Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Ч. от гр. П. против решение № 510/22.10.2012 г., постановено по адм. д.№582/12 година. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) № 041102158/27.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с решение № 242/07.05.2012 г. на директора на дирекция „ОУИ”-В.Търново и жалбоподателката е осъдена да заплати на ответната дирекция разноски в размер на 777 лева.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са допуснати съществени процесуални нарушения от съда и нарушения на материалния закон.

Ответникът в касационното производство-директорът на дирекция „ОУИ”-В.Търново оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор на касационна жалба.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна.

На жалбоподателката е извършена ревизия по приложението на ЗОДФЛ и ЗДДФЛ за периода 2004-2008 години. Ревизията е идвършена по реда на чл. 122, тъй като приходният орган е установил недекларирани доходи от изплатени възнаграждения по граждански договори, което е подвел под разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, изразяващо се в установени изразходвани парични средства, които са с недоказан произход, т.е. преценено е, че са налице данни за укрити приходи или доходи, както и недекларирани доходи.

Установено е, че за 2004 г. ревизираното лице не е декларирало приход, изплатен от О. Ч. бряг, приход от Междукооперативно предприятие „К”АД.

Също така през тази година при преглед на хронологичното движение на парични средства по банковите сметки на лицето е установено, че по разплащателната...