Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на началника на 4РУ – СДВР, чрез процесуален представител юрисконсулт В.П, срещу решение № 2942 от 02.05.2018 г. по адм. дело № 1433 по описа за 2018 г. на Административен съд – София град (АССГ). С него по жалба на А.М е отменена негова заповед № 228з-17 от 10.01.2017 г. относно наложено дисциплинарно наказание.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне оспорването на заповедта и присъждане на съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора.

Ответната страна по касационната жалба – А.М оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв.К.А.П заплащане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била заповед № 228з-17 от 28.10.2018 г. на началника на 4 РУ-СДВР, с която на основание чл. 206, ал. 1-ал. 4, чл. 204, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР на А.М е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца.

В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата страна по спора, а именно по...