Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частната жалба (с вх. № 2987/19.ІІ.2020 г.) на К. Ц. Ц. от София, погрешно означена от него като „Въззивна“, която той е подал против определение № 3851 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 20.ХІ.2019 г., постановено по т. д. (н.) № 5619/2019 г., с което е била оставена без разглеждане въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение № 1646/3.VІІІ.2018 г. на Софийския градски съд, ТК, с-в VІ-22, по т. д. № 445/2018 г. за откриване на производство по несъстоятелност - поради свръхзадълженост, с начална дата 31.ХІІ.2017 г. - на молителя в същото „ДС Трейд груп“ ЕООД-София /ЕИК[ЕИК]/.

Единственото оплакване на частния жалбоподател Ц. е за постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати не от въззивния съд, а от състава на съда по чл. 613 ТЗ, т. е. от СГС, съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 634в, ал. 2 ТЗ, предвиждащ, че за определенията и решенията на съда, които подлежат на обжалване, с изключение на определението по чл. 729, ал. 1, се изпращат съобщения на заинтересованите страни по реда на ГПК (Г. П. К). С довод, че той е „конституционно правен субект, който принципно няма възможност да се уведомява чрез търговския регистър“, частният жалбоподател Ц. претендира отменяване на атакувания въззивен акт и разглеждане по същество на редовната негова въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по чл. 630 ТЗ, поддържайки че имал качеството на „заинтересована страна“ спрямо длъжника „ДС Трейд груп“ ЕООД-София на основание сега представеното в приложение към частната жалба осъдително решение № І-025 – 281433 на Софийския районен съд, І-во ГО, 33-и с-в, от 29.ХІ.2017 г., постановено по гр. дело № 19881/2017 г., върху което няма отметка да е влязъл в сила съдебен акт.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна жалба на К. Ц. Ц. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.

Защитната теза на частния жалбоподател може да се уточни в смисъл, че за него не е започвал да тече срок за обжалване на първоинстанционното решение по чл. 630 ТЗ, понеже съдът по чл. 613 ТЗ, а именно СГС, бил длъжен да му връчи препис от същото - по аргумент от текста на чл. 259, ал. 1 ГПК, който бил приложим в случая на основание препращащата разпоредба на чл. 634в, ал. 2 in fine ТЗ. Систематично последната обаче се намира в Гл. четиринадесета на ТЗ, озаглавена: „Действие на решението за откриване на производство по несъстоятелност“ и това очевидно предпоставя наличие на влязло в сила решение по чл. 630 ТЗ, т. е. предхождащо този факт изчерпване на процедурата по чл. 633 ТЗ за атакуване на това решение пред по-горен съд в 7-дневен срок от вписване на същото в търговския регистър. Следователно нормата на чл. 634в, ал. 2 ТЗ има действие след влизане в сила на решението по чл. 630 ТЗ и се отнася до всички последващи този юридически факт определения и решения на съда по чл. 613 ТЗ, които подлежат на обжалване, с изрично предвиденото изключение за определението по чл. 728, ал. 1 ТЗ.

Съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда, което в настоящия случай означава, че допуснатото от Ц. пропускане на преклузивния 7-дневен срок по чл. 633 ТЗ не може да бъде санирано. Като просрочена, правилно /законосъобразно/ неговата въззивна жалба срещу решението на СГС по чл. 630 ТЗ, постановено по т. д. № 445/2018 г. е била оставена от САС без разглеждане: като подадена след изтичането на срок от 1 година от датата на вписване на това решение в ТР.

Ирелевантно за изхода по конкретното дело е сега ангажираното от частния жалбоподател Ц. писмено доказателство относно неговата активна легитимация да атакува решението по чл. 630 ТЗ - като трето лице от кръга на изрично посочените в текста на чл. 613а, ал. 2 ТЗ, а именно титуляри на вземане към длъжника, за който е било открито производство по несъстоятелност, произтичащо „от влязло в сила съдебно решение“. Приложеното към настоящата частна жалба първоинстанционно решение на СРС за осъждането на „ДС Трейд груп“ ЕООД-София преди началната дата на неговата свръхзадълженост да заплати на Ц. сума в общ размер от 12 241.87 евро, дори и да е влязло в сила /за което обстоятелство данни по делото в случая липсват/ не би променило по никакъв начин констатацията за пропускането на 7-дневния преклузивен срок за обжалване на това решение, вкл. и предвид правилото на чл. 630, ал. 3 ТЗ, че този съдебен акт „действа по отношение на всички“. Следователно и по отношение на онези правни субекти, които „принципно“ не се уведомявали чрез търговския регистър.

Мотивиран от горното Върховният касационен, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3851 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 20.ХІ.2019 г., постановено по т. д. (н.) № 5619/2019 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 2383/2020 г.