Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационна жалба, съответно на ищеца по делото А. Е. Д. и на ответника Прокуратурата на РБ срещу въззивното решение № 3361 от 5.6.2020 г, постановено по в. гр. дело № 5861/19 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Е“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 24727/28.1.2019 г по гр. дело № 38959/16 г на Софийски районен съд,Гражданско отделение, 150 състав.С първоинстанционното решение Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на А. Е. Д. от [населено място] сумата 10 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ във връзка с незаконно повдигнато и подържано обвинение, ведно със законната лихва, считано от 10.7.2014 г до окончателното плащане, като искът е отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 21 000 лв ; на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ГПК е уважен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 000 лв, представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено в наказателното производство.

Ищецът по делото А. Е. Д. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение като искът по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над сумата 10 000 лв до сумата 21 000 лв.Счита, че решението на СГС неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.Моли същото да бъде допуснато до касационен контрол в обжалваната отхвърлителна част, след което да бъде отменено, а искът за присъждане на неимуществени вреди да бъде уважен до пълния предявен размер, ведно със следващите се от това законни последици.

Ответникът по делото Прокуратурата на РБ обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на СРС като исковете по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди са уважени до посочените размери.По отношение на иска за присъждане на неимуществени вреди се подържа, че решението е неправилно и незаконосъбразно, тъй като не е ясно как съдът е определи присъдения размер от 10 000 лв, сочи се, че същият е завишен, по отношение на иска за присъждане на имуществени вреди в размер на 3 000 лв се подържа, че искът е недоказан.

Страните взаимно си оспорват депозираните касационни жалби.

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, с изключение на касационната жалба в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лв.

С обжалваното въззивно решение е прието, че с постановление от 7.7.2009 г на разследващ полицай при ГД „Досъдебно производство“ на МВР А. Е. Д. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 219 ал. 4 вр. Ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 НК, като е взета мярка за неотклонение „подписка“.С обвинителен акт му е повдигнато обвинение за това, че в периода 20.3.2000 г-26.6.2000 г в [населено място], в качеството си на длъжностно лице, като член на Съвета на директорите на „Софийски имоти“ ЕАД и договор за възлагане на управление на еднолично акционерно дружество с общинско имущество „Софийски имоти“ ЕАД, в съучастие с други пет лица е сключил неизгодна сделка-договор за продажба на акции със страни Е. В. С.-купувач и предмет 3857 броя акции от капитала на „Симетра 1“ АД, собствени на „Софийски имоти“ ЕАД за сумата 50 лв за акция или 192 850 лв общо за всички, вместо пазарната стойност на една акция-76, 53 лв или общо 295 176, 21 лв., като не е инициирал свикване на заседание на Съвета на директорите с оглед вземане на решение за упражняване на контрол по отношение цената на пакета продадени акции и от това са произлезли значителни щети за дружество „Софийски имоти“, изразяващи се в разликата в стойността на продадените акции равняваща се на 102 326, 21 лв, като щетата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай-размерът на причинените щети като повече от два пъти надвишава признака особено големи размери.С присъда от 13.1.2012 г по нохд № 2560/10 г на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 12 състав ищецът е признат за невиновен и е изцяло оправдан по повдигнатото обвинение.Прието е, че е вписан като член на Съвета на директорите на 28.9.00 г, а първия пакет акции е продаден в последствие - в периода март-юни 2000 г, докато втората продажба е извършена при наличието на съгласие на Съвета на директорите за продажба по цени, изготвени от лицензиран оценител.Оправдателната присъда е протестирана, като с решение № 464/2013 г от 25.6.14 г по ВНОХД № 244/12 г на САС, НО, 3 състав е потвърдена.Решението е влязло в сила на 24.6.2014 г.От показанията на разпитаните по делото свидетели Л. Д.-съпруга на ищеца и П. П. се установява, че повдигнатото обвинение е променило изцяло живота на пострадалия.Относно делото е имало голям медиен интерес, името на Д. и негови снимки са били публикувани и разпространени чрез пресата и чрез излъчване на репортажи в централните емисии новини.Ищецът изпаднал в депресия, изолирал се, изгубил част от приятелствата, затворил се в къщи и почти престанал да работи.Наложило се да се свържат с психолог, тъй като дъщеря им имала проблеми в училище, които произтичали от повдигнатото обвинение, а в последствие се наложило да смени училището.Отделно от това майката на пострадалия вдигала кръвно при всеки излъчен репортаж, поради което Д. следвало да се ангажира допълнително със здравето й.По унизителен и публичен начин призовки били връчвани чрез съседи и чрез дъщеря им.Клиентите на ищеца като адвокат се отдръпнали от него и загубил много от тях.Отдръпнали се и най-близките им приятелски семейства, поради което Д. изпаднали в изолация.Ищецът се срамувал пред детето и семейството си, бил дълбоко травмиран и разочарован.Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът е приел, че размер от 10 000 лв е в състояние напълно да репарира претърпените от пострадалия неимуществени вреди.Това е така поради обстоятелството, че наказателното производство е продължило близо пет години, което с оглед фактическата и правна сложност може да се приеме за разумен срок.Отчетено е, че приложената мярка за неотклонение-„подписка“ е най-леката, ищецът е бил оправдан още при разглеждане на делото от първоинстанционния съд.Отчетено е, че е търпял неимуществени вреди от опетняване на името му като професионалист-адвокат, настъпил е съществен отлив на клиенти, ищецът е бил сериозно травмиран и депресиран.Отчетено е и обстоятелството, че по време на воденото наказателното производство, минималната работна заплата за страната, по данни на НСИ е била съответно 240-340 лв, с оглед на което са отчетени индивидуалните и социално-икономически критерии за справедливо репариране на неимуществените вреди.

В изложението на основанията по чл. 284 ал. 3 ГПК на Прокуратурата на РБ е посочено касационното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК-противоречие с практиката на ВКС: ППВС № 4/68 г, решение № 302/4.10.11 г на ВКС, Първо ГО и решение № 2516/14 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 480/23.4.13 г по гр. дело № 85/12 г на Четвърто ГО на ВКС,решение № 832/10.12.2010 г по гр. дело № 593/10 на ВКС, Четвърто ГО по въпросите „при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли да бъдат посочи всички обстоятелства, които обосновават размера на неимуществените вреди и следва ли въззивният съд да изложи мотиви и да държи сметка за обществените критерии за справедливост-обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост.

В изложението на основанията по чл. 284 ал. 1 ГПК на ищеца А. Д. са посочени касационните основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и чл. 280 ал. 2 ГПК-очевидна неправилност.

Формулирани са следните въпроси, за които се подържа, че са разрешени в противоречие със задължителната практиката на ВКС и ВС, обективирана в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС-основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

1/Въпросът за критериите, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ и задължението на съда да приложи принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, с оглед пълното репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение ; 2/Дали продължителността на повдигнатото обвинени и степенна на репресия, попадат сред критериите, обосноваващи размера на обезщетението ; 3/дали незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии /в случая адвокат/ има по-голямо негативно отражение върху неимуществената им сфера, още повече, когато се касае за обвинение в извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионална компетентност ; 4/въпросът относно значението на медийното разгласяване на повдигнатите обвинения, обосновава ли определянето на по-висок размер на обезщетение ; 5/дали справедливостта по чл. 52 ЗЗД изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид. 6/ за глобалното определяне на обезщетението, а не за всяко деяние поотделно.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че поставените въпроси, в жалбата на касатора-ищец, уточнени и обобщени се свеждат до един - въпросът по приложението на чл. 52 ЗЗД, а именно относно критериите за определяне от съда да размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички установени по делото релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и тяхното значение за точното определяне на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, като настъпили в резултат на незаконно обвинение.

Във връзка с поставените от двете страни въпроси следва да се има предвид, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004 на ОСГК на ВКС/.В цитираната от касаторите практика - т.ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието справедливост. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер.Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. вида на взетата мярка за неотклонение, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта от контретния деликт се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях - еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В разглеждания случай, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на страните, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение.При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство /включително факта, че е била взета най-леката мярка за неотклонение/, тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищеца, интензитета на преживените от него негативни емоционални преживявания, отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката и социалния му живот, липсата на необратими негативни последици за здравето и недоказаността на част от твърдените в исковата молба вреди /т. е. обсъдени са както обстоятелствата, които обосновават по-голям размер на полагащото се обезщетение, така и тези, които мотивират намаляването му/, като обезщетението е в съответствие и с икономическите условия.Въззивният съд е взел предвид правно релевантните обстоятелства, приети за установени по делото, и като е приложил критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в съответствие с константната съдебна практика, включително задължителната такава, намерила израз и в сочените от страните - ППВС № 4/1968 г. и както и в установената, също задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, каквито са и сочените от жалбоподателите - решение № 3/13.02.2012 г. по гр. д. № 637/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 377/22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 267/13 от 26.06.2014 г. по гр. д. № 820/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.Предвид съобразяването на въззивното решение - досежно определянето размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди и взетите предвид от съда правно релевантни за това факти, с така установената константна задължителна практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, следва изводът, че в случая няма основание за допускането на касационното обжалване - по наведените, както от ищеца, така и от ответника правни въпроси относно критериите и понятието за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и относно преценката в тази връзка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото.

В тази връзка следва да се отбележи и че в посочените от страните решения, които са представили по делото, също са възприети горните принципни разрешения на тези правни въпроса, и в съответствие с тях и съгласно чл. 52 от ЗЗД са определени конкретни обезщетения за неимуществени вреди от деликти по по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, но при случаи и при обстоятелства, които са съществено различни помежду си и в сравнение с този по настоящото дело, поради което също не е налице противоречиво решаване на двата изведени правни въпроса, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.Следва да се отбележи, че с представените от касатора-ищец решения по чл. 290 ГПК съставите на ВКС са намалили присъдените обезщетения за неимуществени вреди.Само в едно от тях е определено обезщетение в по-висок размер, определен при различна фактическа обстановка въз основа на която са изведени различни правни изводи-решение решение № 344 от 24.11.2014 г по гр. дело № 2378/14 г на ВКС, Четвърто ГО.

По основанието „очевидна неправилност“.

Както е изяснено в мотивите на решение № 15 от 06.11.2018 г. по дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на Р. Б, чрез законовия критерий очевидна неправилност се осигурява съчетанието между обществения интерес от справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор, като се разширяват предпоставките за достъп до върховната съдебна инстанция, т. е. предоставя се достъп до касационната инстанция и без поставен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, или е бил повдигнат въпрос, който не обуславя допускане по чл. 280 ал. 1 ГПК.

При твърдения за очевидна неправилност, съдът преценява съответствието на фактическите и правни изводи в обжалваното решение с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Когато констатира нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивна правна норма или основни принципи, засягащи търсената от страните защита и съдействие, Върховният касационен съд следва да допусне касационно обжалване в изпълнение на конституционно вменените му задължения да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

Постановено решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила-чл. 281 т. 3 ГПК.Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи.Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване.Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, следователно въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол.

Подадената от касатора-ответник касационна жалба срещу въззивното решение, в частта с която искът за присъждане на имуществени вреди в размер на 3000 лв е уважен е процесуално недопустима, предвид изричната норма на чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, съгласно която не подлежат на касационен контрол въззивните решения, с цена на иска под 5 000 лв, какъвто е настоящия случай.Поради това жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима подадената от Прокуратурата на РБ касационна жалба вх.№ 59098/24.6.2020 г срещу въззивното решение № 3361 от 5.6.2020 г, постановено по в. гр. дело № 5861/19 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Е“ въззивен състав, в частта, с която на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ГПК е уважен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 000 лв, представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено в наказателното производство и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение въззивното решение № 3361 от 5.6.2020 г, постановено по в. гр. дело № 5861/19 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Е“ въззивен състав, в останалите обжалвани части, с които искът чл. 2 ал. 1 т. 3 ГПК за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 10 000 лв и отхвърлен за разликата над сумата 10 000 лв до сумата 21 000 лв.

Определението, с което касационната жалба на прокуратурата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страната, пред друг тричленен състав на ВКС.

В останалата част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.8