Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл.АПК.

Касаторът „П”ЕООД моли да бъде отменено решение №1006/15.02.2013г. по адм. д.№5689/2011г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА №20001005841/23.12.2010г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила, Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на „П”ЕООД против РА №20001005841/23.12.2010г. на ТД на НАП-София, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на „Н”ЕООД, „Б”ЕООД, „Ж”ЕООД, „Н”ЕООД, „П”ЕООД и „Т”ЕООД общо 51 715, 80лв за периода м. 10 – 12.2008г., м. 3, 4, 6 – 7.2009г. и м. 2 – 3, 5.2010г. на основание чл. 68 ал. 1 т. 1и чл. 69 ал. 1 т. 1 ЗДДС, тъй като фактурираните доставки не са осъществени.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на задължението на ревизираното лице в РА по фактурите на посочените по-горе доставчици. Правилен е изводът на съда, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят трябва да разполага с фактура, доставката по която е реално осъществена. Обоснован е изводът на съда, че представените доказателства не установяват предмета на доставките, посочен във фактурите: получена услуга, услуга с механизация и транспортна услуга. Не е установено доставчиците да са разполагали с необходимата механизация и транспортни средства за изпълнение на услугите. Не са представени товарителници за извършване на транспортните услуги. Не е установено за кои обекти се отнасят фактурираните услуги, нито конкретният им предмет. Правилен е изводът на съда, че не са налице условията на чл. 68 ал. 1 т. 1 ЗДДС за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури.

Неоснователен е доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Позоваването на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС е неоснователно, тъй като в цитираното решени са разгледани хипотези на осъществени доставки, а в случая не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури. Решението на АССГ е съобразено с трайната практика на СЕО и СЕС, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят трябва да разполага с фактура, по която доставката е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО, решенията по дела С-285/11, С-643/11 СЕС и др.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно по чл. 161 ал. 1 изр. 3 ДОПК за 84, 32лв, тъй като административният съд е присъдил само 1400лв от общо дължимото по делото юрисконсултско възнаграждение от 1484, 32лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №1006/15.02.2013г. по адм. д.№5689/2011г. на Административен съд – София град. ОСЪЖДА

„П”ЕООД да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП”-София още 84, 32лв юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Б. Ц. М.Д.