О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 351

гр. София 29.12.2020 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 22 декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия З.А

ч. гр. дело № 2159 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 396/22.10.2020 г. по ч. гр. дело № 2159/2020 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК не е допуснато касационно обжалване на определение № 1206/22.04.2020 г. постановено по в. ч.гр. дело № 813/2020 г. на Варненския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 13328/01.06.2020 г., подадена от ищеца Т. К. Т., ЕГН [ЕГН], чрез адв.Б. Б..

С молба вх. № 270152/24.11.2020 г. жалоподателят-ищец Т. Т. е заявил искане за оттегляне на основание чл. 253 ГПК на определението на състава на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване. В молбата се твърди, че с касационната частна жалба вх. № 13328/01.06.2020 г. е обжалвано определение № 1206/22.04.2020 г. по в. ч.гр. дело № 813/2020 г. относно искането на жалбоподателя за обезщетение на всички вреди от недоставяне на жалбата му до Европейския съд по правата на човека според изискванията на чл. 137, т. 5.6 от Правилник за писмовните пратки на Всемирния пощенски съюз от 2013 г., за удостоверяване върху известието за доставяне с подпис на получателя и дата на получаване на доставката на пощенската пратка, че изпълнението на това изискване е доказателство за редовно връчена писмовна пратка. Сочи се, че обжалването по това обстоятелство е в т. 2 от частната касационна жалба. В молбата се твърди, че в постановеното определение на ВКС на стр. 2, редове 20-23 е вписано, че поддържа жалбата, внесена за разглеждане на 01.09.2017 г. и е налице произнасяне на ЕСПЧ – т. е. жалбата е предадена в съда, че това не е вярно, тъй като в т. 12, 1 твърди от 07.08.2017 г./датата на подаване в поща София/ до 01.09.2017 г./получаването в съда/ възниква обосновано предположение за вероятна манипулация с цел да се заличи датата на подаване на жалбата по пощата, което е същественият момент за изчисляване на шестмесечния срок за подаване на жалба до ЕСПЧ. Поддържа, че отсъствието на датата с пощенското клеймо 07.08.2017 г. в решението на ЕСПЧ сочи престъпление, за което жалбоподателят уведомил съда. Моли за поправка на определението на ВКС – жалбата….” е внесена за разглеждане на 01.09.2017 г. и е налице произнасяне на ЕСПЧ по датата на предаването в съда, след като датата следва да е тази според пощенското клеймо, а именно 07.09. 2017 г.”. В молбата се сочи, че в определението на стр. 6, предпоследен и последен ред и на стр. 7, редове 1 до 3 е възпроизведено приетото в определение № 1206/22.04.2020 г. на ВОС, че окончателното решение на ВКС, II г. о. по гр. дело № 499/2016 г. е постановено на 06.02.2017 г., а срокът по чл. 35, т. 1 от Конвенцията е изтекъл на 06.08.2017 г. Искането е да се поправи тази фактическа грешка, че срокът бил изтекъл и доказателството за това е записано в т. 23 от частната касационна жалба, че между кориците на делото е доказателството, че жалбоподателят се запознал с окончателното решение на ВКС в деловодството на ВРС на 13.02.2017 г. Поддържа, че според Практическото ръководство на ЕСПЧ за подаване на жалба от тази дата, а именно 13.02.2017 г. трябва да започне изчислението на шестмесечния срок и да приключи на датата на пощенското клеймо – 07.08.2017 г., че този срок за подаване на жалба не е изтекъл.

Искането на жалбоподателя е на основание чл. 253 ГПК да се оттегли определението на ВКС, поради грешка.

Към молбата са приложени писмените доказателства: заверено копие на молба от Т. Т. до Варненския районен съд вх. № 283834, препис от протокол по в. гр. дело № 107/2020 г. на Шуменския окръжен съд, препис от решение на ЕСПЧ по дело Т. срещу България – жалба № 65622/17, препис от определение от 02.2020 г. по ч. гр. дело № 97/2020 г. на Варненския апелативен съд, кс. копие от известие за доставяне, кс. копие от определение от 13.11.2020 г. по в. гр. дело № 763/2020 г. на Варненския окръжен съд.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира молбата за неоснователна.

С определението от 22.10.2020 г., постановено по настоящото дело по чл. 274, ал. 3 ГПК не е допуснато касационно обжалване на определение № 1206/22.04.2020 г. по в. ч.гр. дело № 813/2020 г. на Варненския окръжен съд по касационна частна жалба, подадена от Т. Т., чрез адв.Б. Б..

Дейността на Върховния касационен съд във фазата по допускане на касационно обжалване в хипотеза на подадена касационна частна жалба по чл. 274, ал. 3 ГПК е специфична и извършвана само от него правораздавателна дейност, с която не се дава конкретно разрешение на процесуален или материално правен спор на страните по делото. Тази правораздавателна дейност е предварителен етап на касационното производство по подадена касационна частна жалба, чиято цел е да се разреши въпроса дали в случая определението от 22.04.2020 г. по в. ч.гр. дело № 813/2020 г. на Варненския окръжен съд следва да се разгледа от трета редовна инстанция – от ВКС или не, при наличие или не на предпоставките, установени в процесуалния закон. С оглед на това отказът на състава на ВКС с определението от 22.10.2020 г. по ч. гр. дело № 2159/2020 г. да се допусне касационно обжалване на определението от 22.04.2020 г. по в. ч.гр. дело № 813/2020 г. на Варненския окръжен съд е окончателен съдебен акт и не подлежи на обжалване. Последица от същото определение на ВКС е влизане в сила на посоченото въззивно определение на Варненския окръжен съд. Определението на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК по настоящото дело не е и оттегляемо от постановилия го състав на основание чл. 253 ГПК. Това е така, тъй като с оглед на специфичния му характер това определение не е сред определенията по чл. 253 ГПК, с които се администрира производството по делото за осигуряване на законосъобразното му развитие, без да му слагат край.

Като взема предвид изложеното съдът преценява, че молбата на жалбоподателя Т. Т. за оттегляне на постановеното определение от 22.10.2020 г. по настоящото дело на основание чл. 253 ГПК следва да се остави без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молба вх. № 270152/24.11.2020 г. на Т. К. Т., ЕГН [ЕГН] за оттегляне на основание чл. 253 ГПК на постановеното определение № 396/22.10.2020 г. по ч. гр. дело № 2159/2020 г. на ВКС, IV г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 1206/22.04.2020 г., постановено по в. ч.гр. дело № 813/2020 г. на Варненския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 13328/01.06.2020 г., подадена от ищеца Т. К. Т., чрез адв.Б. Б..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: