Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. А. А., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. П., срещу решение № 166 от 21.01.2012 г. по адм. дело № 2204 по описа за 2009 г. на административния съд – Пловдив. С него по жалба на "В. Т." АД е отменен ревизионен акт /РА/ № 160900420 от 12.08.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение № 775 от 16.11.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. П. в обжалваната част, с която е отказан данъчен кредит в размер на 224 572.14 лв. и са начислени лихви в размер на 42 298.33 лв., като приходната администрация е осъдена да заплати и съдебни разноски в размер на 810.00 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел за доказано реалното осъществяване на доставките от доставчика "Моника 2003" ЕООД. Неправилно също така съдът се е позовал на решението по делото "Булвес срещу България", по което дело не е съществувал спор относно реалността на доставките, а само относно късното начисляване на ДДС. Иска се отмяна на решението, включително и в частта на съдебните разноски, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА изцяло, както и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - "В. Т." АД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв.. П. и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на...