Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Елмарна“ ЛТД, Р. С, В. М., приподписана от адв. С. Г. срещу решение № 2504 от 15.11.2019г. по в. т. дело № 2862/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено решение № 145 от 10.01.2018г., в което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 1648 от 10.04.2019г., постановени по т. дело № 30/2017г. на Окръжен съд Благоевград, и ответникът „Елмарна“ ЛТД е осъден да заплати на ищеца Stavby, opravy drba silnic s. r. o., Р. Ч, сума в размер 8 252 евро – разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт и допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка е обявено за относително недействително по отношение на Stavby, opravy drba silnic s. r. o., Р. Ч действие, представляващо паричен превод на сума в размер 320 800 евро, направен от ответника „О. Т“ ЕООД от банковата сметка, разкрита в „Банка ДСК“ АД, както следва: IBAN [банкова сметка], BIC STSABGSF по банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД с IBAN [банкова сметка] с титуляр на сметката „Елмарна“ ЛТД, учредено съгласно законите на Р. С, който превод е направен на 11.02.2016г. и е предназначен единствено да увреди Stavby, opravy drba silnic s. r. o. /SOUS s. r. o./ и свързаното с него друго чешко дружество SAROUTE s. r. o., до размера на платената от SOUS s. r. o. по подправена фактура № 2016021.1 от 04.02.2016г. сума в размер 266 000 евро с левова равностойност 520 250, 78 лв. Ответниците „О. Т“ ЕООД, [населено място] и „Елмарна“ ЛТД, Р. С са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 20 810, 03 лв. – платена държавна такса и 16 139, 50 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 18/04.02.2015г. по гр. д. № 3396/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 163/27.07.2011г. по гр. д. № 672/2010г. на ВКС, ГК, III г. о., и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. За основателността на иск по чл. 135 ЗЗД от значение ли е доказване на знание от трето лице за увреждащия характер или е достатъчно знание само от длъжника?

2. Интересите на кредитора предпочетени ли са от закона пред интересите на трето лице при предявен иск по чл. 135 ЗЗД?

3. Налице ли е презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД между търговски дружества, след като сделката не е сключена между свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ?

4. Установяването на достоверна дата на документ следва ли да се доказва с посочване на точен предмет на същия?

5. Представлява ли разлика в предмета „консултантски услуги в сферата на информационните технологии“ и „IT консултантски услуги“?

Касаторът поддържа също, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на съдилищата – решение № 32/28.11.2016г. на Окръжен съд Сливен.

Ответникът Stavby, opravy drba silnic s. r. o., Р. Ч /ищец в първоинстанционното производство/ чрез адв. М. К. Х. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като посочените от него въпроси не отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, не са индивидуализирани с оглед основанието и петитума на иска и не обуславят правните изводи на въззивната инстанция. В представения писмен отговор излага и доводи за правилност на въззивния съдебен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски – платено адвокатско възнаграждение в размер 3 300 евро.

Ответникът „О. Т“ ЕООД /ответник в първоинстанционното производство/ не изразява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и взе предвид данните по делото, приема следното:

За да направи извод за неоснователност на възражението на „Елмарна“ ЛТД за недопустимост на иска срещу него поради липса на правен интерес, защото процесната сума била преведена от първия ответник на втория ответник „Елмарна“ ЛТД, който от своя страна би могъл също да извърши разпоредителна сделка и сумата не би могла да се върне в патримониума на длъжника, въззивният съд е приел, че последващото разпореждане с процесните суми от „Елмарна“ ЛТД е ирелевантно за производството по чл. 135, ал. 1 ЗЗД поради това, че такова твърдение не е въведено от ищеца и не е предмет на делото.

Изводът за основателност на предявения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е аргументиран с осъществяването на предвидените в посочената разпоредба предпоставки.

За да приеме, че ищецът Stavby, opravy drba silnic s. r. o. е кредитор на ответника „О. Т“ ЕООД, съдебният състав се е позовал на влязлото в сила неприсъствено решение № 2632/12.05.2017г. по т. д. № 14/2017г. на Окръжен съд Благоевград, с което „О. Т“ ЕООД е осъдено да заплати на Stavby, opravy drba silnic s. r. o. сумата в размер 266 000 евро, като получена при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.01.2017г. до окончателното й изплащане, и направените разноски в размер 36 949, 53 лв. Констатирал е, че на 09.02.2016г. ищецът без основание е превел посочената сума в размер 266 000 евро на „О. Т“ ЕООД по банкова сметка IBAN [банкова сметка], BIC STSABGSF в „Банка ДСК“ АД, която сума е постъпила на 10.02.2016г., а на 11.02.2016г. ответникът „О. Т“ ЕООД е превел сума в размер 320 800 евро по банкова сметка на втория ответник „Елмарна“ ЛТД в „Първа инвестиционна банка“ АД с IBAN [банкова сметка]. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза въззивният съд е установил, че средствата в размер 320 800 евро са постъпили по сметката на „О. Т“ ЕООД на 10.02.2016г. от преводите на наредителите Stavby, opravy drba silnic s. r. o. /SOUS s. r. o./ и „SAROUTE“ s. r. o.

Направил е извод, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване наличието на обективния елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а именно, че има увреждане, тъй като с превеждането на цялата сума от първия ответник „О. Т“ ЕООД на втория ответник „Елмарна“ ЛТД на 11.02.2019г. длъжникът се е разпоредил с цялото си известно имущество, което служи за общо обезпечение на неговите кредитори.

Наличието на субективния елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД - знание за увреждането на кредитора /ищеца/ от страна на длъжника /т. е., че първият ответник „О. Т“ ЕООД е знаел за увреждането/ към датата на извършване на процесния банков превод на втория ответник „Елмарна“ ЛТД - 11.02.2016г., е обосновано с обстоятелството, че първият ответник е получил на 10.02.2016г. от SOUS s. r. o. сумата 266 000 евро без основание и, въпреки че е знаел за липсата на основание, още следващия ден – на 11.02.2016г. се е разпоредил с цялата получена от SOUS s. r. o. и SAROUTE s. r. o. сума в размер 320 800 евро.

Относно субективния елемент от фактическия състав на иска по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – знание на третото лице /втория ответник „Елмарна“ ЛТД/ за увреждането на кредитора /ищеца/, въззивната инстанция е изложила съображения, че е ирелевантен, тъй като увреждащото действие /извършения паричен превод от първия на втория ответник/ е безвъзмедно. По аргумент от противното от разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД само при възмездни сделки е необходимо третото лице /в настоящия случа вторият ответник/ също да е знаело за увреждането.

За да направи извод за безвъзмездност на извършеното от първия ответник увреждащо ищеца действие /извършения превод от първия ответник на втория ответник/, съдебният състав е обсъдил събраните доказателства /инвойс фактура № 533609/08.01.2016, клиент № 921, издадена от „Елмарна“ ЛТД, Р. С, за извършени консултантски услуги в сферата на информационните технологии на стойност 320 800 евро; договор за консултантска услуга № 20161/30.01.2016г. между „Елмарна“ ЛТД и „О. Т“ ЕООД с предмет извършване на маркетингово проучване на финансовия пазар в Ю. А и Нигерия; декларация на М. В. Ж., който е наредил превода като пълномощник на „О. Т“ ЕООД/ и е приел, че ответникът „Елмарна“ ЛТД /въззивник и настоящ касатор/ не e доказал твърденията си, че фактурата е издадена във връзка с договора за консултантска услуга.

Изложил е съображения, че инвойс фактура № 533609/08.01.2016г., издадена от „Елмарна“ ЛТД за извършени консултантски услуги в сферата на информационните технологии на стойност 320 800 евро, е частен неподписан документ, който е представен от ответника, своевременно оспорен от ищеца и в тежест на представилата го страна /втория ответник и настоящ касатор/ е да установи при условията на пълно и главно доказване, че документът е истински, което не е направено, поради което инвойс фактурата няма доказателствена стойност. Посочил е, че процесната фактура не е издадена на посочена в нея дата – 08.01.2016г., защото посоченият ЕИК на „О. Т“ ЕООД е невъзможно да се генерира преди вписване на дружеството в Търговския регистър на 22.01.2016г., и е малко вероятно да са сбъркани, както датата на издаване на фактурата /вместо 08.01.2016г. била 08.02.2016г./, така и датата на падежа – 08.02.2016г., която съвпада с 30-дневния срок за плащане от датата на издаване. Съдебният състав е приел също, че договорът за консултантска услуга № 20161/30.01.2016г. не кореспондира и с посоченото основание за издаване на инвойс фактурата - „консултантски услуги в сферата на информационните технологии”, нито с т. 18 на платежния документ по превода между ответниците, в който е посочено основание за плащане - IT консултантски услуги и номера на инвойс фактурата. Съобразил е, че във фактурата не е посочено, че преведената сума е само за дължим аванс в размер на 40 %, както и че е правно нелогично при наличие на двустранен договор да се издава фактура, в която по никакъв начин не е индивидуализиран договора.

Обясненията на законния представител на „Елмарна“ ЛТД, Р. С не са възприети от въззивната инстанция като доказателствено средство, защото съдържат твърдения само за изгодни факти.

Въз основа на изложените съображения е направен извод, че не са представени убедителни доказателства за възникнали между ответниците валидни облигационни отношения по предоставена IT консултантска услуга, поради което увреждащото ищеца действие, извършено от първия ответник, е безвъзмездно и не е необходимо установяване на знание на втория ответник /настоящ касатор/ за увреждането на кредитора – ищец.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият и вторият правни въпроси, формулирани от касатора, са относими към предпоставките на иска по чл. 135 ЗЗД, включен е в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивния съд. По отношение на тези въпроси обаче не е осъществено допълнителното изискване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото са решени в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в решение № 18/04.02.2015г. по гр. д. № 3396/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 639/06.10.2010г. по гр. д. № 754/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о. и други съдебни актове, съгласно която наличие на знание на третото лице за увреждането на кредитора е необходимо, когато увреждащото действие е въззмездно, например при едностранен възмезден договор или двустранен възмезден договор. Когато разпореждането с длъжниково имущество, увреждащото действие е безвъзмездно, не е необходимо установяване на знание на третото лице за увреждането на кредитора, а е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него; в този случай е предпочетен интересът на кредитора, тъй като третото лице е получило имуществено благо от длъжника без насрещна престация. Когато увреждащата сделка/увреждащото действие е възмездна/възмездно, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира - чл. 135, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай въззивният съд в съответствие с посочената константна практика на ВКС въз основа на установената фактическа обстановка е направил извод за ирелевантност на знанието на ответника „Елмарна“ ЛТД за увреждането на ищеца чрез превеждане на сумата 266 000 евро от „О. Т“ ЕООД по сметката на „Елмарна“ ЛТД, предвид безвъзмездно превеждане на процесната сума.

Поставеният от касатора трети материалноправен въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд, поради което е ирелевантен за спора. Въпросът е предпоставен от твърдението и доводите, че презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е неприложима, тъй като сделката не е сключена между свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. За да направи извод за основателност на иска, въззивният съд не се е позовал на презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ТЗ, а е приел, че плащането /действието/ е осъществено безвъзмездно, поради което наличието на знание на третото лице - ответника „Елмарна“ ЛТД за увреждане на ищеца е ирелевантно по аргумент от противното по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по последните два въпроса е неоснователен, тъй като отговорът им зависи от преценката на събраните доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност. Доколко при обсъждане на доказателствата и установяване на фактическата обстановка съдебният състав на Софийски апелативен съд е приложил правилата на логиката, е въпрос, относим към обосноваността на въззивното решение. Касационната инстанция не би могла да извърши проверка на правилността на въззивния съдебен акт в производството по чл. 288 ГПК.

Неоснователен е и въведеният от касатора довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантните правни въпроси е формирана константна практика на ВКС в горепосочените решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, която не се налага да бъде променяна, предвид липсата на промяна в законодателството или обществените отношения. При постановяване на обжалвания въззивен съдебен акт въззивният съд се е съобразил с посочената практика.

Позоваването на касатора в изложението към касационната жалба на противоречие с практиката на съдилищата – решение № 32/28.11.2016г. на Окръжен съд Сливен, не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С § 14 ЗИДГПК /обн. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г./ разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е изменена и към настоящия момент липсва отделно основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради противоречиво решаване от съдилищата на релевантен за конкретния спор материалноправен или процесуалноправен въпрос. Противоречивата практика между съдилищата може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за нейното уеднаквяване. В конкретния случай обаче предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е осъществена, предвид наличието на трайноустановена практика на ВКС, която е съобразена от въззивната инстанция и не се налага да бъде променяна.

Предвид изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба /ищец/ направените разноски за касационното производство в размер 3 300 евро, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2504 от 15.11.2019г. по в. т. дело № 2862/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав.

ОСЪЖДА „Елмарна“ ЛТД, търговско дружество, учредено съгласно законите на Р. С, с регистрационен № 173233, дата на регистрация 06.10.2015г., с регистриран представител А. К ЛТД, адрес на регистрирания представител: Саунд енд В. Х, ап. 1, ет. 2, пощ. кутия 513, В. М., Сейшели, с регистриран адрес на дружеството: Саунд енд В. Х, ап. 1, ет. 2, пощ. кутия 513, В. М., Сейшели, директор на дружеството В. В. В., да заплати на Stavby, opravy drba silnic s. r. o., търговско дружество, регистрирано в Р. Ч, с идентификационен №[ЕИК], вписано в Търговския регистър на Областния съд в О., отдел С, ф. дело № 14335, със седалище и адрес на управление: В. А 256, п. к. 74291, представлявано от управителя Л. Шведа, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 3 300 евро /три хиляди и триста евро/, представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.