Производството е по Глава дванадесата от Административнопроцесуални кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Д. И. П. от гр. В., представляван от адв.. П., надлежно упълномощена, против решение № 2161/14.09.12 г. по адм. д.№ 909/12 г. по описа на Административен съд-варна с молба за отмяната му като неправилно.Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът, РДНСК Североизточен район, редставляван от юрк.. Г., надлежно упълномощен, поддържа страновище за неоснователност на касационната жалба, с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване по жалбата на касатора Петров в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-02-СИР-251/21.12.11 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Североизточен район е наредил премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ строеж "Покриване и приобщаване на открита тераса към дневната и спалнята на ап. 15", находящ се на V-ти етаж на жилищната сграда в УПИ V-1221, 1222, кв. 44 по плана на 25 микрорайон на гр. В., ул. "Еделвайс" № 9 като премахне покритието на терасата, изпълнено от лека метална конструкция, OSB плоскости и битумни керемиди, както и всички новоизпълнени фасадни и вътрешни зидове, ведно с PVC дограмата.

С оспореното решение оспорването е отхвърлено с доводи относно законосъобразността на обжалваната заповед.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност с доводите на страните, съдът, обосновано и в съответствие с материалния закон е приел, че извършеното преустройство на терасата към собствения на оспорващия ап. 15 в жилищната сграда на ул. "Еделвайс" № 9 представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ , а не основен ремонт по § 5, т. 43 ДРЗУТ, нито остъкляване по чл. 147, ал. 1, т. 12 ЗУТ, че е извършен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Характеристиката на преустройството и извършените от оспорващия строителни и монтажни работи са установени по безспорен начин от огледа на място и констатациите на съдебно техническата експертиза, изготвена от инж.. М., включена в доказателствения материал по делото при съблюдаване разпоредбите на раздел V, глава ХІV от Гражданския процесуалнен кодекс /ГПК/, приложими на основание препращащата норма на чл. 144 АПК.

Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с молба за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна.

Обстоятелството, че административният орган е завел административната преписка за установяване законността на строежа по анонимен сигнал не опорочава извършените в хода на тази преписка административни действия, тъй като в производството по чл. 225 ЗУТ административният орган действа служебно, по свой почин, а не в резултат на сезиране от заинтересувани лица. В тази връзка компепетнтият орган може да извършва проверки, както по документи, така и при оглед на място. Обстоятелствата, намерили отражение в констативните актове отразяват достоверно обективната действителност и при сравнение с инвистиционния проект на сградата е установено несъответствие на терасата, изградена на място, с предвиждането на проекта. Твърдението за невъзможност заповедта да бъде изпълнена без засягане терасите на апартаментите на ІV и VІ етаж е правно ирелевантно, тъй като необходимите строителни работи, след влизане в сила на заповедта, следва да бъдат извършени въз основа на конструктивно становище, изготвено от инж. к. в хода на изпълнителното производство. За чия сметка са разходите по изпълнение на заповедта е обстоятелство, без отношение към нейната законосъобразност.

С оглед изложеното, обжалваното решение като постановено при липсата на касационни основания за отмяната му следва да бъде оставено в сила без уважаване претенцията на касатора за присъждане на разноски, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК,Върховният административен съд, тричленен състав на ІІІро отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2161/14.09.12 г., постановено по адм. д.№ 909/12 г. по описа на Административен съд-Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Н./п/ Г. К. Г.К.