Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „Лимра БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Б., чрез пълномощника си адв.. С. срещу решение № 1653/29.07.2013г., постановено по адм. д. № 1193 по описа за 2012 г. на Административен съд гр. Б..
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА.
Ответникът по жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Б. не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт № 021101443/20.02.2012г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Б., потвърден в обжалваната част с решение № 177/10.05.2012г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас, при ЦУ на НАП (с променено наименование - дирекция „ОДОП" - Бургас), с който на „Лимра БГ" ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 53 070, 52 лв. и е определена лихва за забава върху тази сума общо в размер на 9 036, 60 лв. за данъчните периоди м. 06.2009г., м. 07.2009г., м. 09.2009г., м. 10.2009г., м. 11.2009г., м. 02.2010г„ м. 03.2010г., м. 06.2010г., м. 07.2010г„ м. 08.2010г., м. 09.2010г„ м. 11.2010г., м. 12.2010г. и м. 01.2011г. по фактури за доставка на стоки, издадени от „Ивест - ВГ" ЕООД-гр. С., „М. П." ЕООД-гр. С., „Трансис БГ" ЕООД-гр. С. и „Стрелча 23" ЕООД-гр. С..
За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК.
По същество на спора за установено съдът е приел, че основната дейност на „Лимра БГ" ЕООД през ревизираните периоди е внос и търговия на едро и дребно с пресни плодове и зеленчуци в наети обекти.
За доставчика „Ивест - ВГ" ЕООД е установено, че ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК и до приключване на ревизионното производство не са представени изисканите от органа по приходите документи и обяснения. Предмет на доставките са 15 тона картофи, 22, 800 тона ябълки, 16, 350 тона пъпеши и 1, 560 тона лимони.
За доставчика „М. П." ЕООД е установено, че ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК и до приключване на ревизионното производство не са представени изисканите от органа по приходите документи и обяснения. Предмет на доставките са 4, 200 тона лимони, 1, 560 тона грейпфрут, 9, 820 тона портокали, 0, 603 тона киви, 2, 800 тона помело, 0, 560 тона ананас, 5, 725 тона ябълки, 0, 420 тона грозде, 0, 200 тона пъпеши, 0, 300 тона диня, 0, 520 тона круши, 5, 900 тона картофи, 5, 300 тона боб, 1, 266 тона чесън, 6, 400 тона лук и 1, 728 тона краставици. Установено е, че по-голяма част от процесните фактури не са отразени в дневника за продажби и в справката - декларация за съответните данъчни периоди, а фактура № 0000000724/12.11.2009г. е отразена два пъти - с данъчна основа 708, 33 лв. и ДДС 141, 67 лв. към „Лимра БГ" ЕООД и под същия номер с друга дата на издаване 27.10.2009г., с данъчна основа 1 790 лв. и ДДС 358 лв., с получател „Трентино консулт" ЕООД; а две от фактурите са издадени на други получатели по доставката.
За доставчика „Трансис БГ" ЕООД е установено, че ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК и до приключване на ревизионното производство не са представени изисканите от органа по приходите документи и обяснения. Предмет на доставка са 1, 200 тона грейпфрут, 2, 800 тона портокали, 1, 400 тона домати и 0, 940 тона помело.
За доставчика „Стрелча 23" ЕООД е установено, че ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК и до приключване на ревизионното производство не са представени изисканите от органа по приходите документи и обяснения. Предмет на доставките са 13, 325 тона портокали, 2, 400 тона мандарини, 17, 796 тона лимони, 2, 200 тона помело, 22, 900 тона грейпфрут, 1, 415 тона ананас, 7, 240 тона киви, 4, 310 тона ябълки, 2, 500 тона банани, 8, 395 тона пъпеши, 12, 900 тона грозде, 5, 300 тона нектарини, 3, 050 тона праскови, 1, 900 тона моркови, 2, 300 тона домати и 2, 500 тона боб. Установено е, че фактура № 0000000297/04.07.2010г. не е отразена в дневника за продажби и в справката - декларация за съответния данъчен период.
От упълномощено от „Лимра БГ" ЕООД лице са представени спорните фактури и извлечения от счетоводна сметка 401 „Доставчици", по партиди на отделните доставчици.
Представените в хода на съдебното обжалване извлечения от счетоводните регистри на посочените доставчици са оспорени от процесуалния представител на ответника по реда на чл. 182 от ГПК, както и представените дневници за продажби на посочените доставчици с аргумент, че от тях не става ясно дали са били входирани в съответните ТД на НАП и това ли са окончателно декларираните от тях данни.
От приетата по делото съдебно - икономическа експертиза, съдът е приел, че вещото лице е работило въз основа на проверка на приложените по делото доказателства, в т. ч. описаните допълнително представени от жалбоподателя извлечения от счетоводни регистри и дневници за продажби и проверка в счетоводството на жалбоподателя. След анализ на движението на водената при жалбоподателя сметка 304 /Стоки/, вещото лице е установило заприходени и изписани стоки, в т. ч. по процесните доставки, като артикул, количество и стойност. Плащането на данъчната основа и начисления ДДС е извършено в брой и по банков път. При извършване на последващите продажби стоките са отписани по цена на придобиване.
До този извод съдът е достигнал като е приел, че предмет на процесните фактури са ябълки, грейпфрут, портокали, помело, лимони, банани, мандарини, пъпеши, ананас, киви, грозде, нектарини, праскови, диня, круши, моркови, домати, картофи, боб, чесън, лук и краставици.С оглед родовоопределения им характер, не са представени договори, приемо-предавателни протоколи, анализни свидетелства или други двустранни документи, уточняващи предмета на доставките, поради което за естеството на доставките следва да се съди единствено по описанието им във фактурите. Посочването във фактурите само на определено количество от родово определената вещ, без конкретни белези, не представлява индивидуализиране на предмета на сделката и не може да се приеме, че е налице индивидуално определена вещ.
Не са представени документи, удостоверяващи налични и заведени в счетоводството на доставчиците стоки, собствеността върху които да е възможно да бъде прехвърлена на жалбоподателя, за мястото на складиране, съхранение и транспортирането на стоките, направени, транспортни и други съпътстващи доставките разходи, за предаването им на жалбоподателя с оглед спецификата им, справки за стоковия поток, с които да се обвържат фактурите за реализация и фактурите за доставка по количество и стойност, счетоводни регистри и ведомости за осчетоводяване на получени и предадени количества стоки.
Вещото лице не е имало за предмет на изследване осчетоводяването от доставчиците и не е установило дали издадените от тях на жалбоподателя фактури са отразени по надлежния ред в счетоводствата им, как и къде са заприходени стоките и кога са изписани, какви разходи за тяхното закупуване или производство са осчетоводени, има ли извършени и отчетени плащания, с какъв технически и кадрови потенциал разполагат за извършване на доставките, кои са предходни доставчици на стоките, отразени ли са приходите от спорните доставки във финансово-счетоводните им резултати.
При така установеното съдът е приел, че не са представени доказателства за реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС по фактурите, издадени от посочените в тях доставчици, поради което за жалбоподателя не възниква правото на приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 68 от ЗДДС и посоченият във фактурите ДДС е начислен неправомерно, поради което на основание чл. 70 ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 3, ал. 1, чл. 6, чл. 25, чл. 68 и чл. 71, ал. 1 от ЗДДС, законосъобразно с ревизионния акт е отказано право на приспадане на данъчен кредит за съответните данъчни периоди общо в размер на 53 070, 52 лв. Решението е правилно.
Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобраани правни изводи.
Подробно съдът е обсъдил всички относими към спорното право доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е изложил доводи досежно установените правнорелевантни факти. Изводите на съда се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни.
Правилно е прието, че индивидуализирането на вещите не е извършено, поради непредставяне на договори, приемо-предавателни протоколи, анализни свидетелства или други двустранни документи, уточняващи предмета на доставките. Тези доказателства следва да се съдържат и при получателя по доставката, поради окето е несонователен довода на касатора, че е действал добросъвестно и не носи отговорност за доставчиците.
Не са представени документи, удостоверяващи налични и заведени в счетоводството на доставчиците стоки, собствеността върху които да е възможно да бъде прехвърлена на жалбоподателя, за мястото на складиране, съхранение и транспортирането на стоките, направени, транспортни и други съпътстващи доставките разходи, за предаването им на жалбоподателя с оглед спецификата им, справки за стоковия поток, с които да се обвържат фактурите за реализация и фактурите за доставка по количество и стойност, счетоводни регистри и ведомости за осчетоводяване на получени и предадени количества стоки, като в тази насока е неоснователно позоваването от касатора на практика на СЕС, тъй като не е налице сходна фактическа обстановка. В конкретния случай спорният момент е при наличие единствено на данъчни фактури, по част от които данъка не е начислен, следва ли да се признае на получателя правото на данъчен кредит.
Предаване на процесните стоки не се установява и от заключението на ССЕ, тъй като вещото лице е отговорило на поставените му въпроси, които основно касаят счетоводното отразяване на стоките при жалбоподателя и плащането по фактурите. Не е извършена проверка в счетоводствата на доставчиците за да се установи как и къде са заприходени стоките и кога са изписани, какви разходи за тяхното закупуване или производство са осчетоводени, има ли извършени и отчетени плащания.
Неоснователен е довода на касатора, че с оглед последващата реализация на стоките следва да се приеме, че те са реално получени от посочените доставчици, тъй като така както беше посочено поради липса на индивидуализиране на получените стоки, не може по безспорен начин да се установи и тяхната последваща продажба.
Вещото лице е съобразило заключението си с представените по делото извлечения от счетоводните регистри на трима от доставчиците, но редовност на вписванията в счетоводните им книги по смисъла на чл. 182 от ГПК не е установена от вещото лице.
С оглед на изложеното и при липса на дурги доказателства за ерално предаване и получаване на процесните количества стоки, правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 6 от ЗДДС, респективно не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, поради което данъка е неправомерно начислен.
С оглед на изложеното и при липса на други конкретни доводи във връзка с твърдяните касационни основания, настоящият състав намира, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВА В СИЛА
решение № 1653/29.07.2013г., постановено по адм. д. № 1193 по описа за 2012 г. на Административен съд гр. Б..
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Е. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Д. П./п/ В. П.
Е.М.