Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Бургас против решение от 23.02.2009 г. по адм. д. №1028/2008 г. на Административен съд-Бургас, с което е прогласен за нищожен РА № 0202049/31.03.2008г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с Решение № РД - 10- 162/05.06.2008г., издадено от Директора на Дирекция „ОУИ" -Бургас, в частта с която са определени задължения за внасяне по ДДС и лихви за тях за периода 01.07.2002 г.- 31.07.2002 г. и 01.11.2002 г.-30.11.2002 г. и е изменен

в частта, с която са определени задължения по КСО за ревизираните периоди ДОО, ЗО, ДЗПО-УнПФ и вноски за фонд "ГВРС" като

вместо тях са определени: главница ДОО - 2 878, 43 лв. и лихва 1 813, 26 лв.; главница за ЗО - 513, 49 лв. и лихва 217, 41 лв.; главница за ДЗПО-УнПФ - 200, 09 лв. и лихва 128, 26 лв.; главница за фонд "ГВРС"- 21, 09 лв. и лихва 12, 04 лв.

Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му.

О. Д. П. Камбуров в представено писмено възражение, чрез процесуалния си представител адв.. Н. оспорва касационната жалба и желае решението като правилно да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА, в частта с която са определени задължения на ДЗЛ за внасяне по ДДС и лихви за тях за периода 01.07.2002г.- 31.07.2002г. и 01.11.2002г.-30.11.2002 г. и са определени вноски по КСО. За да прогласи за нищожен ДРА в частта за определените задължения по ЗДДС...