Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. И. Ж. – и. д. директор на Дирекция на „ОДОП” гр. В. при ЦУ на НАП /съгласно Заповед № 525 от 05.12.2013 г. на изпълнителния директор на НАП/ против решение № 330 от 18.02.2014 г. на Варненския административен съд, първо отделение, 28 състав, постановено по адм. д. № 3588 по описа за 2013 г. на този съд. С решението е отменен Ревизионен акт № 271301056/21.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 512/16.09.2013 г. на директор на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, с който на „А. П.” ЕООД за д. п. м. 01.2013 г. е определен ДДС за внасяне в размер на 67 920, 40 лв. и лихви за забава в размер на 1841, 01 лева. Дирекция „ОДОП” Варна е осъдена да заплати на „А. П.” ЕООД разноски по делото в размер на 350 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението на АДмС – Варна и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация – „А. П.” ЕООД оспорва чрез адв.. Я., касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на АДмС – Варна по съображения изложени в с. з., както и приложени по делото писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

За да постанови процесното решение съдът е приел за установено следното: На 30.06.2010 г. е сключен договор за наем между ревизираното дружество /Наемател/, И. А. П. и З. Х. П. - Наемодатели, по силата на който „А. П.” ЕООД наема недвижим имот № 004040 с площ от 14.382 дка в местността „Г. М. зад дерето” по плана на с. Т., обл. Шумен, заедно с построения в имота покрит стопански двор за селскостопанска техника и помещение за преработка и съхранение на орехови ядки – незавършен. Договорът е сключен за срок от 9 години и при месечен наем в размер на 100 лева. С. А. от 01.09.2010 г. към договора за наем, наемната цена по т. 8 ще започне да се плаща след приключване изграждането на цеха, приемането и въвеждането му в експлоатация, съгласно акт обр. 16 и удостоверение за въвеждане в експлоатация. В договора наемодателят е дал писменото си съгласие наемателят „А. П.” ЕООД да доизгради покрития стопански двор за селскостопанска техника и помещение за преработка и съхранение на орехови ядки. Органът по приходите е приел, че СМР услугата окончателно е приключила през д. п. м. 01.2013 г., издадено е удостоверение № 1/23.01.2013 г. за въвеждане в експлоатация на обекта - когато подобрението фактически е било осъществено. В този д. п. дружеството е следвало да извърши префактуриране на услугата по подобрението от ползвателя на нейния собственик. С оглед тези констатации на основание чл. 82 ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 9, ал. 3, т. 3 от с. з., органът по приходите е начислил на ДЗЛ за д. п. м. 01.2013 г. ДДС върху стойността на направените преки разходи за услугата – СМР, която е в размер на 339 601.98 лв. или дължимия ДДС е в размер на 67 920.40 лева.

Съдът въз основа на събраните доказателства, включително и заключението на СТЕ, е счел, че извършеното от ревизираното дружество в наетия от него имот не представлява строителство на нова сграда, а само довършителни работи във вече изградената такава в имота, т. е. с процесните СМР е извършено подобрение на съществуващата в имота сграда – налице е хипотезата на чл. 9 ал. 4 т. 2 от ЗДДС. Приложима е нормата на чл. 25, ал. 3, т. 6 от ЗДДС - за извършените подобрения в нает недвижим имот - актив, датата на данъчното събитие е датата на фактическото връщане на актива с подобренията при прекратяване на договора за наем или преустановяване ползването на актива. В случая договорът за наем от 30.06.2010 г. не е прекратен и не е преустановено ползването на актива, поради което с оглед нормата на чл. 25 ал. 3 т. 6 от ЗДДС, към датата на издаване на РА липсва данъчно събитие, което да обуслови задължението на дружеството да начисли ДДС върху стойността на направените разходи за извършените СМР.

Предвид на тези съображения АДмС – Варна е отменил РА като незаконосъобразен.

Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

Спор по фактите няма. Спорът е правен и касае приложимостта на чл. 25, ал. 3 т. 6 ЗДДС. От данните по делото безспорно се установява, че на 30.06.2010 г. между ревизираното дружество /Наемател/, И. А. П. и З. Х. П. - Наемодатели, е сключен договор за наем, съгласно който „А. П.” ЕООД наема недвижим имот № 004040 с площ от 14.382 дка в местността „Г. М. зад дерето” по плана на с. Т., обл. Шумен, заедно с построения в имота покрит стопански двор за селскостопанска техника и помещение за преработка и съхранение на орехови ядки – незавършен. Договорът е сключен за срок от 9 години и месечен наем в размер на 100 лева. Съгласно чл. 6 от наемния договор „наемодателят дава писменото си съгласие със сключването на настоящия договор Наемателя да доизгради в наетия недвижим имот покрития стопански двор за селскостопанска техника и помещение за преработка и съхранение на орехови ядки”. Законосъобразно съдът е приел, че ревизираното лице е извършило подобрение в наетия имот по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗДДС и това подобрение представлява доставка, чиято дата на данъчното събитие се определя по чл. 25, ал. 3, т. 6 от ЗДДС и това е датата на фактическото връщане на актива с подобрението от държател/ползвател при прекратяване на договора за наем или преустановяване ползването на актива, когато подобрението не е предвидено като условие и/или задължение по договора. След като договорът за наем не е прекратен и не е преустановено ползването на имота към 23.01.2013 г., когато е издадено Удостоверението за въвеждане на обекта в експлоатация, то за дружеството като наемател на недвижимия имот, не е възникнало задължение за начисляване на ДДС за данъчен период м. 01.2013 г. и незаконосъобразно с РА е начислен ДДС върху стойността на направените преки разходи за услугата с предмет СМР.

Съставът на ВАС, Осмо отделение не споделя довода на касатора, че извършеното подобрение е предвидено като условие или задължение по договора, тъй като независимо от това дали дружеството извърши или не подобренията, то има право да ползва наетия имот. Наред с това от съдържанието на договора не се установява да са налице клаузи, според които в случай, че не бъдат извършени подобренията, то наемателят да дължи връщане на наетия имот, неустойка или други.

Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

Разноски: С оглед на резултата по делото на касатора не се дължат разноски. На ответника също не следва да се присъждат разноски за адвокат, тъй като липсват доказателства за плащане на уговореното възнаграждение в размер на 1800 лв. с ДДС. По делото е налице договор за правна защита и съдействие от 17.03.2014 г., като съгласно чл. 3 от същия възнаграждението следва да бъде внесено по посочена в договора банкова сметка в 7-дневен срок след подписването на договора, след издаването на данъчна фактура, като в случая не са представени документи за внасяне на договорения адвокатски хонорар.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 330 от 18.02.2014 г. на Варненския административен съд, първо отделение, 28 състав, постановено по адм. д. № 3588 по описа за 2013 г. на този съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. П./п/ В. Ш. М.М.