Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 193 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ)).

Образувано е по жалба на E. Андреева - съдия в Софийски градски съд, против решения на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) по т. 19.27 и т. 19.37 от Протокол № 41 от 10.12.2019г., с първото от които тя не е повишена в длъжност „съдия” в Апелативен съд - В. Т - гражданска колегия, а с второто е повишена, на основание чл. 160, вр. с чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, К.Л - съдия в Окръжен съд - Бургас, в длъжност „съдия“ в Апелативен съд - В. Т - гражданска колегия, с ранг „съдия във ВКС и ВАС“, с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност.

В жалбата и в съдебно заседание са изложени оплаквания, че кадровият орган необосновано е отказал назначаването й, мотивирайки се, че съдията не притежава необходимите професионални качества за длъжността поради наложено дисциплинарно наказание, без да вземе предвид обстоятелството, че към датата на произнасянето си с решение, това наложено наказание е изтърпяно и заличено. Допълнително излага, че посочените решения са постановени в нарушение на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК, тъй като без да е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да е изложил мотиви, съобразени с предварително обявените критерии за атестиране и условия за участие в конкурса, кадровият орган незаконосъобразно е счел, че не притежава необходимите професионални и нравствени качества за длъжността, за която е кандидатствала и не я е повишил, а е повишил класиран след нея кандидат за същата длъжност. Жалбоподателката счита, че отказът да бъде повишена, по същество, представлява нова санкция за нарушенията, за които е понесла дисциплинарна отговорност...