Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Енерго - П. П“ АД, чрез адв. Н. Г. срещу решение № 695/10.06.2020 г. по в. гр. дело № 632/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 110/09.01.2020 г. по гр. дело № 12068/2019 г. на Варненския районен съд и е осъден „Енерго-П. П” АД да заплати на Й. П. П. сумата 680 лв. разноски по делото за въззивната инстанция.

Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли.

В изложението са формулирани въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, решен в противоречие с практиката на ВКС, 2. Въпросът съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията по т. 1 от т. решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС както следва: относно наличието на правно основание за корекция на сметка на потребител при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52-56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2385/2016 г от петчленен състав на ВАС и при действие на чл. 48-51 ПИКЕЕ в сила от 16.11.2013 г., решен в противоречие с практиката на ВКС, 3. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВКС, 4. Налице ли е право за оператора на енергоразпределителната мрежа да извърши корекция на потребено количество енергия за минал период по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, когато в резултат на установена намеса в параметризацията на средството за търговско измерване, и в частност на тарифната му схема е възникнало несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неотчитане на част от потребената от абоната електрическа енергия, а от там и до неправилното й остойностяване? Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касационната жалба Й. П. П. не е изразил становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

От фактическа страна е прието за безспорно по делото и установено от събраните доказателства, че на 03.07.2018 г. служители на „Електроразпределение Север” АД са извършили проверка на СТИ фабр. /№/ на обект на ищеца Й. П., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Електромерът е демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в БИМ при показания в регистър 1.8.3 от 036650 КВТ. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1104830, който е подписан от двама свидетели и служителите на „Електроразпределение Север” АД.

Приел е за установено от Констативен протокол № 1694/15.07.2019 г. – АУ – Е – 000029-41811/25.07.2018 г. на Българския институт по метрология, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 036650.4 kWh. Констатирано е, че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, който съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. На основание извършената проверка от „Електроразпределение Север” АД е изпратено уведомление до ищеца, с което е уведомен, че е направено преизчисление на количеството потребена електрическа енергия. Посочено е, че от представеното становище за начисление на електрическа енергия от 24.07.2019 г. е установено, че е начислена общо 36650 кВТч енергия за периода 24.07.2017 г. – 23.07.2018 г. на обща стойност 6 845.09 лв. съобразно Фактура № [ЕГН]/25.07.2019 г., която е изпратена на ищеца. Посочено е, че според констативен протокол № 1157152/22.04 процесния електромер е монтиран с нулеви показания за нощна и дневна тарифи.

Прието е, че според заключението на СТЕ СТИ е било в метрологична годност, че електрическата енергия натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 36650 kWh е преминала през измервателната система на процесното СТИ и извършените от ответника изчисления на дължимата сума са математически точни.

Съдът се е позовал на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) /в редакцията им след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, според който устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.

Приел е, че преди това изменение на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) в разпоредбата на чл. 83 не е фигурирала възможност в ПИКЕЕ да бъдат уредени хипотези за измерване на показания в невизуализиран регистър на СТЕ.

Посочил е, че към настоящия момент разпоредбите на Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./., са отменени изцяло с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС /обнародвано в бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г./ и поради това изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ касае бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри упражнявайки делегираните си законови правомощия. Прието е, че след измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала нови ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47, ал. 1, чл. 55/.

Прието е още, че в отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване. Според съда да се приеме обратното би означавало, че законодателят с новата редакция на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ урежда нещо, което вече е уредено, което би било израз на лоша законодателна техника при нарушаване на принципите за необходимост и стабилност, уредени в чл. 26 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ).

Съдът е приел, че все още действащият към датата на проверката чл. 50 ПИКЕЕ предвижда, че при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.

Прието е, че този текст е неприложим по отношение на отчетените показания в скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на данните. Позовал се е на практика на ВКС, обективирана в решение на състав по чл. 290 ГПК, според която и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа енергия за минал период, когато действително доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени в информационната база данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. Посочил е, че в мотивите към решението се изследва въпросът, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно отчитане на действителното потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателното устройство. Посочил е също, че ВКС приема, че хипотезата на неправомерна намеса в СТИ, когато доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително дължимото, е сходна, но в този случай не се прилага чл. 50 ПИКЕЕ, а корекцията се извършва по реда на някоя от другите разпоредби.

Съдът е приел, че в настоящия случай не е установен дефект в измервателното устройство, а точно обратното, че според протокола от БИМ и становището на вещото лице СТЕ е било технически изправно, поради което правилно е отчитало преминалата през него електрическа енергия. Приел е още, че не е доказано и наличието на грешно въведени в информационната база данни технически параметри на електромера.

Според въззивния съд дори да се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ може да служи за основание за служебно коригиране на сметката на потребителя, същият не може да се приложи, защото останалите действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на проверката не могат сами по себе си да покрият всички изисквания за надлежно извършване на процедурата за корекция. Прието е, че на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая за ПИКЕЕ е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. Формиран е извод, че разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 03.07.2018 г. Приел е, че в отменените разпоредби се съдържат процедурни правила за надлежно извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметката, че след отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Посочено е, че извършените от ответника в тази връзка действия към този момент не са изрично регламентирани, поради което и не са основани на закона. Прието е, че дори да не е отменен законовия текст, който предвижда коригирането на сметката по определена методика след отмяната на текстовете, които уреждат процедурата за констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е изключена възможността за прилагането му. Според съда доколкото законодателят не е предвидил друг ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на сметката доставчикът няма правомощия да извършва такива действия и извършването им няма юридическа стойност. Изводът е обоснован и с оглед строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.

Относно коригирането на сметката на потребителя въз основа на показания в невизуализиран регистър съдът е приел, че принципите на измерване на преминалото количество електрическа енергия също се регулират от ПИКЕЕ, съобразно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Приел е, че с договора за присъединяване към електрическата мрежа клиентите от дадената група избират тарифността на измерване количеството електрическа енергия, като операторът на съответната мрежа е длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения избор на клиента. /чл. 11, ал. 1 ПИКЕЕ отм. / Позовал се е на чл. 19, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, според който в договора за присъединяване се включват клаузи за тарифите за измерване на електрическата енергия. Прието е, че в случая, от доказателствата по делото е установено, че на ищеца битов потребител е монтиран електромер, който измерва преминалата ел. енергия с две скали при зони в денонощието – дневна и нощна, че цената на преминалата и употребена електрическа енергия се определя съобразно конкретната тарифа, според месеците и часовете когато е била използвана.

Прието е, че в противоречие с уговорените между страните и регулираните от КЕВР тарифи и способи на отчитане на преминалата ел. енергия ответникът претендира цена за технологични разходи по отчетена в „скрит“ /невизуализиран/ регистър енергия. Прието е още, че по делото не са събрани доказателства ищецът да се е съгласявал с такъв начин на отчитане и остойностяване на енергията, че и такъв не е законово регламентиран. Според съда право на ползвателя на мрежата е да избира начина на измерване на ползваната електрическа енергия между утвърдените тарифи, съобразно предвиденото в чл. 15, т. 2 от действащите Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение север” АД /Одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР/.

Приел е, че в чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ отм. и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. е предвидено, че операторът на съответната мрежа е длъжен да осигурява на страната, която купува електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване. Приел е също, че, според чл. 662 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /Изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ електромерът трябва да има показващо устройство - електромеханичен регистър или електронен дисплей, че когато е възможно, показващото устройство трябва да е видимо за потребителя и действащата в момента тарифа трябва да е показана (индикирана). Посочил е, че в случаите на няколко стойности, представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно показване на съдържанието на всички съответни памети, че при изобразяване на паметта трябва да е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа.

Въззивният съд е приел, че отчитането в скрития регистър е в противоречие с подзаконовите нормативни актове. Според съда след като показанията се отчитат в „скрит“ регистър няма как потребителят да бъде информиран за консумираната от него ел. енергия и за цената, която дължи за нея. Прието е, че задължението за предоставяне на информация на потребителя (за отчетената стойност на ел. енергията и за нейната цена) от страна на доставчика е от ключово значение за този вид правоотношения и нарушаването му винаги води до опорочаване на процедурата по ценообразуване и корекция на сметка.

Прието е, че ако целта на „скрития“ регистър е да отчита преминала ел. енергия, която поради манипулиране на електромера не е отчетена от редовните регистри, способите и процедурите, чрез които тази енергия впоследствие следва да се заплати от потребителя и на какви цени, следва да са изрично законово регламентирани. Прието е още, че такава законова уредба е липсвала към момента на проверката, поради което ответникът няма право да преизчислява дължимите от потребители суми на база на стойностите в невизуализиран регистър, без значение кога и как енергията е преминала през електромера, дори и да се установи, че е реално потребена.

Съдът е приел, че по делото не е установено към момента на монтирането на СТИ показанията в скрития регистър да са били нулеви. Приел е също, че представеният констативен протокол, в който е отразено, че процесният електромер е монтиран с нулеви показатели на дневна и нощна тарифи не носи подписа на абоната, поради което, според съда констатациите не го обвързват. Посочил е, че дори и да го обвързват технически е възможно показателите да бъдат манипулирани преди процесната проверка, защото достъп до софтуера имат само служителите на ответното дружество и производителя чрез съответните пароли. Приел е, че е възможно да се извърши начисляване без потребителя да може да разбере за това, доколкото показанията на тарифите, по които нормално се отчита използваната от него ел. енергия, са нулеви при монтирането. Според въззивния съд, за да се избегне начисляването на суми и заплащането на ел. енергия, която потребителят не е могъл да проследи, че е изразходвал, СТИ са конструирани така, че да има възможност на видим дисплей да се изобразяват съответните стойности. Посочил е, че този извод се потвърждава и от разпоредбите на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Прието е, че електромерите технически притежават повече тарифи за отчитане на положителна активна енергия, в случай, че се въведе допълнителна тарифа (извън върхова, дневна и нощна), която да може да бъде използвана без да се налага смяна на устройството. Прието е още, че „скритият“ регистър не се използва по техническото му предназначение и по този начин създава предпоставки за манипулиране, като негативните последиците от това следва да се възложат в тежест на по-силната страна в правоотношението – доставчика на ел. енергия.

Съдът е приел, че за да се манипулира електромерът по този начин е необходим специализиран софтуер, до който имат достъп само дружеството, което стопанисва СТИ и БИМ, че за да се оперира с този софтуер до степен, която би позволила манипулация на регистрите, са необходими специални технически и компютърни познания, които средният потребител не притежава.

При тези съображения въззивният съд е формирал извод, че предявения отрицателен установителен иск за недължимост на претендираната сума е основателен. Поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение е потвърдено.

По правните въпроси:

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия въпрос от изложението.

С решение № 222/27.03.2018 г. по т. дело № 505/2017 г. на ВКС, II т. о. по чл. 290 ГПК е възприета задължителната практика на ВС и ВКС, както и практиката на ВКС, изразена в решения на състави на ВКС по чл. 290 ГПК, според която за съда съществува задължение да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото. Възприета е и практиката на ВКС, съгласно която въззивният съд е длъжен да постанови решението си въз основа на установените правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството. Правният въпрос въззивния съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС.

Основателни са доводите на жлабоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втори и трети въпроси в изложението.

С решение № 150/26.06.2019 г. по гр. дело № 4160/2018 г. на ВКС III г. о. по чл. 290 ГПК е посочено, че в решение № 21/01.03.2017г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г. о. се съдържа разрешение на правния въпрос за времето преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /обн. ДВ бр. 54/2012г./ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г., според което е допустимо електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер.

Съдебният състав е приел, че горепосоченото разрешение, поради принципното му сходство, следва да намери приложение и в хипотезата по делото, при която са отменени ПИКЕЕ от 2013г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, и липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Посочено е, че това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.

Прието е, че според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Възприета е константната практика на ВКС, изразена в решения на състави, постановени по чл. 290 ГПК, според която при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.

При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г. В същият смисъл е разрешението на правния въпрос с решение № 124/18.06.2010 г. по гр. дело № 2991/2018 г. на ВКС, III г. о. по чл. 290 ГПК.

Правните въпроси са разрешени в отклонение от посочената практика на ВКС.

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. Въпросът касае приложение разпоредбите на чл. 50 от ПИКЕЕ отм., които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на решение № 695/10.06.2020 г. по в. гр. дело № 632/2020 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 262058/20.07.2020 г. по касационна жалба подадена от ответника „Енерго-П. П” АД, ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], /адрес/, [улица], чрез адв. Н. Г..

Указва на жалбоподателя „Енерго – П. П” АД, [населено място]

в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 136.90 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.

След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: