Образувано е по касационна жалба на адв.К. Р., в качеството му на процесуален представител на В. И. С., управител на "Тексиком" ООД, срещу решение № 32 от 14.09.2009 г. по адм. дело № 3428 по описа за 2007 г. на административния съд - София град.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност и необоснованост на решението, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ"-София оспорва същата като неоснователна чрез депозирани писмени бележки от процесуалния представител юрисконсулт И. И.а.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 1000912 от 3.01.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. К., мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОУИ"-София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗКПО отм. за ревизиран период 1.01.2002 г.-31.12.2005 г., в резултат на което на дружеството са определени допълнителни задължения. За отчетната 2002 г. финансовият резултат на дружеството е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 5 от ЗКПО отм. със сумата 47 024.21 лв.; за отчетната 2003 г. финансовият резултат е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 4 от ЗКПО отм. със сумата 133 554.12 лв.; за отчетната 2004 г. финансовият резултат е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО отм. със сумата 9 110.84 лв. и за отчетната 2005 г. финансовият резултат е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО отм. със сумата 8 338.15 лв. Посочените суми са отчетени от ревизираното лице като "текущи разходи", а е прието от ревизиращия орган, че това са последващи разходи за придобити ДМА, с които следва да се завиши стойността на тези активи. За 2002 г. са определени задължения за данък за общините и лихва за забава, задължение за данък върху печалбата и лихва за забава, а за отчетните 2003 г., 2004 г. и 2005 г. задължения за корпоративен данък и лихва за забава, както и лихви за невнесени авансови вноски. За отчетната 2002 г. Финансовият резултат за тази година е

увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 5 от ЗКПО отм. със сумата 47 024.21 лв. Същата включва сумата 24 377.50 лв. по фактура № 1351 от 8.08.2002 г., сумата 8 333.33 лв. по фактура № 1409 от 4.10.2002 г.; сумата 6 821.00 лв. по опростени фактури № 4 от 8.05.2002 г. № 5 от 7.06.2002 г. и № 7 от 15.07.2002 г. и сумата 7 512.83 лв. по 19 броя фактури относно закупени строителни материали - пясък, цимент, вар, тухни армировка, ламарина, тръби и др. Първите две фактури са с предмет авансово и частично плащане по договор от 5.08.2002 г. с "Булплан" ООД. Предметът на договора е извършването на топлоизолация на производствено хале по фасади. Осъществените СМР са приети с протокол от 18.06.2003 г. Ревизиращият орган е констатирал, че авансовото и частично плащане през 2002 г., преди окончателното завършване на строителството, е осчетоводено като текущи разходи за външни услуги. Според него, за да се отчетат по посочения начин тези разходи следва да са направени за възстановяване или поддържане на първоначално установеното ниво на ефективност на даден ДМА. В случая е изградена нова топлоизолация на фасадата, от нея ще има икономическа изгода над първоначално оценена ефективност на актива, още повече, че изолацията може надлежно да се оцени и ще се ползва през повече от един отчетен период. Опростените фактури са от ЕТ "Д. Г.-Власт" и са за извършени СМР. Констатирано е, че са за обект ул."Овощарска" и представляват изработка на маси, щендери, рафтове и др. работи по дограма, под, В и К инсталации и други. Строително-монтажните работи са отчетени като текущи разходи за външни услуги. Ревизиращият орган е приел, че този разход е част от извършеното през 2002 г. цялостно подобрение и увеличение на икономическата ефективност на производственото хале на ул."Овощарска" № 1. По повод разходите по опростените фактури и 19-те броя фактури за материали, ревизиращият орган е приел, че с извършените ремонти се увеличава балансовата сойност на сградата, понеже извършените ремонти не са текущи, а подобряват характеристиката на актива. При тези констатации, като се е позовал и на т. 6.1. от НСС-16 отм. е приел, че това са разходи, които водят до подобрения на сградата и на посоченото правно основание е увеличил финансовия резултат. За отчетната 2003 г.

Финансовият резултат за тази година е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 4 от ЗКПО отм. със сумата 133 554.12 лв., формирана от сумата 75 079.51 лв. за СМР с изпълнител ЕТ "А. М.-Рила"; сумата 10 406.36 лв. за подмяна на ел. захранване и ел. осветление с доставчик ЕТ "С. Х.-Ел"; сумата 47 970.12 лв. за строителни материали от ЕТ "Колев Б" и "Лакпром" АД, и сумата 98.13 лв. от изписани материали, налични в началото на отчетния период. Ревизиращият орган е констатирал, че дружеството е закупило индустриална сграда, нот. акт № 64 от 16.12.2002 г., която представлява пететажна масивна сграда, като през 2003 г. е извъшено преустройство на същата с цел пригаждането й за извършване на шивашко производство. Разходите са направени след закупуване на актива и представляват последващи такива за ремонт, без които е невъзможно да се използва закупената сграда за реализиране на планираното производство. На 15.01.2003 г. е сключен договор с ЕТ "А. М.-Рила", за преустройство на трети и четвърти етажи от тази сграда. Констатирано е че сумата

75 079.51 лв. е осчетоводена като текущ разход за външни услуги, а сумата 93 648.49 лв. е осчетоводена като разходи за закупуване на ДМА. Част от обсъжданите разходи са във връзка със сключен на 4.09.2003 г. договор с ЕТ "С. Х.-Ел" за привеждане на ел. захранването и ел. осветлението на сградата съгласно изискванията на шевното производство. Покупките на строителни материали са през периода м. февруари до м. октомври 2003 г., те са вложени при извършване на ремонта на процесната сграда и също са отчетени като текущи разходи. Ревизиращият орган се е позовал на т. 4.1. от НСС-16 отм. преки са разходите, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му. Преки са посочените всички такива, необходими за привеждане на актива в работно състояние. Разходите за ремонта и преустройството на сградата през 2003 г. следва да се прибавят към цената на придобиването й. Понеже се отнасят за новопридобит актив и са свързани с подготовката му за извършване на нова производствена дейност - шивашки цех. За отчетната 2004 г.

Финансовият резултат за тази година е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО отм. със сумата 9 110.84 лв., представляващи разходи за строителни материали и услуги, свързани с извършваните ремонти на процесната сграда, отчетени като текущи разходи. Същите според ревизираното лице са изразходвани за ремонт на покрива на тази сграда. За отметната 2005 г.

Финансовият резултат за тази година е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО отм. със сумата 8 338.15 лв., представляващи разходи за строителни материали: теракот, керамични плочки, теракол, СМР на магазин, изграждане на гръмоотводна инсталация и др., свързани с извършваните ремонти на сградата, отчетени като текущи разходи.

В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните по делото доказателства, включително заключенията по съдебно-техническите (единична от 16.11.2007 г., тройна от 14.03.2008 г., допълнителна тройна от 25.09.2008 г. и от 9.03.2009 г.) и съдебно-счетоводните експертизи (единична от 2.12.2008 г. и допълнителна от 9.03.2009 г.) възраженията на ревизираното дружество - жалбоподател и е направена преценка за законосъобразност на РА. Според съда от съдебно-техническите екпертизи и събраните останали доказателства се установява, че сградата, находяща се в гр. К., ул."Х. Б." № 39 е придобита от ревизираното дружество през 2002 г. и на същата е извършен ремонт, изразяващ се в подменена хидроизолация на покрива, монтирана фасадна PVC дограма, сменени канализационнии водосточни щрангове, нова електрическа инсталация, монтиране на мраморни плотове по стълбищните рамене, подменени подови настилки, монтирани окачени тавани, ремонт на санитарните и битовите помещения, подменена вътрешна дограма с PVC и полагане на блажна боя по стените. Извършените работи не са засегнали носещата конструкция на сградата, като част от тях, а именно ремонта на покрива, подмяната на вертикалните щрангове и ремонта на фасадата (подмяна на старата фасадна дограма с PVC дограма), водят до удължаване на годност на сградата. На сградата намираща се в гр. К., ул."Овощарска" № 1 е извършен ремонт - външна топлоизолация, ремонт санитарни възли, частична подмяна на подови настилки, блажна боя по дограма, прогонване и подмяна на счупени прозорци, като направената външна топлоизолация е по общоприета технология. По този начин реално старата мазилка е подменена с нова от последния пласт на полоизолацията и води до упължаване срока на годност на сградата. Останалите ремонти не водят до удължаване срока на годност на сградите, но подобряват условията на ползването им. Извършените вътре СМР не са засегнали носещите конструкции, застроената им площ и обем, при което те са останали със същите технически параметри. След това съдът последователно е обсъдил заключенията на вещите лица по СТЕ относно стойността на извършените МР по ревизирани години. Съдът е посочил, стойността на извършените работи по години по основното и допълнителните заключения по СТЕ-и, като вещите лица са извършили огледи и са констатирали безспорно осъществяването на СМР и доставките по фактурите. Според съда разграничаването на стойностите по години в посочените варианти е с оглед даденото от експертите тълкуване на чл. 169 от ЗУТ и § 5, т. 38 до т. 44 и т. 65 от ДР на ЗУТ. Така според заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, прието на 17.03.2009 г., разходите, свързани с процесните обекти за 2003 г. възлизат на 211 257.77 лв. и за 2004 г. в размер на 14 104.94 лв. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ако разходите на съответните СМР, документирани с фактурите, които според техническите експертизи не следва да се определят като разходи за удължаване на полезния срок за ползване на двете сгради и се отнесат към текущи разходи и с тях не се преобразува финансовият резултат за ревизирания период, то размерът на задълженията за ревизирания период за данък печалба, данък общини и корпоративен данък биха се намалили с 42 576.62 лв. и лихва с 14 801.82 лв.

В мотивите на съдебния акт са изложени и правни съображения, които са обосновали преценката за законосъобразност на обжалвания РА и които се свеждат до некредитиране на заключенията на вещите лица в частта им, в която са приели, че част от фактурите не следва да бъдат приети като част от извършените СМР и доставки, във връзка с извършените ремонти на двете сгради в гр. К., в които ревизираното дружество осъществява дейността си, понеже експертите са се позовали на тълкуване на закона (ЗУТ). Според съда не одобрените строителни книжа, а реално извършените СМР са единствен критерий затова дали е налице ремонт, водещ до увеличаване на икономически обоснования експлоатационен срек на процесните сгради. Обосновава се с разпоредбата на чл. 151 от ЗУТ и § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. След това съдът е обсъдил понятията "срок на годност" и "икономическа изгода" с оглед нуждите на данъчното облагане и регламентирането им в приложимите за съответните периоди счетоводни стандарти.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Този извод се формира с оглед фактическата сложност при обосноваване на преценката за законосъобразност или не на обжалвания РА, възможността на ревизирания и задължен субект да оспорва и доказва твърденията си. Така по делото безспорно е установено, че са извършени СМР и са закупени съответните материали затова, като счетоводното им отразяване и третиране според счетоводните нормативи се явява сложно за преценяване от страна на съда. С оглед осъществяване на правото си на защита търговското дружество е ангажирало съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, с изброените заключения, понеже същите следва да установят какви са СМР, осъществени ли са и как, вложени ли са закупените материали, респ. правилно ли са отчетени осъществените разходи във връзка със тях и дали същите представляват текущи разходи както са отчетени или е следвало да се отчетат с оглед изискванията на

НСС-16 "Дълготрайни материални активи отм. , съответно на СС-16 "Дълготрайни материални активи", в сила от 1.01.2005 г. по начина, приет от органа по приходите. Изложените аргументи на съда са правилни по принцип, но същите следва да бъдат коригирани доколкото следва да съответстват на установеното по делото от фактическа страна. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се кредитират заключенията по съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, понеже същите са изготвени от специалисти, които имат специалните знания затова. Това се обуславя единствено от спорния по делото въпрос дали правилно са осчетоводени процесните разходи за посочените отчетни години като текущи разходи или не, с оглед нарушаване на т. 4 и т. 6 от НСС-16 отм. и СС-16, което обуславя увеличаване на финансовия резултат, на основание чл. 23, ал. 2 от ЗКПО отм. , приложим за същите в съответните точки. С оглед на изложеното и като се кредитира заключенията по съдебните експертизи следва да се приеме, че ревизионният акт е незаконосъобразен в частта, с която за отчетните 2002 г., 2003 г., 2004 г. и 2005 г. са определени общо задължения за ревизирания период за данък печалба, данък за общини и корпоративен данък за сумата над 4 024.31 лв. и лихва за сумата над 7 837.62 лв.

При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 3 989.34 лв. съобразно уважената част от жалбата за двете съдебни инстанции, а на ответната страна по касационната жалба следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 769.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ частично по жалба на

"Тексиком" ООД решение № 32 от 14.09.2009 г. по адм. дело № 3428 по описа за 2007 г. на административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 1000912 от 3.01.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. К., мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОУИ"-София относно определени допълнителни задължения за данък печалба, данък за общини и корпоративен данък за ревизиран период 1.01.2002 г.-31.12.2005 г.

, както и в частта за присъдените съдебни разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба на "Тексиком" ООД

РА № 1000912 от 3.01.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. К., мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОУИ"-София в частта, с която са определени за отчетните 2002 г., 2003 г., 2004 г. и 2005 г. общо задължения за ревизирания период

1.01.2002 г.-31.12.2005 г., представляващи допълнителни такива

за данък печалба, данък за общини и корпоративен данък за сумата над 4 024.31 лв. и лихва за сумата над 7 837.62 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 32 от 14.09.2009 г. по адм. дело № 3428 по описа за 2007 г. на административния съд - София град в останалата част.

ОСЪЖДА "Тексиком" ООД да заплати на дирекция "ОУИ"-София сумата 769.00 лв., съдебни разноски.

ОСЪЖДА дирекция "ОУИ"-София да заплати на "Тексиком" ООД сумата 3 989.34 лв., съдебни разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ З. Ш.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. З./п/ Е. М.

З.Ш.