Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. С. Р., затвора гр. В., срещу решение №220 от 01.02.2012г. на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело №2367/2011г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил предявените от Радев искове срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието за установяване на нарушение по Закона за защита от дискриминация изразяващо се в това, че като осъден на доживотен затвор е бил поставен в по-неблагоприятно положение спрямо другите лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. С. и гр. В., поради изземване на личния му радиоприемник, довело до отнемане на възможността му да го ползва в периода от 19.04.2010г. до 23.08.2010г.; за осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от извършването на такова нарушение и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени през визирания период от допуснатото нарушение в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното им плащане.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно интерпретирал събраните по делото гласни и писмени доказателства. Неправилно ценил показанията на свидетеля Хасан във връзка с изявленията на надзирателите, тъй като не изяснил въпроса имал ли е възможност касаторът да идентифицира въпросния надзирател. Не обсъдил в пълен обем заключението на съдебно-психиатричната експертиза, която сочи, че лишаването на Радев от възможността да слуша радио му причинило страдания от средна степен по тристепенна скала. Направил необоснован извод за неосъществена дискриминация по отношение на касатора. Неправилно приложил разпоредбата на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) като приел, че Радев не е доказал наличието на факти, от които може да се направи...