Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ „Габриела – Б. П.”, чрез адвокат Н. Н., срещу решение № 7 от 22.02.2010 г. на Административен съд – Враца, постановено по адм. дело № 677/2009 г. по описа на Административен съд -Враца. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ЕТ „Габриела – Б. П.” срещу заповед № 1475/14.12.2009 г. издадена от кмета на община В. за изземване на общински терен.

С касационна жалба се оспорва правилността на обжалвания съдебен акт като се наведени твърдения, че същият е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложен материален закон и необоснованост на правните изводи на първоинстанционният съд. Твърди, че съдът не е контституирал всички заинтересовани страни, не е съобразил неправилното приложение на материалния закон - чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 4 от ЗОС, чл. 18 и 19 от НРПУРОИ, чл. 57, ал. 2 от ЗУТ, чл. 17, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗМСМА, и не е обсъдил обстоятелството, че „върху имота е учредено право на пристрояване”. Въз основа на тези съображения касаторът иска отмяна на обжалваното решение, респ. отмяна на заповед № 1475/14.12.2009 г. на кмета на община В..

Ответната страна кметът на община В. с писмено становище от 08.11.2010 г. оспорва касационната жалба като неоснователна, пледира за оставяне в сила на съдебния акт и присъждане на разноските в касационната инстанция в размер на 240 лв. по приложен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура в хода на съдебните прения дава заключение за неоснователност на касационните възражения и пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящият състав, като разгледа касационната жалба, счита същата за процесуално допустима, но неоснователна по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с оспорване на законосъобразността на заповед №1475/14.12.2009 г. на кмета на община В., с която на основание чл. 65 от ЗОС е наредено да бъда иззет от ЕТ „Габриела – Б. П.” общински поземлен имот, описан като терен в район № 10, обект № 16, с площ от 10 м

, находящ се в ж. к. „Дъбника” до блок № 14. Като фактическо основание за издаване на акта е посочено, че същият се ползва след изтичане срока на действие на договор № Г-14/10.02.2004 г.

Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 65 от ЗОС, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон - прието е като установено, че имотът е общинска собственост, държан от жалбоподателя без доказано правно основание след 31.12.2008 г., когато е изтекъл срока на действие на договор за наем между община В. и жалбоподателя. Съдът е обосновал своя извод, изхождайки от представеното и неоспорено по делото споразумение от 28.01.2008 г., сключено между ЕТ „Габриела – Б. П.” и община В., с което срокът на наемния договор (№ Г-14/10.02.2004 г.) е определен при две условия: до 31.12.2008 г. или до провеждане на търг или конкурс за отдаването му под наем по реда на чл. 18 от НРПУРОИ. По делото не е било спорно, че търг или конкурс не е провеждан, както и че след 31.12.2008 г., касаторът многократно се е обръщал до общината за продължаване действието на наемния договор – молби от 03.02.2009 г. и 12.08.2009 г., но с писмо № 9400-0-12144/24.08.2009 г. на община В., молбите са отхвърлени.

Съдът е отхвърлил като неоснователен довода на жалбоподателя за материална некомпетентност на органа, обоснован с обстоятелството, че спрямо процесния имот е учредено право на строеж на трето лице. Съдът е посочил, че учредената суперфиция не изключва защитата по чл. 65 от ЗОС на правото на собственост спрямо общинския поземления имот, както и че отношенията породени от учреденото право на строеж стоят извън административните правоотношения между кмета на общината и жалбоподателя, имащи за предмет основателността на държане на общинския терен.

Решението е правилно, като същото е постановено от компетентен съд, в рамките на допустимо съдебно производство и настоящата инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви.Възраженията за допуснато нарушение от съда с неконституиране на всички заинтересовани страни от изхода на делото, представлява упражняване на чужди процесуални права. Доколкото процесуалните права се упражняват лично или чрез надлежно упълномощаване е недопустимо касаторът да търси установяване на нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправомерно лишаване от право на защита на трето участващо или не в процеса лице, като аргумент за наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3, пр. второ от АПК.

По отношение на възраженията за неправилното приложение на материалния закон, то същите се възприемат като несъстоятелни. Правното основание е чл. 65 ал. 1 от ЗОС, съгласно който общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Правното основание е, че след изтичане срока на договор № Г-14/10.02.2004 г., касаторът държи процесния имот (терен) без основание. С оглед твърдението в административния акт за наличие на отрицателен факт – липса на основание, и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, касторът е следвало да обори това твърдение като установи по делото, че е налице положителен факт - съществуващо към датата на издаване на акта годно правно основание да владее или държи имота. В случая жалбоподателят не се е справил с тежестта на доказване и респективно съдът правилно е приел, че не е оборено твърдението на административния органа, че ЕТ „Габриела – Б. П.” няма правно основание да владее или държи общинския имот.

Посочените нарушения на чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 4 от ЗОС, чл. 18 и 19 от НРПУРОИ, чл. 57, ал. 2 от ЗУТ, чл. 17, ал. 1 , т. 6 и 7 от ЗМСМА са неотносими към предмета на спора. Посочените норми регулират въпросите, които имат своето отношение към процесния имот, но са неотносими към предмета на спора и обстоятелствата свързани с процедурата по отдаване на нежилищни общински имоти и съответно изземването им.

Първоинстанционният съд правилно е възприел като неотносими по делото фактите, свързани с отношенията между общината и лицето, в чиято полза е учредено право на строеж върху процесния имот. Неоснователно е оплакването, че липсва компетентност на издателя на акта, аргументирано с учредената суперфиция. Правният институт на правото на строеж е свързан с правото на едно лице да построи в чужд имот и да придобие като своя собственост построеното. Следователно, както правилно е приел административният съд, с учредяване право на строеж на трето лице, общината не е прехвърлила правото си на собственост върху терена, от което следва, че същият може да бъде обект на административна защита на собствеността по реда на чл. 65 от ЗОС.

С оглед на гореизложеното, обжалваното решени следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, като при този изход на делото искането на ответната страна за разноски пред касационната инстанция в размер на 240 лева следва да се уважи.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 7 от 22.02.2010 г., постановено по адм. дело № 677/2009 г. по описа на Административен съд – Враца. ОСЪЖДА

ЕТ „Габриела – Б. П.” с ЕИК 106616085, регистрирана по ф. дело № 193/2006 г. по описа на Окръжен съд – Враца, да заплати на община В. разноски пред касационната инстанция в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. П./п/ Й. Д.

Й.Д.