити изложбени площи, нямат характеристиката по вид и предназначение, на обектите изрично изброени в чл. 62, ал. 7, т. 1-7 от ЗУТ. Налице е противоречие със законова норма, т. е. с нормативен акт от по-висока степен, което сочи на материалноправна незаконосъобразност на оспорения текст.

Относно другата оспорена разпоредба на чл. 19 от Наредбата, текста и гласи, че в имотите предвидени по ОУП или ПУП, за зелени площи които не са реализирани, до тяхното отчуждаване могат да се поставят преместваеми обекти по чл. 56 от ЗУТ, които общо не могат да надвишават 20 % от площта на имота, но не повече от 50 кв. м.

Както вече беше изложено по – горе, правилата за израждане на „зелените системи“ са специални по отношение на тези за поставяне на преместваеми обекти по чл. 56 ЗУТ. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че от текста на разпоредбата е видно, че тя урежда едно изключение по отношение на зелени площи, които не са реализирани до тяхното отчуждаване. В разпоредбата на чл. 55 ЗУТ не е предвидено процентно ограничение. От друга страна нормата на чл. 62, ал. 7, т. 5 предвижда, че преместваеми обекти по чл. 56 ЗУТ, не могат да заемат повече от 10 на сто от площта на имота. С процесната Наредба е въведено ограничение „до 20%, но не повече от 50кв. м., за преместваеми обекти по чл. 56 ЗУТ“ Видно от изложеното е налице проиворечие на Наредбата с нормативен акт от по - висока степен. При така изложените доводи, като е приел, че оспорената разпоредба е законосъобразна, съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон.

По отношение следващата оспорената разпоредба на чл. 51, ал. 2, т. 3, и ал. 3 и ал. 5 от Наредбата :

Разпоредбата на чл. 51, ал. 2, т. 3 от Наредбата гласи :“Наказва се с глоба от 20 до 150 лв., ако не подлежи на по - тежко наказание лице, което замърсява зелените площи с отпадъци от всякакво естество

Така разписаните задължения и санкции в Наредбата противоречат на аналогични санкционни норми в ЗУО, като законодателят е въвел различни категории отпадъци, като разграничава по степен и тежест замърсяването. В цитираните разпоредби от Наредбата липсва такъв критерий. Като предвидената глоба е в размер от 20- 150лв. за отпадъци „от друго естество“. При регламентирани в закон аналогични административно – наказателни отношения, те немогат да бъдат преуреждани с Наредбата, а следва да бъдат съобразени с нормативния акт от по - висока степен.

Незаконосъобразно е и предвиденото в чл. 51, ал. 3 от Наредбата – „За други нарушения на тази Наредба на виновните се налага глоба от 50- 500лв.“ Видно от текста на нормата същата е формулирана общо без да са очертани фактическите състави на административните нарушения.

В тази връзка съдът неправилно е приел, че посочените текстове не са в колизия със закона.

В Наредбата са уредени обществени отношения регламентирани в няколко закона – ЗУТ, ЗДвП, ЗВМД, като във всеки от тях има предвидени административнонаказателни разпоредби, поради което предвиденото в Наредбата „глоба от 50- 500лв. не е съобразено с предвидените състави в тях.

С текста на разпоредбата на чл. 51, ал. 5 от Наредбата е предвидено, че „Когато някое от нарушенията по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 – до 10000лв., а за нарушение по ал. 2 от 50 до 500лв.

С текстовете на цитираните разпореди са предвидени наказания, които са определни размери, отново без да са съобразени с посочените по - горе закони.

При така изложеното се налага изводът, че Общинския съвет с оспорените текстове от Наредбата е преуредил въпрос, разрешен вече със закон и процедирането е в нарушение на предвидената компетентност. В този смисъл тези разпоредби също следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни.

Настоящият състав счита, че следва да отбележи, че съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА и чл. 5, ал. 1 от АПК при противоречие между два акта от различна степен се прилага този с по – висок ранг, но в случая се налага изрична отмяна на незаконосъобразните текстове, за да не съществуват в правния мир разпоредби, които противоречат на закон и поради това нарушават правата на гражданите. С отмяната и приемането на съответни на закона норми ще се осигури яснота и прозрачност по отношение изискванията към гражданите, по отношение правата и задълженията им във всеки един конкретен случай. Само по този начин ще бъдат спазени принципите на достъпност, публичност и прозрачност, съответно последователност и предвидимост, уредени с текстовете на чл. 12 и 13 от АПК, като ще се допринесе за правна сигурност в обществото. В този смисъл посочените по – горе оспорени текстове от Наредбата следва да бъдат отменени като противоречащи на материалния закон.

Установената материална незаконосъобразност на същите е основание за отмяната им по смисъла на чл. 146, т. 4 във връзка с чл. 196 от АПК. Като е приел, че оспорените разпоредби на Наредбата са законосъобразни и същите не противоречат на нормативен акт от по - висока степен, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което протестираните разпоредби да бъдат отменени.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът по оспорването следва да възстанови на Окръжна прокуратура – Благоевград направените съдебни разноски в размер на 20.00 лв. /двадесет лева/, представляващи заплатена такса за обнародване на оспорването в „Държавен вестник“.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1216/13.06.2019 г. постановено по адм. дело № 239/ 2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград, в частта за отхвърляне на протеста на прокурор при Окръжна прокуратура-Благоевград с искането за отмяна на разпоредбите на чл. 17, ал. 1, чл. 51, ал. 2, т. 3, ал. 3 и ал. 5 от Наредба за изграждане и опазване на зелената система и декоративната растителност на територията на община П. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ разпоредбитие на чл. 17, ал. 1, чл. 19, ал. 1 чл. 51, ал. 2, т. 3, ал. 3 и ал. 5 от Наредба за изграждане и опазване на зелената система и декоративната растителност на територията на община П..

ОСЪЖДА Общински съвет - Петрич да заплати на Окръжна прокуратура - Благоевград направените по делото разноски в размер на 20.00 лв. (двадесет лева).

Решението е окончателно