Образувано е по касационна жалба от И. С. П. от гр. М. против решение от 07.09.2011г. по адм. д. №86/2011г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против заповед №98 от 14.01.2011г. на кмета на Община - Монтана. Излага, доводи, че решението е неправилно и необосновано. Излага възражения свързани с трансформиране правото на ползване в право на собственост, както и дали е придобито това право от ползвател, който е починал, за да са налице предпоставките за производство по §61 и §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Излага, че съдът не е съобразил допуснатото нарушение на процедурата по издаване на административния акт. Твърди също, че оспорената заповед е нищожна и неправилно е определена оценката за процесния имот. Моли, да се отмени обжалваното решение и бъде прогласена нищожността на обжалваната заповед или бъде отменена като незаконосъобразна, както и алтернативно се върне делото за ново разглеждане от друг състав.
Ответникът - кметът на Община - Монтана, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.
Ответникът - П. Г. Д., чрез пълномощника си адв. Й. А., с писмена молба и писмена защита оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде потвърдено и бъдат присъдени разноските по делото.
Ответниците - Л. С. П., Х. Т. Ф., В. Т. К. и П. С. П., редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Излага, че възраженията във връзка с придобиване правото на собственост от ответниците, ползватели по § 4 от ЗСПЗЗ, са неотносими към спора, тъй като този въпрос е решен с влязло в сила решение, а с обжалваната пред АС заповед на кмета е определена оценката на имота. Излага също, че по искане на жалбоподателя е допусната СТЕ, но не е внесъл депозита и се е отказал от нея, поради и което твърдението му за неправилно определена оценка е недоказано.
Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба е от надлежна страна и в срока по 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С решение от 07.09.2011г. по адм. д. №86/2011г. на Административен съд - Монтана, е отхвърлена жалбата на И. С. П. и Л. С. П. против заповед №98 от 14.01.2011г. на кмета на Община - Монтана, с която на основание §31, ал. 3
от ПЗР на ПМС №234 от 16.12.1999г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, във връзка с §4л от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрена оценката на предоставена за ползване на Г. А. Т. земеделска земя от 912 кв. м. в зона "Парта", землище на гр. М., поземлен имот №62121.264 по плана на новообразуваните имоти в размер на 804 лева, която да бъде заплатена на наследниците на И. П. В.. Административният съд е приел, че административният орган правилно е определил оценката в съответствие с действащата нормативна уредба и при съобразяване, че жалбоподателите са отказали заплащането на депозит за вещо лице по назначената съдебно - техническа експертиза. Съдът е отхвърлил възраженията на жалбоподателите свързани с претенции за собствеността на процесния имот, предвид влязло в сила решение по този въпрос, с което спора е решен окончателно. Установено е в производството по делото, че
със заповед №2002 от 26.05.2006 г. на кмета на О. М., е признато на ползвателя Г. А. Т. правото да придобие собствеността върху имот по кадастралния план на имот № 3437 местност “Под кулата”, землище Монтана с площ от 915 кв. м. и е възложено извършването на оценка на имота.
С влязло в сила решение №13021 от 03.11.2010г. по адм. д. № 1730/2010 г. на ВАС е отхвърлена жалбата на Л. С. П. / с участие в производството на И. С. П./ против заповед № 2002/26.05.2006 г. на кмета на О. М., с която е признато правото на придобиване собственост на ползвателя Г. А. Т. за процес ния имот.
Със заповед № 30/2006 г. на областния управител на област - Монтана, е одобрен ПНИ, с който процесният имот №21.264 е образуван от имот № 3437 по помощния план на зона „Парта ”, за който имот съгласно влязла в сила заповед № 2002/26.05.2006 г. на кмета на О. М. е признато на ползвателя Г. А. Т.
правото да придобие собственост върху 915 кв. м., както и че същият е бил собственост на наследодателя на И. С. П. и Л. С. П.. Заповедта за одобряване плана на новоо
бразуваните имоти е влязла в сила по отношение на процесния имот.
По заявление № 94-П-896/13.12.2010 г. П. Г. Д., като наследник на Г. А. Т.
, е поискала изготвяне на експертна оценка за процесния имот № 21.264 , по което е издадена оспорената заповед № 98 от 14.01.2011 г. на кмета на Община - Монтана, с която е одобрена оценка в размер на 804 лева.
Касаторът поддържа, че съдът неправилно и необосновано не е обсъдил възраженията относно собствеността на процесния имот и липсата на трансформация на правото на ползване на Г. А. Т. в право на собственост, в полза на неговите наследници, след като същият е починал преди признаване на това право. Доводите на жалбоподателя са неоснователни. По отношение на правото на собственост върху процесния имот е налице пресъдено нещо
с влязло в сила решение №13021 от 03.11.2010г. по адм. д. № 1730/2010 г. на ВАС и заповед № 2002/26.05.2006 г. на кмета на О. М., с която е признато правото на придобиване собственост от ползвателя Г. А. Т. за процесния имот, респ. неговите наследници, е влязла в сила. Съдът правилно е съобразил
§ 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ с оглед влязлата в сила заповед за признаване правото да се придобие собствеността, съгласно която оценката за предоставената за ползване земя, извършена от техническата служба на общината съгласно изискванията на
, и за размера на прогресивно нарастващата такса по
, че се утвърждава със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице, както и е
обсъдил
§ 4л от ПЗР на ППЗСПЗЗ, съгласно която оценките на земите, сградите и подобренията на земята по
§ 4а
,
4б
,
4в
и
4з
се извършват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице в 3-месечен срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти
.
С §31 от ППЗСПЗЗ,приета с ПМС №234/16.12.1999г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е определен реда за издаването на заповед от кмета на общината за одобряване на оценките на земите, сградите и подобренията на земята по §4а, 4б, 4в и 4з след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. В конкретния случай има влязъл в сила план на новообразуваните имоти относно процесния имот и това не се спори между страните. Съобразени са материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, като по отношение спора за размера на определената оценка жалбоподателите не са внесли определения от съда депозит по допуснатата съдебно - техническа експертиза и сами са препятствали събиране на допълнително доказателства в тази връзка. Правилно съдът е приел, че оценката на процесния имот е определена по ред и условия по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, който извод е в съответствие с материалноправните изисквания на §31, ал. 2, т. 1, предл. 2 от ПМС №234/16.12.1999г.
В производство по оспорване на заповедта за одобряване на оценката, както по реда на §62, ал. 4, а така и по §31, ал. 3 от ППЗСПЗЗ не се разглеждат спорове относно собствеността на имота и валидността на административния акт, с който е признато правото на ползвателя да придобие собствеността на имота, а се преценява спазването на процедурата по определянето на оценката и самата законосъобразност на определения размер. Неотносими в тази връзка са възраженията на касатора относно придобитите права от наследниците на бившия ползвател Г. А. Т., след като контрола за законосъобразност на административния акт е по отношение на определянето на оценката.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване доводите на жалбоподателите и правно релевантните факти, съдът е произнесъл законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса и с оглед направеното искане от пълномощника на ответницата П. Г. Д., на основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва да бъде осъден касаторът да й заплати направените разноски по делото в размер на 150, 00 лв. представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 16.03.2012г.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
от 07.09.2011г. по адм. д. №86/2011г. на Административен съд - Монтана
.
ОСЪЖДА
И. С. П. от гр. М.
, ул. "Веренишка" №21, ап. 10 да заплати на П. Г. Д., гр. М. , ул."И. А." №30, вх.В, ет. 6, ап. 17, разноски по делото в размер на 150, 00 /сто и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Б. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Г. К./п/ М. Д.
М.Д.