Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) срещу решение № 3704 от 31.05.2013 г., по административно дело № 3141/2013 г. от Административен съд София - град (АССг), с което е отменена негова заповед № ЧР-СП32/14.02.2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението, изразено в нарушение на материалния закон, се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – Г. С. П. не взема становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на предвидените административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон. Решението е правилно.

В хода на съдебното производство, съдът е изяснил релевантните за спора факти, като е събрал относимите и необходими доказателства, въз основа на което е извел законосъобразен извод за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед.

Не е спорно по делото, че ответницата по касация е заемала длъжност „финансов контрольор” в АПИ от 01.08.2012 г., когато със заповед № ЧР - СП-251 е назначена на посочената длъжност на основание чл. 9, във вр. с чл. 12 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и § 85 във вр. с § 36 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД ЗДСл,...