Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодексАПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е

по касационна жалба на директора на Дирекция "О"ЕООД, съгласно който дружеството възлага на физическото лице да проучи, договори и закупи от името и за сметка на възложителя необработваеми земи в землището на гр. Д. и О. С., за което му е предоставена авансово сумата 35 000 лв. При насрещна проверка в дружеството е установено, че на името на Н. С. И. е открита партида по с/ка 498/1 и към м. 02.2005 г. е дебитирана с посочената сума. Възраженията на оспорващия, че сумата е за разходи във връзка с Договора, са приети за неоснователни от административния орган и от съда, тъй като от страна на оспорващия не са били ангажирани доказателства за извършени разходи, а е безспорно, че сумата не е била върната на дружеството.

Тази сума е приета като доход, получен от лицето, който не е деклариран и след като са приспаднати нормативно признатите разходи, сумата е обложена с пряк данък по реда на ЗОДФЛ отм. в размер на 4 920 лв. Неоснователно е в тази част възражението на касатора, че доходът следва да се раздели по 1/2 ид. ч. за всеки от съпрузите, съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК отм. . При действието на тази разпоредба

, СИО се разпростира само върху правото на собственост, другите вещни права, както и върху вземанията по парични влогове, ако са придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. П.е от съпруга доходи, освен ако не се трансформират в права по чл. 19, ал. 1 СК отм.

, не са предмет на СИО и към тях е неотносима презумпцията за съвместен принос по смисъла на чл. 19, ал. 3 СК ...