Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по жалба на “Докс – КД” ООД, представено от адв. С. Д., действащ и като съдебен адресат с адрес: гр. А., пл. “Акад. Н. Х.” № 3, ет. 1, срещу решение № 269/09.02.2012 г. по адм. дело № 2293 по описа за 2010 г. на Административен съд гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161001354/06.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с Решение № 730/30.09.2010 г. на директора на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП – гр. П. относно отреченото право на приспадане на данъчен кредит за м. 01.2010 г. в размер на 16 588 лв., ведно със закъснителна лихва в размер на 385.08 лв. Инвокират се трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора е недопустимо последица от забавеното издаване на фактура от неговия доставчик да е отказът на администрацията да признае правото му на данъчен кредит. Без наличие на фактура не са налице предпоставките за упражняване на правото по чл. 71, т. 1 от ЗДДС. При осъществяването им пред д. п.м. 12.2009 г., заявяването на притезанието в справката-декларация за д. п.м. 01.2010 г. е правомерно.Позовава се на практиката на СЕС по съединени дела С-95/07 и С-96/07. Иска отмяна на оспореното решение и на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – директора на Дирекция “ОУИ” гр. П. отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и след проверка на първоинстанционния съдебен акт в обхвата по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АС Пловдив РА № 161001354/06.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на...