Производство по

чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на министъра на икономиката и енергетиката срещу

решение № 8032 от 11.06.2013 г. по адм. дело № 2810/2013 г.

по описа на Върховния административен съд, седмо отделение.Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.

Ответникът – „Г. Т.” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Д., моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК

срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С

решение № 8032 от 11.06.2013 г. по адм. дело № 2810/2013 г.

, Върховният административен съд, седмо отделение, е отменил заповед № РД-14-19 от 18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която „Г. Т.” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Д. е заличено като туроператор от регистъра на туроператорите и туристическите агенти, в частта "туроператори". За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че неизпълнението на задължението по

§ 9 от ПЗР от Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора

, доколкото не е регламентирано в закона, не попада в приложното поле на чл. 20, ал. 1, т. 4, б."г" от Закона за туризма

(ЗТ отменен) и поради това в процесния случай не е налице факт, който да послужи като основание за издаване на заповедта по чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ отм. .

Съдебният...