О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4683

ГР. София, 17.10.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.10.24 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3264/23 г., намира следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

В срока по ал.1 е постъпила молба от адв. В. О. – пълномощник на ответника по жалба В. М., за допълване на постановеното по делото решение от 1.07.24 г. с присъждане на възнаграждение за осъществената пред ВКС безплатна адвокатска защита на ответника по чл.38 ЗЗД в размер на 4 464 лв. с ДДС.

Ответникът по молбата Застрахователна компания „Лев инс“ АД, [населено място] я оспорва като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Позовава се на липса на предпоставките за оказване на безплатна правна помощ по чл.38 ЗЗД на ответника по жалба пред ВКС и на решение на СЕС по д. С-438/22 г.

ВКС намира молбата за допустима / разноските за адв. възнаграждение са поискани своевременно в производството по касационна жалба и след като съдът е пропуснал да се произнесе за тях - по реда на чл.248 ГПК/ и отчасти основателна. В случая безплатната правна помощ е оказана на осн. чл.38, ал.1,т.3 ГПК, според посоченото в представения договор и списък на разноските. В практиката на ВКС след цитираното от ответника по молбата решение на СЕС е утвърдено разбирането, че българският съд не може да определи следващото се адвокатско възнаграждение на база размерите, предвидени в приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г., към която препраща чл.38, ал.2 ЗЗД. За да се произнесе относно размера на дължимото във всеки конкретен случай адвокатско възнаграждение, съдът следва да изходи от разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв., според...