ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2 София, 04.01.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдия Б.С ч. гр. дело № 2960 по описа за 2020г. и приема следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК по частната касационна жалба на адвокат Г.И. като процесуален представител на Г. В. Д. от [населено място] срещу определението на Пловдивския окръжен съд от 17.07.2020г. по ч. гр. д. № 1203/2020г.

Ответницата по частната жалба Г. И. Д. от [населено място] в отговора си чрез адвокат Н.С. е изложила съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

ВКС намира, че частната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от нея.

За да се произнесе, ВКС съобрази следното:

С обжалваното определение ПОС е потвърдил определението на РС Пловдив от 02.03.2020г. по гр. д. № 3316/2018г., с което е прекратено като недопустимо производството по предявените от жалбоподателя срещу Г. Д. иск за присъждане на 6000лв., представляващи половината от 12000лв. – част от продажната цена /цялата в размер на 50000лв./ по договор за покупко-продажба на недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, и 19000лв. – половината от другата част от продажната цена по същия договор /или общо 25000лв./, и иск за присъждане на 11500лв. мораторна лихва.

Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати посочените суми, представляващи половината от цената за продадения от страните на дъщеря им недвижим имот, придобит от тях по време...