Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби на „Запрянови – 03“ ООД, срещу решение № 2690/17.12.2019 г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. дело № 1059/2019 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16001617002200-091-001/25.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, относно допълнително определените задължения за корпоративен данък в размер 30 000 лева за 2015 г. и съответните лихви за забава, както и за ДДС в общ размер 23 435.75 лева в данъчни периоди м. 07.2013 г. и м. 11.2015 г. с лихви за забава в общ размер 21 377.42 лева. Доводите на касатора са за опущения на съда в преценката на писмените доказателствени средства за констатацията му, че плащането по фактура № 77/27.03.2015 г. дублира плащане по две други фактури, което пък обуславя неправилност на извода за сключване на сделката по предоставяне на правна помощ при условия водещи до отклонение от данъчно облагане, та с отчетения разход по нея да се увеличи декларирания счетоводен финансов резултат. Обосновава се и с позицията на решаващия орган при оспорването на РА по административен ред, която признава осъществяването на доставката по фактура № 77 и отменя отказа да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по нея. Настоява на отлика в предмета на фактурираните услуги. Доводите му за неправилност на решението в частта, разрешаваща спора по ЗДДС се основават на твърдение за наличие а основание за прилагане на изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС от ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 от закона, доколкото леките автомобили, при чието вътреобщностно придобиване е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, се използват за охрана на обекти на дружеството. Представил е...