Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК.

Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд

Пловдив и Окръжен съд Пловдив за това кой е компетентен да разгледа

жалбата на „Европейски пътища” АД против писмо с изх.№ Е-26-Е-

124/27.02.2020 г., издадено от министъра на енергетиката, с което се

спира действието на договор за предоставяне на концесия за добив на

подземни богатства.

Първоначално жалбата срещу писмото, с което се спира действието

на договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства

е подадена до Върховния административен съд, който с определение №

6631 от 03.06.2020 г. по адм. дело № 4390/2020 г. е прекратил

производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на

Административен съд Пловдив за произнасяне по жалбата. Съставът на

ВАС се е позовал на разпоредбата на чл. 132, ал. 2 АПК, в редакцията

след измененията с § 149, ал. 1 ПЗР ЗИД АПК, ДВ, бр. 77/2018 г. в сила

от 01.01.2019 г., според която на ВАС са подсъдни оспорвания на актове

на министри само ако са издадени при упражняване на

конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на

държавно управление. Позовавайки се на решение № 8 от 23.04.2018 г.

по конституционно дело № 13/2017 г. и решение № 5 от 19.04.2019 г. по

конституционно дело № 12/2018 г., е прието, че обжалваното писмо за

спиране действието на договор за предоставяне на концесия за добив на

подземни богатства, по своята същност не попада сред актовете, с които се упражнява правомощие по ръководство и осъществяване на

държавното управление, а се издава въз основа на чл. 68, ал. 1 ЗПБ, във

връзка с чл. 46, ал. 1 от концесионния договор.

С определение № 1068 от 07.07.2020 г. по адм. дело № 1241/2020 г.

на Административен съд Пловдив е прието, че компетентен да се

произнесе по жалбата е гражданския съд, поради което производството

по делото е прекратено и делото е изпратено на Окръжен съд Пловдив.

Административният съд се е позовал на обстоятелството, че

жалбоподателят е страна по договор за предоставяне на концесия за

ползване на подземни богатства и обжалваното писмо, издадено на

основание чл. 68, ал. 1 ЗПБ във вр. чл. 46, ал. 1 от концесионния договор,

се явява част от процедура за прекратяването и изпълнението на

договора за концесия, поради което приложими се явяват разпоредбите

на чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71 ЗПБ, които изрично определят, че когато

действието на концесията е било спряно и концесионерът не е

отстранил причините за това, за неуредените случаи по сключването,

изпълнението, изменението и прекратяването на договорите се прилагат

разпоредбите на дял Трети от ТЗ и на ЗЗД. При тези съображения, е

приел, че компетентен да разгледа жалбата срещу писмото на

министъра на енергетиката за спиране действието на договор за

концесия, е гражданския съд.

С определение № 260463 от 03.11.2020 г. по т. д. № 694/2020 г. на

Окръжен съд Пловдив е повдигнат спор за подсъдност между

гражданския и административния съд и делото е изпратено на смесен

петчленен състав на ВКС и ВАС за разрешаване на този спор.

Окръжният съд е приел, че доколкото изразената от министъра на

енергетиката воля е при упражняване на правомощия по изрично

цитираната разпоредба на чл. 68, ал. 1 ЗПБ, т. е. касае се за спиране

действието на концесия, което представлява упражнено властническо

правомощие, произтичащо от ЗПБ (ЗАКОН ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА), то

контролът за законосъобразното му упражняване се извършва от

административния съд. Посочено е също така, че в конкретния случай

не е налице спор между договарящите страни по изпълнение на

сключения между тях договор за концесия, който да обуславя

разглеждането му от гражданския съд.

Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС приема, че

компетентен да се произнесе по подадената жалба на „Европейски

пътища” АД е Административен съд Пловдив, като съображенията за

това са следните:

Безспорно, правоотношението между страните по повод

процесната концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от ЗПБ

-строителни материали, е излязло от своята административна фаза и е

на етап след сключване на концесионен договор. По принцип в този

етап страните по договора са равнопоставени, поради което всички

спорове между тях, свързани със сключването, изпълнението,

изменението и прекратяването на концесионния договор, са

гражданскоправни и се решават от гражданските съдилища - чл. 154,

ал. 1, т. 2 от ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ).

Законът за подземните богатства обаче възлага на министъра на

енергетиката с разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 12, чл. 90 - чл. 92е, § 106 ЗИД

ЗПБ / ДВ, бр. 100/2010 г./ и § 31 ЗИД ЗПБ / ДВ, бр. 56/2015 г./ редица

контролни функции - да следи за спазването на закона и за

изпълнението на задълженията на концесионерите по сключените

договори за концесия.

С обжалваното писмо на министъра на енергетиката е спряно

действието на договора за предоставяне на концесия за добив на

подземни богатства, на основание чл. 68, ал. 1 ЗПБ за извършени

нарушения на разпоредби на ЗООС и ЗЧАВ, за които са издадени

наказателни постановления от Директора на РИОСВ-Пловдив.

С разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗПБ е предоставено право на

министъра на енергетиката да спре действието на разрешението за

търсене и проучване или за проучване или на концесията, когато

титулярът на разрешението или концесионерът извършва дейности,

които са в противоречие с действащото законодателство или нарушават

клаузите на сключения договор за концесия. Разрешение или концесия,

спрени по реда на ал. 1 се подновяват, ако титулярът на разрешение или

концесионерът отстрани причините в определения срок - чл. 68, ал. 4

ЗПБ, а ако не ги отстрани -концесията може да бъде прекратена с акт на

органа, който я е предоставил - чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗПБ. Анализът на

посочените разпоредбите налага извод, че едностранното изявление на

министъра на основание чл. 68, ал. 1 ЗПБ представлява властнически акт

на административен орган, с който е упражнил властнически контролни

правомощия и е наложил принудителна административна мярка от

категорията на мерките за преустановяване на закононарушения и

отстраняване на вредните последици от тях. В случая не се касае за

действие/изявление на министъра на енергетиката като страна по

договора за концесия, а за властническо правомощие на

административен орган едностранно да преустанови временно

действието на концесията, основаващо се на дейности на концесионера,

които са в противоречие с действащото законодателство, което

изявление е в изпълнение на възложените му със закон контролни

функции, т. е. тези действия се извършват от него в качеството му на

контролен орган по чл. 92 вр. чл. 90 ЗПБ, а не като представител на

държавата в равнопоставено гражданско правоотношение. Спорът в

случая е относно законосъобразността на наложената мярка на

държавна принуда, а не относно изпълнението на концесионния

договор. Гражданският съд се произнася само по спорове, свързани със

сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на

концесионните договори, като извън неговата компетентност са

исканията на концесионера за отмяна на спирането на концесията,

извършено по реда на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗПБ.

По изложените съображения следва да се приеме, че компетентен

да се произнесе по жалбата на „Европейски пътища” АД е

Пловдивският административен съд.

Воден от горното, петчеленният състав на ВКС и ВАС по чл. 135,

ал. 4 АПК,ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по жалбата на „Европейски

пътища” АД против писмо с изх.№ Е-26-Е-124/27.02.2020 г., издадено

от министъра на енергетиката, с което се спира действието на договор

от 04.09.2008 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни

богатства - строителни материали - мрамори от находище „Белащица-

участък Юг”, община Родопи, е Административен съд Пловдив.

Делото да се изпрати на Пловдивския административен съд за

произнасяне по жалбата.

Копие от определението да се изпрати на Окръжен съд Пловдив за

сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ:1/